Любимецът на „Анфийлд“, за когото това трябваше да бъде най-хубавото лято

webcafe.bg, по Independent, The Athletic
Това трябваше да бъде най-хубавото лято в живота на Диого Жозе Тейшейра да Силва, известен като Диого Жота.
Този способен, успешен, известен и обичан футболист тъкмо беше станал шампион на Висшата лига с Ливърпул и беше спечелил Лигата на нациите със своята страна Португалия.
А само преди 11 дни се беше оженил за ученическата си любов Руте Кардосо – жената, с която се беше събрал още в тийнейджърските си години и която е майка на трите му деца.
Жота се наслаждаваше на почивката си, преди да дойде времето да се завърне в Ливърпул и да започне подготовката за следващия сезон.
Но тогава настъпи възможно най-жестокият обрат.
28-годишният Жота и неговият по-малък брат Андре Силва претърпяха фатален автомобилен инцидент в Северозападна Испания, близо до португалската граница.
И двамата загинаха на място, а новината шокира футболните хора по цял свят.
Диого Жота се наслаждаваше на най-силните си години, вече беше спечелил пет големи трофея на клубно и национално ниво, имаше образцова репутация и прекрасно семейство.
На „Анфийлд“ беше любимец както на феновете, така и на треньора Арне Слот, който щеше да продължава да разчита на него в атаката на отбора.
Жота можеше да е ключов и за свръхталантливия отбор на Португалия, очакващ Мондиал 2026 догодина с възможно най-високите амбиции.
„В това просто няма смисъл“, написа съотборникът му Кристиано Роналдо, след като научи съкрушителната новина.
„Трябва да има по-висш смисъл, но не мога да го видя“, допълни Юрген Клоп – човекът, който наложи Жота в Ливърпул.
Да се наблюдават изявите на Диого на терена беше удоволствие.
Той беше разнообразен нападател, с интелигентно придвижване, нюх на голов хищник и безпощаден завършващ удар.
Но хората около него знаеха, че е не само великолепен футболист, но и позитивен и вдъхновяващ човек, винаги топъл и приятелски настроен.
Съотборникът му Дарвин Нунес призна, че ще го запомни с усмивката му и с това каква добра компания е на терена и извън него.
На игрището португалецът беше необичайно добър и с двата крака и вкарваше с левия почти толкова, колкото и с по-силния си десен.
А във въздуха също представляваше постоянна заплаха, макар и с ръст от 178 см.
65-те му гола за Ливърпул и 14-те за Португалия не дават достатъчно добра представа за неговата значимост – не показват колко усърден беше при пресата, колко помагаше на съотборниците си и как умело използваше пространствата.
Но усилията му не оставаха незабелязани.
Феновете край река Мърси бързо го обикнаха и измислиха песен за него: „О, той се казва Диого“ по мелодията на Bad Moon Rising на Creedence Clearwater Revival.
Песента стана хит и отекваше както на „Анфийлд“, така и при гостуванията.
Самият Диого Жота беше признал, че е постигнал много повече, отколкото си е представял.
Вманиачен по футбола още от 6-годишна възраст, той е считал за свой идол бъдещия си съотборник Роналдо. Но не е вярвал, че ще достигне ниво като за Ливърпул.
Когато е бил на 16, родителите му все още са плащали такса, за да може да играе в скромния местен Гондомар.
Само че като се прехвърля в Пасош де Ферейра, прогресът му е толкова рязък, че води до трансфер в Атлетико Мадрид.
В Мадрид Жота така и не получи шанс и беше преотстъпен последователно на Порто и Уулвърхемптън, а в Уулвс наистина намери себе си и разгърна своите качества.
Като част от португалската колония на „Молиню“, нападателят се разписа 18 пъти за шампионския сезон в Чемпиъншип, който върна „вълците“ във Висшата лига.
В елитната дивизия Жота допринесе за две поредни седми места, а общо за трите сезона в отбора отбеляза 44 гола.
„От първия момент, в който го видях в Уулвс, бях впечатлен от потенциала му“, сподели Юрген Клоп.
Ливърпул привлече играча за 41 млн. паунда през 2020 г., а на новака му трябваха само осем минути в шампионатния му дебют, за да отбележи във вратата на Арсенал.
„Изключителен играч, изключително момче и перфектен трансфер“, обобщи Клоп през следващата година, а публиката пееше, че Жота е по-добър от сънародника си Луиш Фиго.
В началото Диого трябваше да се конкурира за титулярно място с легендарното нападателно трио Мохамед Салах – Садио Мане – Роберто Фирмино.
И макар че пристигна просто като допълнителна опция, доказа, че е съвсем готов за стартовия състав.
Най-продуктивен беше през пролетта на 2022 г., когато тимът преследваше куадрупъл.
В онзи сезон Жота вкара 21 гола, но за съжаление, контузиите постоянно го преследваха през кариерата му.
Травма го спря за Световното първенство през 2022 г., а различни здравословни проблеми му попречиха да се наложи доста по-трайно в клубния и националния отбор.
Независимо от трудностите, Диого беше обичан и уважаван в своите тимове, винаги със слава на перфектен професионалист, който няма да създаде никакъв проблем на треньорите си.
Страстта му към футбола нямаше граници и той беше страхотен и с контролера в ръка, когато играеше видеоигрите от поредицата FIFA.
Там също имаше завидни постижения, сформира и свой отбор по електронни спортове.
Още много може да бъде казано за него и трагедията, която се случи с този забележителен човек, тепърва ще бъде осмисляна.
Но отсега е ясно, че Диого Жота завинаги ще остане в паметта не само на „Анфийлд“, но и на цялата Висша лига, на феновете в родината му и на футболните ценители по цял свят.
Със заразителния си ентусиазъм, с образцовото отношение и блестящия талант, португалецът успяваше да спечели на своя страна не само подкрепящите Ливърпул.
Имаше нещо много красиво в начина, по който Диого изживяваше мечтата си с червения екип – нещо, което си струва никога да не забравяме.
За съжаление, историята му завърши твърде рано и твърде трагично. А червената фланелка с №20 ще остане завинаги негова и повече няма да принадлежи на друг.