Финалът е доказателство за пропастта между орлите и другите, козовете на пловдивчани са малко

Жаклин МИХАЙЛОВ

Лудогорец Разград и Ботев Пловдив започват в 19 часа днес на стадион „Васил Левски“ третият епизод от тяхното старо съперничество за купата. Първият им финал датира отпреди 10 години, когато наставниците Стойчо Стоев и Станимир Стоилов кръстосаха шпаги на стадиона в бургаския квартал „Лазур“. Скандалното съдийство на Николай Йорданов предреши онзи епичен сблъсък и хегемоните спечелиха втората си национална купа. Три години по-късно на националния стадион в София Ботев взе велик реванш, след като победи с 2:1. И седем години по-късно съдбата избра същия дует да реши съперничеството за трофея през 2024 година отново в София.

И поне като откриващо разположение на силите, отново както през 2014-а фаворит е разградският тим. След дълги години на неглижиране на утешителната награда,

зелените орли

се върнаха

телом и духом

чак през 2023-та в съперничеството, когато началниците в Разград придадоха финансов смисъл на спечелването на трофея. И днес този фактор ще играе съществено значение в противоборството между съперниците. На тази меркантилна база е построено отявленото предимство на фаворита в мача – 1.60 категорично сочи кой вероятно ще спечели рутинно и кой евентуално би поднесъл една от сензациите в Купата на България.

Клишето гласи, че Лудогорец преследва дубъл, след като в събота стана шампион на страната за 13-и пореден път. Любопитна подробност е фактът, че архитектът на новия възход Георги Дерменджиев няма Купа на България като старши треньор на разградчани и това може да е сериозен мотив за личната му мотивация днес. Дерменджиев едва ли би пропуснал да увеличи актива си от отличия, които вече го направиха номер 1 в цялата кратка история на Лудогорец 1945, който всъщност е само с 14 години съществуване.

Символичните домакини, макар и със скромна – по-точно камерна зрителска подкрепа, ще излязат с най-доброто за началото на мача. Дори отсъствието на Текпетей едва ли ще повлияе на превъзходството на шампионите. Формата на Пьотровски, Рик Джонатан, Дуа, Нареси и Гонсалвеш не оставя съмнение как ще завърши срещата, ако не се случи нещо чрезвичайно. На практика този финал на България освен с победата е интересен и с

доказателството

за пропастта

която Лудогорец отвори в последните месеци спрямо всички останали съперници в клубния ни футбол. Ботев Пловдив отстрани ЦСКА, но формата на канарчетата трудно им гарантира дори повърхностни шансове за успех във финала. Но все пак е налице вариантът с чудо, който твърде рядко сме виждали осъществен, когато Лудогорец иска да спечели, а съдията се казва Драгомир Драганов.

Ботев Пловдив има само един аргумент във финала и той се нарича подкрепа от трибуните. Жълто-черната част исторически би могла да бъде победена само от синьото или червеното, но никога от зеленото. Пловдивските фенове ще придадат на този мач онази тържественост, която липсваше преди година и по принцип липсва в 90 процента от мачовете на хегемоните.

Трудно начинание е да се търсят някакви козове в жълто-черно – осмото място на Ботев Пловдив абсолютно точно показва разликата във финала, която е колосална. Дори с лидер на терена, какъвто е Ивелин Попов, Ботев няма как да компенсира липсата на равностойно качество спрямо точно този съперник. Битката ще е крайно неравна, но в такива случаи на помощ идва баналното, че във футбола всичко може да се случи. Това клише обаче в българския вариант отдавна е зачеркнато.

Поставената поанта е, че както в много други случаи, и в този всичката пара ще отиде в свирката. В такива неща като колко време ще играе Неделев и дали Лъчо Балтанов ще получи някакви минути. Но същественото е на съвсем друго място!