Тежкият характер попречи на Михаел Лаудруп да добави европейската титла към визитката си

Теодор БОРИСОВ

Само ден преди началото на участието си на Евро 2024, базираният във Фройденщад датски национален отбор може да намери източник на вдъхновение в 60-годишния юбилей на легендата Михаел Лаудруп. Макар сам да се отказва от възможността да стане част от една от най-големите сензации във футболната история (европейската титла от 1992 г.), той е определен за най-добър играч на своята страна за XX век, което говори достатъчно за неговите футболни качества.

Михаел е роден в петия по големина град в Дания Фредериксберг в семейството на Фин и Лоун Лаудруп. Макар години по-късно да признава, че като ученик е имал интерес към финансите, футболът изглежда предопределен за него предвид родословието му. Неговият баща Фин е нападател, достигнал до 19 мача за националния отбор и играл професионално в австрийския Винершпортклуб (именно във Виена се ражда неговия брат Бриан). Чичо му Ебе Сковдал пък ще направи име като треньор, достигайки до отбори като Бенфика и Абърдийн. Първите стъпки братята Лаудруп правят под ръководството на своя баща – първо във Ванльосе, а след това в Брьондби (той съчетава кариерата си на футболист с тази на треньор). Още в началото –  като играч на КБ Копенхаген и Брьондби Михаел впечатлява силно специалистите и едва на 18 години е определен за футболист на годината в Дания, ставайки най-младия играч с това отличие. Интерес към него не липсва и през 1983 г. той получава предложение за 3-годишен договор от английския колос Ливърпул. „Впоследствие те се отметнаха и промениха офертата си на 4 години с идеята, че една от тях няма да ми бъде платена, тъй като през нея ще се адаптирам. Мислеха си, че понеже съм младо момче от Дания ще се съглася на всичко, което ми предложат, но това нямаше как да се случи“, спомня си Лаудруп. Вместо това той е закупен от италианския Ювентус, който плаща рекордните за датския футбол 1 млн. долара за неговите услуги. Тъй като квотата за чужденци е заета от Мишел Платини и Збигнев Бониек, той е изпратен под наем в Лацио, където за 2 години регистрира 12 гола в 70 мача във всички турнири. Макар през 1985 г. отново да е определен за най-добър футболист в своята родина, на клубно ниво той не може да разгърне своя потенциал. Показателен е финала за Междуконтиненталната купа, когато бележи срещу Архентинос Хуниорс, но при дузпите пропуска своя наказателен удар, което за негово щастие не се оказва фатално. В своята книга, посветена на престоя му при Старата госпожа, Йън Ръш отбелязва, че семейството му е било много близко с това на Лаудруп, но проблемите на самия датчанин са му попречили да помогне на уелсеца в трудните за него мигове. През 1988 г. халфът е на един подпис разстояние от присъединяване към европейския клубен шампион ПСВ Айндховен, но в последния момент се отказва, разсъждавайки, че Ередивизие би била добра лига за него, ако е в началото на кариерата си. Треньорът на Барселона Йохан Кройф прави всичко възможно да го привлече и след година усилия той в крайна сметка се озовава на „Ноу Камп“.

Датчанинът се превръща в един от лидерите на Дрийм тийм, като в някои случаи нидерландският специалист го ползва на позиция, близка до сегашната „фалшива деветка“. Освен че отбелязва общо 55 гола за Барса, Лаудруп изработва куп попадения за съотборниците си. „Убеден съм, че половината от моите голове се дължат на Михаел. Да се играе с него бе изключително лесно. Намирахме се по интуиция на терена и говорихме общ футболен език. Той може да се сравнява само с Марадона, Шустер и Роберто Баджо. Те правят нещата да изглеждат лесни и винаги взимат правилните решения. За тях е просто, а за противника – немислимо. Феноменален!“, казва Христо Стоичков за именития си съотборник в своята автобиография. В частта посветена на Лаудруп обаче Камата загатва, че датчанинът не е от най-лесните характери и това довежда до раздялата му с каталунците. Следва шокиращ трансфер във вечния съперник Реал Мадрид и едно историческо постижение – на 8 януари 1994 г. Барселона побеждава Белия балет с 5:0, а на 7 януари 1995 г. Кралския клуб си го връща със същия резултат, като и в двата случая Лаудруп е на страната на победителите. „Спечелих с 10:0“, заявява гения на помощник-треньора на Реал Анхел Капа след втората среща, а в днешно време твърди, че ако е трябвало да избира между двете победи и трофеи, би предпочел поражения и в двете срещи.

След дебюта си на 15 юни 1982 г. Лаудруп бързо се утвърждава като една от основните фигури в Червения динамит. С екипа на Дания той записва 37 гола, а един от тях е отбелязан при равенството 1:1 с България в контрола на 8 юни 1984 г. На Мондиал’86 той реализира след отлична солова акция при победата с 6:1 над Уругвай, а попадението му срещу Испания 2 години по-късно е сред малкото положителни моменти за скандинавците в надпреварата. Когато в навечерието на Евро’92 става ясно, че Дания трябва да смени санкционираната от ООН Югославия, геният решава да продължи ваканцията, вместо да стане част от тима, но така или иначе от ноември 1990 г. той не е викан след разногласия със селекционера Рихард Мьолер Нилсен. Той бойкотира отбора заедно с брат си Бриан и Ян Мьолби, като от триото единствено тогавашният играч на Байерн в крайна сметка се връща в тима и става европейски първенец. Осъзнавайки грешката си, Лаудруп решава да се върне и се отчита с попадение при успеха с 2:0 над Аржентина във финала за Купата на Крал Фахд (впоследствие превърнала се в Купа на конфедерациите). На Евро’96 и Мондиал’98 той е със статут на капитан на тима, а лебедовата му песен е четвъртфинала с Бразилия, загубен с 2:3.

След края на кариерата си Лаудруп първоначално става помощник на Мортен Олсен в националния отбор, след което поема първия си отбор – Брьондби. Там негов помощник е Джон „Факсе“ Йенсен, а спечелените 5 трофея сякаш са отлична основа за добра кариера на пейката. Едно от малкото му тъмни петна е елиминирането от Левски в Купата на УЕФА през 2002 г. Периодът му в Хетафе ще се запомни с финала за Купата на краля през 2008 г., загубен от Валенсия, както и рейда в Купата на УЕФА, преминал през отстраняване на Байерн. Като изключим това и Купата на лигата на Англия през 2013 г., спечелена с 5:0 срещу Брадфорд, треньорският му път далеч не е толкова успешен, колкото футболния. От брака със съпругата си Сив Рец Лаудруп има син и дъщеря, като поне в началото кариерата на Андреас изглежда обещаваща. Проблеми с артрит обаче го карат да се оттегли на едва 25 години, но така или иначе неговото семейство е класически пример за три поколения, отдадени на най-великата игра.

ТОВА Е МИХАЕЛ ЛАУДРУП

Роден на 15 юни 1964 г. във Фредериксберг

Ръст: 183 см.

Пост: атакуващ халф, нападател

Юноша на Ванльосе (1971-1973), Брьондби (1973-1974), КБ Копенхаген (1974-1980)

КАРИЕРА КАТО ИГРАЧ

1981     КБ Копенхаген  14/3

1982-1983          Брьондби           38/24

1983-1985          Лацио                   60/9

1985-1989          Ювентус              103/16

1989-1994          Барселона          166/41

1994-1996          Реал Мадрид    62/12

1996-1997          Висел Кобе        15/5

1997-1998          Аякс                      21/11

Заб. Отбелязани са само официалните мачове

НАЦИОНАЛЕН ОТБОР

1982-1998          Дания                   104/37

КАРИЕРА КАТО ТРЕНЬОР

2002-2006          Брьондби

2007-2008          Хетафе

2008-2009          Спартак М

2010-2011          Майорка

2012-2014          Суонзи

2014-2015          Лехвия

2016-2018          Ал Раян

УСПЕХИ КАТО ИГРАЧ

С Ювентус: Шампион на Италия (1985–86), Междуконтинентална купа (1985), С Барселона: Шампион на Испания – 4 пъти (1990–91, 1991–92, 1992–93, 1993–94), Купа на краля (1989–90), Суперкупа на Испания – 2 пъти (1991, 1992), КЕШ (1991–92), Суперкупа на Европа (1992), С Реал Мадрид: Шампион на Испания (1994–95), С Аякс: Шампион на Нидерландия (1997–98), Купа на Нидерландия (1997–98), С Дания: Купа на конфедерациите (1995)

УСПЕХИ КАТО ТРЕНЬОР

С Брьондби: Шампион на Дания (2004–05), Купа на Дания – 2 пъти (2002–03, 2004–05), Купа на лигата на Дания (2005), Суперкупа на Дания (2002), Със Суонзи: Купа на лигата (2012–13), С Лехвия: Шампион на Катар (2014–15), Купа на Катар (2014–15)