Ще е страхотно да спечеля осем титли, но не е задължително, споделя 4-кратният световен шампион

Макс Верстапен спечели за четвърта поредна година световната титла във Формула 1. Нидерландецът го направи с пето място в Гран при на Лас Вегас и влезе в много елитен клуб. Само Михаел Шумахер, Люис Хамилтън, Хуан Мануел Фанджо и Себастиан Фетел са постигали такава хегемония.

Лорънс БАРЕТО, F1.com

Поздравления. Как се чувстваш като четирикратен световен шампион?

– Преминават много емоции. Беше дълъг и тежък сезон. Имах много хубави, но и доста трудни състезания, моменти, в които като тим трябваше да останем сплотени. Доста спадове преживяхме, не ни беше лесно, но останахме спокойни и фокусирани. Очевидно не бяхме с най-доброто темпо на грида, извличахме максимума от колата, което направи разликата. По отношение емоциите сега беше доста по-приятна титла от миналата, затова и ценя този трофей повече заради всичко, през което преминахме. Гордея се с всеки човек в екипа, защото напрежението бе огромно. Знам, че всички във фабриката искаха да спечеля, даваха най-доброто и когато преминавахме през трудните периоди, не им беше лесно. Но ето, че успяхме и чувството е невероятно.

Говориш за напрежението, но колко голямо бе то, предвид и натиска, който усещахте от Макларън?

– Аз самият също допринесох, защото сам си вкарвам напрежение, опитвайки се да давам всеки път максимума. Когато Макларън започнаха да ни настигат, не бе никак лесно, печелеха повече точки, но точно тогава трябва да останеш спокоен и да опиташ да извлечеш максимума. Точно това успяхме да направим.

Как го направи? Казваш го все едно е лесно, но не е…

– Да, никак не е лесно. Не съм говорил за това с почти никого, обичам сам да решавам проблемите си, което може да е позитивно или негативно, но работи при мен. Много мисли минаха през главата ми, но се справих и се гордея.

Откри сезона със 7 победи в 10 състезания, след това обаче някак титлата започна да ти се изплъзва. Имаше ли момент, в който да си помислиш, че няма да я спечелиш?

– Около „Монца“ бе наистина тежко. Борбата за титлата при конструкторите в онзи момент започна да се обръща и на никого не му бе лесно. Когато разбрахме откъде идва проблемът, намерихме начин да го разрешим и в Остин показахме това темпо, което търсехме. В Лас Вегас е друго – много е студено и нямахме отговор на скоростта на Мерцедес, които летяха, а предишните две състезания имаха проблеми. Сезонът може много бързо да се обърне, особено ако разбереш как да работиш с гумите, което ни затрудни в определени моменти. Ако извлечем поуки от колата тази година и от миналата, ще се справим доста по-добре през следващата.

Доколко уикендът в Бразилия ти вдъхна допълнителна увереност, че нещата ще се наредят отново в твоя полза?

– Връщайки се назад, сега съм

много щастлив, че заваля дъжд

Обожавам да карам на мокра писта, много съм уверен, но не очаквах да спечеля от 17-о място. Това представяне обаче обърна всичко и отново държах контрол върху класирането. След това състезание знаех, че ще съм шампион.

Имаше и лоши дни, но извличаше максимума от тях…

– Това е нещо, върху което работя усилено. Ние не сме роботи, има дни, в които не се представяме добре. Но това е и ключово – да намериш постоянство в представянето си.

Когато имаше такива обаче, не изглеждаше сразен. Как успя?

– Просто се опитвах да запазя самообладание, както на пистата, така и извън нея. Когато се прибера от състезание, никога не мисля за него. Разбира се, там в съзнанието ти е, но не преобладава. Ако мисля за Формула 1 постоянно, то това означава да изпуша. Хубаво е да има и други предизвикателства, извън пистата, които държат мислите ти в други посоки. Срещам се с млади таланти, което е много вълнуващо и помага.

Мислиш ли, че този баланс ще ти помогне да останеш още дълги години на пистата?

– За мен работи. 24 състезания на година са много, няма как да издържа дълго. Обичам да се състезавам, да се конкурирам, но има дни, в които просто искам да почивам. Човек живее само веднъж. Когато си в края на 30-те, началото на 40-те, тялото ти вече не е същото. Разбира се, искам да остана по-дълго във Формула 1, но и да правя други неща, да се наслаждавам на живота. Голямата цел – осем титли? Би било страхотно, но не е задължително. Има толкова други неща, които искам да правя. Сега има дни, в които майка ми и баща ми звънят, а аз нямам време. Но знам, че ще дойде етап, в който

няма да ми се обаждат

защото няма да са сред нас, и това още веднъж ми показва, че не искам да ги игнорирам за дълго време. Когато бях на 4 години, те посветиха живота си на мен, дадоха всичко, за да успея във Формула 1. И трябва да им върна този жест. Това е по-важно от успеха тук.

Смяташ ли, че сега е период, в който намираш време за всичко?

– Така го усещам. Вече съм на 27 години и знам как да се справям с тези неща. Но ще дойде време, в което Ф1 ще отиде на заден план. Ще настъпи период, в който ще продължа да се състезавам, но с по-малко заряд. Ако си кажа „спри да се съревноваваш“, ще полудея, защото съм твърде конкурентна личност и искам да предизвиквам най-добрите.

Имаше много хубава битка с Ландо през сезона. Доколко запазихте приятелските си отношения, защото извън пистата сте близки?

– Много хубави моменти сме имали заедно, той е още млад и винаги съм му казвал, че и неговото време ще дойде, да остане верен на процеса, защото е в много хубав отбор. Отправял съм му и предложения да се присъедини към нас, но съм щастлив за това, което той прави. Не всичко се разви по най-добрия начин за него, но това също е част от пътя, който извървяваш. Допускаш грешки, учиш се от тях. Приятели сме. Разбира се, не сме най-добри приятели, не се чуваме всеки ден, но сме в много близки отношения. Медиите понякога задават въпроси, с които искат да провокират и може да получат нежелан отговор, защото сме поставени под голямо напрежение. Но се уважаваме безкрайно, въпреки че сме имали трудни моменти, с инциденти. В края на деня е важно да може да се погледнем в очите и да знаем, че не е имало умисъл. Той е страхотно момче, отличен пилот и съм сигурен, че ще спечели няколко титли.

Той каза, че не вижда слабости у теб. Ти как го усещаш?

– И аз мисля, че нямам слабости. Няма и да призная, ако имам такава. Но знам, че винаги мога да съм по-добър. Истината е, че не във всеки уикенд може да си на 100 процента. Важното е, когато не си, да извлечеш максимума. Това е свързано с дълъг процес, няма да вляза в подробности. Но като пилот трябва да опиташ да си на върха на възможностите си. И когато разбереш как да го постигнеш, оставаш верен на този процес.

Нареди се до Фанджо, Фетел, Шумахер, Прост, Хамилтън. Как те кара да се чувстваш това?

– Не звучи зле за човек от Нидерландия. Ние сме малка страна. Невероятно е. Надявам се, че това

вдъхновява децата у дома

и че допринася за развитието на моторния спорт. Нямаме много пилоти, но се надявам, че децата, които сега са на 5-8 години, ще повярват, че няма значение откъде са, защото всичко е възможно. Аз се наслаждавам на този момент, но искам, когато спра да се състезавам, да седна и да видя други пилоти от Нидерландия, които се борят за титлата.

Какво трябва да правиш, за да поддържаш огъня в себе си?

– Едното е да си дам почивка и да се насладя сега на успеха. Но аз знам, че бързо ще поискам да се състезавам. Мразя да губя. Мога да призная, когато някой върши по-добра работа от мен, но въпреки това не ми е приятно. Това ме тласка напред. Дори когато си много успешен, като миналата година, трябва да продължиш да търсиш развитие. Този сезон го разбрахме по болезнения начин, защото не е лесно.

Предвид начина, по който доминираш, сравняваш ли се с хора от други спортове като Тайгър Уудс, Валентино Роси например?

– Гордея се, че хората ме сравняват с тях. Не съм мислил, че това е възможно, но когато видиш, че е реалност, искаш да останеш максимално дълго на тази вълна. Затова и когато спра и се обърна назад, не искам да имам съмнения, а да съм щастлив.

Не ми изглежда да си близо до финалната права?

– Засега не. Имам договор до 2028 година, не искам да мисля отвъд тази дата. Много неща могат да се случат, но засега съм щастлив с това, което правя и къде се намирам. Не искам да си вкарвам допълнително стрес и да мисля за тези неща. Знам само, че когато сложа каската, давам 100 процента от себе си. Баща ми изобщо не харесва този подход, като бях малък, ми се караше, че не мога да гледам несериозно на нещата. Но сега вече разбра, че при мен така работи процесът.

Какво би казал на малкия Верстапен, ако можеше?

– Нищо. Много съм щастлив с това как животът ми се разви. Имало е моменти, когато съм бил мързелив, но баща ми бързо е успявал да ми покаже, че това, което правя, е важно. Благодарен съм за начина, по който пораснах.