Васил КОЛЕВ

Името на Мамелоди Съндаунс нашумя в България през 2009-а, когато Христо Стоичков пое треньорския пост в тима и го изведе до второто място в първенство през единствения си сезон начело. „Съмтаймс уин, съмтаймс люн“ пък е един от многото придобили легендарен статут изрази на носителя на „Златната топка“ от едно незабравимо негово интервю в южноафриканския му период, което и до днес е вирално в социалните мрежи.

Но пък историята зад този екзотичен период от треньорската кариера на Стоичков казва много по въпроса как днес Мамелоди Съндаунс е господарят в ЮАР и един от най-важните клубове на Черния континент. Трябва обаче да започнем разказа с няколко детайли, свързани с футбола в тази разкъсвана от конфликти страна, която успешно изкара първото и единствено до момента домакинство на световно първенство на африканския континент през 2010 година.

На практика сериозната съвременна история на футбола в ЮАР започва през 1996 г. Четири години по-рано националния тим е амнистиран след 20-годишна изолация и се включва в квалификациите за САЩ’94, където бъдещият треньор на Съндаунс Стоичков е една от големите звезди. Но тимът е със скромни възможности и завършва трети в групата си. Започва обаче

цялостна
реконструкция

на футбола в страната, включително най-накрая се стига до концепция за създаването на истинска професионална лига по американски тип с франчайзинг на клубове. Това е огромна стъпка, защото в ЮАР дотогава опитите за футболно първенство са много жалки. Или шампионатите са разделени на такива за бели и тъмнокожи, или пък по други бюрократични причини.

През 1996 г. обаче страната е домакин на първенството на Африка и го печели по героичен начин с отбор, съставен главно от местни футболисти, допълнени с трима от английската лига (капитанът Радебе и Масинга от Лийдс и Марк Уилямс от Уулвърхемптън) плюс още трима, изкарващи прехраната си в Европа. Триумфът е последван от излъчването на първия шампион в новата лига, който е Манинг Рейнджърс от град Дърбан през 1996/97.

Клубният футбол до онзи момент се свързва главно със съперничеството между Кайзер Чийфс (най-големият местен клуб) и Орландо Пайрътс в Йохансебург, а Мамелоди Съндаунс е практически трети по значимост. Бързо след създаването на новата лига обаче тимът от Претория печели 3 титли до 2000 г., които са добавени до три в „тъмния“ период. Това е заявка за сериозно бъдеще, която обаче става още по-солидна през 2004 г., след като 51% от клуба са придобити от минния магнат Патрис Моцепе. По-късно той изкупува и останалите акции и се превръща в едноличен собственик с идеята да го превърне в най-големия отбор в Африка, а самият той да стигне до върха в управленската йерархия на континента.

Състоянието на Моцепе

днес се оценява на 3 милиарда долара, като богатството си е постигнал чрез добива на злато, платина и други метали. Той е третият най-богат човек в страната, но пък е недостижим като възможности във футбола. През ноември 2020 г. обяви намеренията си да стане президент на КАФ, африканската футболна федерация. И го постигна на 12 март 2021 г. въпреки обвинения, че това се е случило с активното лобиране на сегашния шеф на ФИФА Джани Инфантино, с когото двамата са много близки. Останалите четирима кандидати за поста се оттеглиха и на практика избори нямаше. След заемането на високия пост синът му Тлопи Моцепе пое формално шефската позиция в Мамелоди Съндаунс.

Когато Стоичков се озова начело през 2009 г., най-много успехи в ЮАР имаше Кайзер Чийфс. Стратегията на Моцепе бе да привлече големи имена начело на тима, а българинът бе първото такова, което се съгласи да пристигне в тази част на света. Той пое юздите от легендарния румънец Тед Думитру, който на 70 години и водил трите най-големи клуба в страната Кайзер Чийфс, Орландо Пайрътс и Мамелоди Съндаунс, вече бе твърде стар за велики дела. Освен Стоичков, който не съумя да стане шампион, Моцепе бе използвал макар и за няколко месеца французина Анри Мишел (2008/09), а след Христо в Претория дойдоха испанецът Антонио Лопес и легендарното „лале“ Йохан Неескенс. Видя се обаче, че

с чужденци
няма да стане

работата и Моцепе обърна нещата. От 2 декември 2012 г. до днес начело са се изредили четирима треньори от ЮАР, най-легендарният от които Пицо Мосимане остава почти 8 години. През тях той печели 5 шампионски титли, както и за първи път Купата на африканските шампиони (2016 г.), която по пример от Европа се нарича Шампионска лига.

В последните 8 сезона обаче Мамелоди Съндаунс е неизменен шампион на ЮАР и това го прави първия голям хегемон в историята на местния футбол. С тях клубът вече е без конкуренция в ЮАР и може да се нарече най-титулуван.

След като през 2001 г. Мамелоди бе стигнал финал в Купата на Африканските шампиони под ръководството на споменатия Думитру и загуби от египетския Ал Ахли, 15 години по-късно тимът отново се озова в мач за трофея. С местни звезди като Лафор, Онянго и Кекана, този път Мамелоди би друг египетски тим – Замалек, с 3:0 в Претория и след 0:1 на реванша стана вторият тим от ЮАР (след Орландо), спечелил трофея. Но пък и първият от ЮАР, осъществявайки мечтата на Моцепе, който игра на световното клубно първенство, завършвайки шести. Трябва да се отчете, че Мамелоди имаше късмет по пътя към трофея. Той бе елиминиран в квалификациите, но след това Вита Клуб от ДР Конго е дисквалифициран за използването на наказан футболист и Мамелоди се озова направо в групите.