Жаклин МИХАЙЛОВ

В света и България се случват изненадващи и непредвидими неща, но нищо не може да наруши спокойния ход на футболната хегемония. Ще се наиграе, ще му писне, няма да иска да губи пари, ще види, че футболът е една помия, това все бяха приказки на мастити футболни люде по адрес на мерака на Кирил Домусчиев. Но се оказа, че

неговото присъствие

ще е за дълго

Засега 12 години, но хоризонтът е необятен. Ако вземем примера на Венци Стефанов, пред господин Домусчиев има поне 20 години на футболната сцена. И само той си знае дали те ще преминат във вече скучния и лишен от смисъл разградски проект или на място, където титлите ще празнуват десетки хиляди фенове, а той ще бъде носен от тях на ръце. Всички обичат победите и бързо кусурите му ще се превърнат в добродетели.

Последната засега титла на Лудогорец бе спечелена със същата лекота както предишните осем. А първите две бяха малко по-различни. Така Лудогорец изкласи до 11-и клас, а догодина ще ходим на абитуриентска вечер. Такава е ситуацията в българския футбол и тя няма скоро да се промени, защото, за да стане, се изисква нов участник в класацията на „Форбс“. Такъв от България скоро няма да има, а остатъчната местна фауна няма желание да влиза в жестока конкуренция. Скука и досада, но някои се правят, че им е интересно. Пишат и говорят за изключителната непредвидимост на мачовете в България. Всеки можел да победи всеки, но много преди края на кампаниите в Разград, стотината местни фенове празнуват поредната. Но има и известна истина в това, че всеки може да победи всеки. През този сезон върху заслужения успех, изкован с много класа, постоянство и упоритост (б.а -цитат от поздравителния адрес на Кирил Домусчиев) се появиха и някои интересни петънца. Голямата класа на Лудогорец бе развенчана не само в Европа, където това става ежегодна практика. Събраният от кол и въже тим на Царско село го направи преди броени дни. А в началото на декември, бъдещите шампиони хапнаха петица без гарнитура от автентичните пирински орли. От този сезон няма как да се изтрие и споменът от столичния квартал „Овча Купел“, когато белите средношколци направиха за смях постоянството и упоритостта. Така, че многото класа е

поставена силно

под въпросителна

И няма да чакаме много докато със скандинавска поща пристигне отново поредният риалити чек. След Мидтиланд и Малмьо, може би е ред на Бодьо/Глимт! Но до пиенето на една студена европейска вода остава доста време. Сега е време за дитирамби за заслужения успех. Лудогорец безспорно е най-силният клуб у нас и по това две мнения няма как да има. Няколко факти бият силно на очи в подкрепа на това твърдение. Така наречената конкуренция, която в последните пет-шест години е единствено в лицето на ЦСКА, няма право на никакви претенции. На шампионския финиш Лудогорец е с 68 гола, ЦСКА с 39. Лудогорец печели 4 от всеки свои 5 мача. ЦСКА печели 2,6 от 5 двубоя. Почти през целия сезон Лудогорец е в победни серии, а техният основен съперник има само една ярка последователност и то в началото на първенството. Безстрастната статистика категорично показва, че разликата между първия и втория е много по-видима от тази между втория и третия. Следователно много по-вероятно е догодина да има битка за второто място, а първото изглежда бронирано отсега.

Като резултати и игра, Лудогорец безспорно е най-силният клуб у нас. Но както каза Станимир Стоилов, това се дължи на истината, че Левски и ЦСКА са трагично слаби. И по нищо не изглежда, че някакво неочаквано чудо ще ги направи изведнъж по-силни в следващото първенство. В много отношения, и те не са незаконни и морално укорими, Лудогорец има десетки предимства пред останалите клубове у нас. В Разград са инвестирани огромни за български стандарти финансови средства. И постиженията са напълно закономерни. Хегемонията може и да не е особено вълнуваща и дори пагубна за съперничеството, но това не е проблем на този, който я е осъществил. Обективността изисква да се приеме, че Кирил Домусчиев бере плодовете на своята далновидност. И доказва на всички останали, че маймуни се хващат с банани, а не с трици. С цената на всичко Лудогорец трябва да е първи в България за да се пробва за големите пари от комерсиалния футбол. В последните 6 години не се получава, но

опитът си остава

задължителен

А неподготвените ще стоят отстрани и ще търсят оправдания.

Лудогорец е заслужен шампион на България за 2022 година. Тук обаче започват неприятните въпроси. Шампионът е нещо като Мис България и е натоварен с очаквания за общо благо. За обща полза и просперитет. А проектът от Разград работи егоистично само за себе си. Цинично е въобще да се говори, че те задават някакъв пример за подражание. Това, което се предлага на евентуалните конкуренти е, и те да намерят 20 качествени чужденци за минимум по 50 хиляди евро заплата на месец. И дотам свършват мантрите за „всеки може да победи всеки“ в нашето супер интересно първенство. Поне засега желязна завеса не се очертава и в глобалния свят, това, което не се купува с пари, се купува с много пари. Това са реалностите, сравненията с онова, което е било преди 15 или 30 години са неуместни. Друг е въпросът с какъв епитет ще остане епохата на Лудогорец в историята на футбола ни. Времената на хегемонията определено издават белезите на футболен авторитаризъм. А футболът е преди всичко демокрация, защото е масовото развлечение на народа. Така описаното води до необратим отлив. А така наречената четвърта власт се превръща в един банален придатък към хегемонията. Съпротивата на такива като мен заприличва на обречеността на героите от Мариупол. Ще се бием до край и няма да се предадем, защото българският футбол с още няколко години хегемония отива в небитието.