Дългото чакане се отрази зле на опозицията или най-малкото я обезличи

Жаклин МИХАЙЛОВ

Дългото чакане на резервната пейка не се отразяваше добре на Димитър Бербатов, когато бе действащ футболист, още по-зле му идва сега като бездействащ опозиционер, чакащ наготово да му бъде предоставена цялата футболна власт. И за огромно съжаление с всяка следваща негова поява

песимизмът се увеличава

И става в големи количества. Сега силно се набива на очи фактът, че в типично грандоманския си стил той смята, че наградата да стане президент на БФС му се полага от само себе си. И когато ходи по студията, въобще не прави усилие да посочи поне една видима разлика между него и Борислав Михайлов. И изобщо не е ясно как ще излезе от твърдо наложения образ на яростен критик на сегашната напълно провалила се върхушка и ще премине към фасадата на съзидателя, който ще иззида основите на бъдещото развитие на българския футбол.

В следващите няколко месеца до извънредния конгрес на БФС би било добре Бербатов да се концентрира не върху собствения си ореол на бившо футболно величие, а конкретно да посочи реална, а не имагинерна както сега концепция за българския футбол. Със съвсем конкретни точки и запетаи. Защото това, което той изпраща като послание в последните години, е само брътвеж, а другото за Боби и ко могат да го изрекат и малките деца в България. Всички знаем и виждаме, а някои като мен са го назовавали много преди Бербатов да реши да ни оправя, какво направи Борислав Михайлов с поверената му обществена организация. Но да не стане така, че да започнем да си спомняме за Боби с умиление, както мнозина го правят с Батето. Да не стане от лошо към още по-лошо, каквито индикации има. Дали пък ако Димитър Бербатов спечели и стане президент, няма да следват нови 18 години, същите като тези на Михайлов. С други лица в Изпълкома и същата посока на развитие.

И от висотата на критик номер 1 на управлението на Борислав Михайлов най-после искам да чуя и видя реалните виждания на Димитър Бербатов по следните основополагащи теми. И изобщо не ме интересува колко пъти говори на ден с Чеферин и колко големи са му връзките в Европа. По този показател Боби го слага в малкия си джоб, но от това не изхожда и най-малка полза за българския футбол.

Димитър Бербатов да каже ясно и категорично

ще се откаже ли БФС

от администрирането на двете професионални футболни лиги. Ще доживеем ли най-после у нас да стане като в цивилизованите страни и ПФЛ да си поеме изцяло контрола и отговорността върху вътрешните турнири. Което означава пълно разтоварване от всички комисии, които извършват основната престъпна дейност в българския клубен футбол. Целият реален футболен бизнес отива в ПФЛ и там собствениците ако искат, да се карат, да се бият, но да намерят начин да управляват футболния процес. Но веднага казвам защо Бербатов е толкова тих по темата, след като на онази първата, програмна пресконференция заяви намерения точно в тази посока. Ами няма да има пари от глоби, които са по 50 хиляди лева средно на кръг. Няма да има комисиона 10 процента при договорите за тв права. И няма да има много други сладки работи, защото БФС ще си остане преди всичко в представителните функции и с националните отбори. Ще отсъстват контролът и санкцията, които така добре управляваше Боби Михайлов в полза на своите лични интереси и тези на камарилата си.

Втората важна тема са точно телевизионните права, където следва отказ от посредническа роля и отново клубовете в ПФЛ да излязат на чиста писта, за да получат реалната цена за труда си. Някак мимоходом мина съобщението преди няколко дни, че бил подписан анекс с 30 процента увеличение на приходите от тв права. Страхотно, но то трябва да е минимум двойно и ако има ПФЛ на мястото си със съответните правомощия, ще се воюва за революционно повишение.

Минавам и към не по-малко важната точка за мандатите. Лошо, Митко, лошо. Пак на първата програмна пресконференция каза нещо по този въпрос, а след това го избягваш. В първата концепция на Борислав Михайлов ясно и точно бе заложен американският принцип с 2 мандата по четири години. И никакви три, четири и вариант доживот, както уж по нареждане на ФИФА и УЕФА го измениха. Искам да го видя написано в концепцията, в противен случай се затвърждава впечатлението, че цялата работа е – стани, за да седна, и пак да гледаме как още един голям футболист остарява и се скапва пред очите ни.

И въобще май този принцип с бившите футболисти не е добър за ръководството на футбола?! За да не звучи като заяждане или, както казват българите – гледане в чуждата паничка, няма да се интересувам от такива неща като възнагражденията. Защото сега в БФС много хора ги получават, и то на доста сериозни равнища, а организацията все пак е обществена. Нещо като БЧК!

Мандатите и раздържавяването на футбола са двете основополагащи неща, които реално ще отпочнат голямата промяна. Ако администрацията се прехвърли към ПФЛ, се лишават от смисъл въпросите с присъствието на собственици в Изпълкома и броя на чужденците в клубовете. Домусчиев, Ганчев, Сираков въобще няма да поискат да присъстват в някакъв представителен орган, който няма никакво отношение към бизнеса им. Логиката е напълно ясна, БФС няма да има какъвто и да бил интерес колко чужденци да играят, дали ще има протекции към млади българи, какво е съдийството, какви са терените и всички други подробности. БФС трябва да чука на вратите на държавата за масовия и ученически футбол. Там трябва да са големите инвестиции.

Ако Димитър Бербатов обещае да извърши

тази огромна реформа

той наистина влиза през парадния вход на историята, защото ще скъса с комунистическата зависимост, завещана от първия конгрес на БФС през 1985 година. И такива като Батето и Боби и техния стил на управление ще минат в аналите. В противен случай след Батето и Боби ще имаме Бербо и още от същото. Трябва да си много наивен, за да вярваш, че българският футбол ще се възроди само защото Бербатов е много известен в чужбина. И дава интервюта на CNN на добър английски. Чудесно, но промяната изисква много повече. На този етап Бербатов си е Боби Михайлов, Стилиян Петров е като Данчо Лечков, а Мартин Петров направо е одрал кожата на Емил Костадинов. А за да не излезе вярно твърдението, ще трябва много да ни убеждават. Ама не с думи, а с конкретни дела. Най-важните им ги описах с много добри чувства в тази статия, която никъде другаде няма да прочетат.