Футболният агент Лъчезар Танев даде интервю пред „Дарик“ предидербито между ЦСКА и Левски. Бившият футболист на червените говори за това дали би приел работа в ЦСКА, състоянието на клуба и родния футбол.

„Раздвижваме се агентите. Наближава краят на сезона, идва следващият. Пътувания и така. Сега няма да идвам на мача между ЦСКА и Левски. В последно време доста стоя в България, даже повече от Испания. Наблюдавам какво се случва. Виждам някои светлинки в тунела относно играчи и техните качества. Не е достатъчно, но все пак мога да дам като пример последния официален мач на младежкия национален отбор. Много талантливи момчета, които играят по клубовете и това им дава самочувствие. Аз отдавна не бях гледах български национален отбор да играе с такова желание за победа, желание да играе с топката, да не се притеснява, да не я рита напред, да играе футбол, както навсякъде по света. Това е може би най-положителното от началото на годината досега. Срещу Полша младежите спечелиха с игра.

Емоциите около дербито винаги са големи. Зарядът е голям. Невинаги има кой знае каква класа. Последният мач според мен имаше една прилична динамика, но не е това, което сме гледали преди доста години. Това е мачът на мачовете кой каквото ще да говори. Историята е много дълга между двата отбора. Най-титулуваните отбори и в чужбина, са тези, печелили 60-те и 70-те години. Историята поддържа тази тенденция.

„“Червените“ трябваше да вземат някакви мерки, защото сезонът се срина. На много точки са от първия, да, играят за Купата, но са далеч от първото място. Стамен Белчев е познат на всички и е най-подходящият вариант да завърши сезона. Не знам какви са им плановете. Иначе Левски, че застава твърдо зад треньора също не е лоша новина. Предполагам ще се правят оценки след края на сезона, но има право и Наско Сираков, че не са му предоставили достатъчно на брой добри футболисти. Трябваше да продават заради дълговете и невъзможността да купуват. Когато търсиш свободни играчи, не е толкова лесно. Знаете ли къде е разликата? Тази история огромна, която носят на гърба си и двата клуба, кара запалянковците да живеят в годините, когато тези два клуба бяха достойни съперници, на който и да е отбор в Европа. Това обаче мина преди 20-30 години. Какво се крие зад имената Левски и ЦСКА през последните 15-ина години. И едните, и другите не намериха пътя на успеха, но очакванията са по-големи от реалностите.

Аз знам какво трябва да водещите отбори в България. Друг е въпросът дали можем да го осигурим. Това е ясно. Бих могъл да кажа за десети път, че специално за ЦСКА сумите, които се харчат за заплати не са малко, но представянето не е това, което би трябвало да бъде за такова ниво пари. Продължавам да твърдя, че през последните години е объркан критерият за избор на играчи. От там идва проблемът на ЦСКА. Проблем за ЦСКА не е БФС или Лудогорец. Имат много добри условия и като база, и като финансови възможности, но според мен играчите, които избират, не дават разлика в отбора.

Аз говоря професионално. Страстите са страсти. Има два отбора, плюс пловдивските два, които могат да акумулират сериозни средства и да са на самоиздръжка, ако нещата се правят както трябва. Ако играеш в Европа, имаш добри футболисти и стадион. Не можеш да търсиш резултати без инвестиции – финансови и спортно-технически.

Ще дам пример с друг българския клуб. Кирил и Георги Домусчиеви много отдавна видяха, че в Разград трудно могат да имат възвращаемост. Затова тяхната цел беше да рискуват. Да купуват скъпи играчи, защото истинските приходи идват през ЕКТ. Те рискуваха и сега поддържат това ниво.

В момента ЦСКА прави нов стадион, хвърля огромни средства. Ако изборът на играчите е по-добър, ще имат същия успех. Ако един играч иска да отиде в Разград, ще иска повече пари, в сравнение, ако е в София. Дори на клубове като Левски и ЦСКА едно ниво играчи като качества ще им излиза малко по-евтино от на Лудогорец. Двата гранда имат привилегия в избора на играчи. Не знам дали някой си дава сметка за това. Успехите идват след инвестициите. Не може да чакаш просто победи.

Аз съм добър приятел с Мигел Анхел Хил Марин. Той ми каза преди 15 години, че има два изхода за Атлетико Мадрид – или да остави тази работа, или да хвърля всички усилия, включително и финансови да вдигне нивото на клуба. След това ще дойдат резултатите. Направиха огромни инвестиции с Радамел Фалкао, почнаха да взимат по-добри играчи и това се възнагради. Намериха партньори, направиха модерен стадион. Все по-близо са спортно-технически. Станаха и шампиони, дават отпор на Барса и Реал. Левски, ЦСКА, Локо Пд и Ботев Пд имат огромна фенска маса и ако правилно правиш нещата, те се случват.

Не сме говорили с ЦСКА за поста спортен директор. Не е ставало на въпрос. Трудно е да кажа дали бих се замислил за работа в ЦСКА. Може би трябва да направя някаква стъпка в развитието ми, но ние си говорихме навремето и за БФС. Ако не съм убеден, че ще имам цялата власт да ръководя федерация или клуб, смятам, че имам знанията и самочувствието, няма смисъл да си предизвикваш унижение.

С Фичо и Дани Ганчев поддържам контакт, разбира се. Смяната на собствеността е деликатна тема. Те знаят какво ще правят. Аз смятам, че трябва да се отдаде заслуженото на Гриша Ганчев и сина му, че избутаха с много усилия построяването на новия стадион. Имам поглед в европейския футбол каква огромна разлика е новият стадион – приходи, привличане на играчи, много ще помогне на клуба и отбора. Трябва да се оценяват тези неща. Естествено негова е заслугата да намери партньор във вижданията си, защото приходите на клубовете са ограничени и винаги трябва да има хора, които да помогнат в трудните моменти“, добави той.