Барни РОНИ

Guardian

Добре дошли отново във втора глава на бавно развиващата се, но безспорно завладяваща история на Манчестър Сити и случая с финансовите разпоредби. През последните 3 години беше изкушаващо да се чудим дали Висшата лига тихомълком е отложила разследването си. Но не. Мечът на справедливостта никога не спи. Или поне това острие е малко вероятно да остане в ножницата твърде дълго, когато има футбол, власт, влияние, но преди всичко пари.

Ето ни отново, с още едно адвокатско гмуркане в недекларираните плащания, Football Leaks и остатъците от объркания съдебен процес на УЕФА. Не се заблуждавайте обаче. Това е сериозно. Поредица от нови обвинения, които заплашват да подкопаят цялата сграда на доминиращата сила на английския футбол през последното десетилетие. Да не говорим, че ще поставят под въпрос цялата основа и мотивация на модела за собственост на държавните клубове.

Без съмнение новините за обвиненията за завишени сделки, сключени със свързани страни, ще

предизвикат шок

сред търговските

спонсори на Сити

Въпреки че все още няма новини за каквото и да е изявление от First Abu Dhabi Bank, Etihad Airways, Experience Abu Dhabi, хотел Emiratas Palace, Aldar Properties и Masdar Energy – всички знаем къде са базирани те. Нито дума и от Dude Wipes – официалния партньор на клуба за тоалетна хартия, което звучи изключително нелепо.

Не че някой трябва да се увлича твърде много. Сити вече успя да отмени една присъда по същите въпроси и ще се бори с този случай със същата енергия. Двугодишна забрана на УЕФА за участие в Шампионската лига заради предполагаеми финансови нередности на практика би дерайлирала целия проект в Абу Даби. Нищо чудно, че Сити беше толкова осезаемо бесен на процеса, присъдата и степента на наказанието.

„Не сме нарушили правилата. Играехме по същите правила като всички клубове във Висшата лига и УЕФА“, каза тогава Пеп Гуардиола. На пръв поглед той беше прав. Но тук имаме малко погрешно насочване. Осъдителната присъда беше отхвърлена, тъй като Спортният арбитражен съд (КАС) реши с мнозинство, че някои от исковете на УЕФА са погасени по давност, което не е същото, като те да бъдат правилно разгледани и отхвърлени. Други обвинения бяха недоказани, което означава, че тежестта на доказателствата не е достатъчна. Но КАС също отбеляза, че обвиненията на УЕФА „не са несериозни“. Или с други думи, със сигурност имаше достатъчно, за да се заведе дело.

Две години по-късно Висшата лига стигна до подобно заключение. Това съдебно острие отново цепи въздуха. Честно казано, може и да се получи абсолютно глупаво шоу. Тук нямаше времева лента и лигата успя да събере повече доказателства от куп разпечатки на Football Leaks. Ако е наистина така, тогава това е потенциално много сериозен проблем. В крайна сметка Висшата лига има правомощието да налага глоби, да отнема точки и титли, дори да изхвърли Ман Сити.

Преди това обаче

има три въпроса

които си струва да зададете. Реални ли са тези обвинения? Процесът справедлив ли е? И какво може да означава всичко в крайна сметка? Първият от тях е достатъчно ясен. Тежестта на обвиненията предполага, че става въпрос за нещо голямо. Не е трудно да се разбере защо. Висшата лига е силно критикувана в цяла Европа и е обвинявана, че е удавила целия свят във вълна от пари.

Тук има основателна причина да се преследва Сити публично, за да се види, че този въпрос се регулира. Освен това УЕФА може да няма истинска възможност за продължителна битка, но във Висшата лига са Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Арсенал и всеки друг клуб, чиито интереси бяха намалени от успеха на Сити на терена. Какво е необходимо, за да има справедливост? Парите са склонни често да показват пътя.

Феновете на гражданите правилно ще отбележат, че и на други места се случват подобни неща. Текущият дълг на Челси от 1,5 млрд. паунда към Роман Абрамович например. Но този аргумент всъщност не води доникъде. Грешките на другите не са свободен пропуск за нарушаване на правилата. Също така идеята, че правилата могат просто да бъдат игнорирани, ако имате средствата и властта, е

морално отблъскваща

Затова не е лошо понякога мултимилиардерите да бъдат лишени от свещеното им право да си купуват разни неща.

И стигаме до може би най-сериозния момент. Някъде заровена в дъното, под гротескния комерсиален цирк и властта, е идеята за силно спортно състезание. За спорта като нещо отворено и достъпно на всяко ниво, за пирамида от възможности. Футболът спря да бъде приказка преди време. И ако Сити бъде признат за виновен, то клубът няма да е нарушил само правилата, но и магията. Усещането, че това, което гледате, все още е реално, достоверно и чисто.

Футболът е разказ в толкова много животи. Чувство на триумф и мрак. Труден финансов избор – сезонен билет, с който се отказваш от други удоволствия, за да гледаш любимия отбор. Решенията, засягащи всички тези неща, са повлияни от убеждението, че това е истинско и че всички клубове играят по едни и същи правила.

Сити е обвинен не само в нарушаване на правилата, но и в предателство на това зрелище. Това е клуб, който е спечелил 14 големи трофея през този период. Това е клуб, който е трансферирал любимия ви играч и е взел най-добрия треньор в света. Всичко това се основава на способността да плащате. Ако гражданите бъдат признати за виновни, тогава наказанието трябва да бъде съразмерно сурово.