Помните ли как футболът беше разлюлян от правилото за златен гол?

Въобще не беше толкова отдавна времето, когато гол в продълженията автоматично означаваше победа. Златните голове трябваше да направят добавеното време по-вълнуващо, но реалността се оказа доста различна.

Най-често в продълженията наблюдавахме два изморени отбора, сковани от страх да не направят грешка, която ще означава внезапна смърт и отпадане от съответния турнир. Затова допълнителните 30 минути се бяха превърнали в мъчителен за гледане период с много малко интересни ситуации.

Правилото обаче ражда и още по-голямо безумие, за което може и да не сте чували. Случва се в квалификациите за Купата на Карибите през 1994 г.

В онзи период умните глави от ФИФА са отворени към експерименти с турнирните правила и сътворяват следната идея: тъй като в групите от по три отбора се класира само победителят, с цел повече атракция се решава всеки мач да има победител.

При равенство след 90 минути се минава към продължения, в които – внимание – не само важи правилото за златен гол, но и той се счита за два гола при крайното пресмятане на головата разлика в групата. На теория, това ще окуражи съперниците да са по-смели в добавеното време, а не просто да се пазят от грешки и да изчакват дузпите.

Нещата обаче добиват гротескна форма, когато Барбадос приема Гренада в последен и решаващ двубой от група 1.

Барбадос е загубил от Пуерто Рико с 0:1, докато тимът на Гренада е записал победа с 2:0 над пуерториканците със златен гол, броящ се за два.

Това означава, че Гренада стартира мача като лидер на групата, докато Барбадос се нуждае от победа с два гола разлика, за да измести съперника си от първото място.

Срещата започва по план за домакините и те повеждат с 2:0, като този резултат се запазва до последните минути.

В 83-тата минута обаче Гренада връща едно попадение и стига до изгоден резултат, който класира тима.

Барбадос прекарва следващите няколко минути в опити да отбележи трети гол, но постепенно футболистите осъзнават налудничавия спасителен вариант пред тях.

Да, те се нуждаят да победят с два чисти гола, но времето им изтича. И вместо да се мъчат да вкарат до края на 90-те минути, най-добре е Гренада да изравни за 2:2 и така да им даде още 30 минути в продълженията, когато нов техен гол ще се брои за два и ще ги класира.

Може би не сте си давали сметка, но една от абсолютните истини във футбола е, че да вкараш в собствената си врата е по-лесно, отколкото да отбележиш в чуждата.

И барбадосците демонстрират това на практика.

В 87-ата минута защитникът Тери Сийли и вратарят Хоръс Стаут влизат в комбинация, която завинаги ще остане във футболната история:

Като начало, оставете настрана моралните измерения на постъпката и се насладете на завършващия удар.

Напълно излишно е да се изстрелва такъв зверски шут, но Сийли предпочита да осигури зрелищен момент за публиката, да вложи цялата си ярост и да бъде запомнен с качествено отработен умишлен автогол.

Достойно или не, Барбадос достига до равенство, но тук се появява следващият проблем – остават три минути от редовното време плюс добавеното от съдията.

И идва ред на гостуващият тим да бъде застигнат от смайващо прозрение: че му върши работа гол в която и да е от двете врати!

Естествено, Гренада може да прекара оставащите минути в опити да порази чуждата мрежа, но може и да последва примера на противника с умишления автогол. Във втория случай Гренада ще загуби мача, но пак ще завърши начело в групата с по-добра голова разлика.

Тогава настъпва абсолютният хаос, тъй като барбадосците са принудени да защитават и двете врати до последния съдийски сигнал.

Гренада пък открива, че е доста объркващо да опитваш да атакуваш срещуположните краища на терена.

„Нашите играчи дори не знаеха накъде да нападат: към тяхната или към нашата врата“, признава впоследствие селекционерът на гостите Джеймс Кларксън.

Барбадос успява да опази две сухи мрежи до края и да доведе срещата до продължения, а не след дълго отбелязва и необходимия златен гол, с който крайният резултат става 4:2.

Умишленият автогол се оказва печеливша стратегия: Барбадос е победител и първенец в групата.

В Гренада пък са сащисани и не могат да осъзнаят какво точно им се е случило.

„Чувствам се измамен“, проплаква треньорът Кларксън.

„Който е измислил тези правила е кандидат за лудницата. Никога не трябва да се играе при толкова много футболисти, които тичат объркани наоколо. Никога не съм виждал такова нещо преди. За да победиш във футбола, би трябвало да се очаква да вкараш на противника, а не в негова полза“.

За нещастие на наставника, правилата в онези квалификации определено не следват здравия разум.

ФИФА решава да не наказва Барбадос за умишления автогол, защото преценява, че футболистите просто са действали по оптималния начин според ситуацията, за да преследват докрай класирането.

И макар че мачът носи успех на Барбадос и го класира за Купата на Карибите, в самия турнир отборът страда, защото правилото за продължения след всяко равенство вече е отменено.

Така Барбадос записва два равни и загуба в групата си и отпада още в първата фаза. Но завинаги влиза във футболния фолклор с начина, по който се е класирал – като след унижението да си вкара умишлено, постига геройството да опази и двете врати от противника.

Каква лудост! Но такива неща бяха възможни във футбола през 90-те. И в това му беше чарът.

изт. webcafe.bg