Връщате ли се назад към мачовете с Нотингам, Ливърпул…

– Да, разбира се. За мен обаче най-великият мач беше гостуването в Сан Себастиан на Реал Сосиедад. Джони Велинов тогава ги уби. Пожелавам на всеки да изгледа този двубой и да види какво направи този човек. Иначе и до ден днешен помня мачовете с Нотингам. Европейски шампиони. С Брайън Клъф треньор, на вратата Питър Шилтън… Имаше един Вивиън Андерсън – много бърз. Пускаше топката и заобикаляше противника през пистата. Излизаше от терена, надбягваше го и продължаваше, но и в двата мача ги победихме. Аз играх само в първите мачове с Ливърпул. Биха ни 5:1 в Англия. Паро Никодимов ме пуска 15 минути преди края на мястото на Керимов при 4:1 и ми казва: “Влизай и ги смачквай” (смее се). Те бяха велик отбор – Кени Далглиш, Клемънс, Сами Лий, Алън Хансен… Греъм Сунес беше дефанзивен халф, а ни вкара 3 гола. Шут, Джони Велиноив вика: “Аут”, а тя вътре (смее се). Върнах им го на англичаните с младежите. Бихме ги 3:0 в Перник и им вкарах един гол. На следващата година оперирах менискус и не можах да играя. Бях на трибуните, когато Стойчо Младенов им вкара двата гола.

В какви отношения сте с него?

– Перфектни. Ние винаги сме били много близки. В ЦСКА ми даваше колата си, за да си ходя до Перник да виждам гаджето. После в Португалия често са ми идвали на гости и той, и Ради Здравков, и Илия Войнов от Враца, и Кольо Спасов (Бог да го прости). Наскоро дори бях в къщата на майка ми и подреждахме нещо и намерих една сватбена кърпичка с надпис “Стойчо и Дарина” – от сватбата на Младенов. Снимах я и му я пратих. Стана му хубаво. Иначе често му пиша. И аз му викам “Тройчо”. Той си го заслужи и сега след мача с Виктория Пилзен.

Харесва ли ви ЦСКА под негово ръководство?

– ЦСКА винаги ми е харесвал, когато Стойчо е бил треньор. Още когато с онова португалче Брито станахме шампиони на “Герена”. И сега вдигна отбора, но му трябва материал. Нека през зимата си доведе нужните футболисти, да си направи подготовка и вярвам, че можем да станем шампиони. Той е много силен мотиватор. И нормално. Застава пред футболистите и казва: “Ей, аз съм отстранявал Ливърпул”.

Завършвате кариерата си там, където започвате?

– Да, върнах се в Миньор и исках да им помогна да се спасят. За 10 мача вкарах 12 гола, но не беше достатъчно. Изпаднахме, а аз казах „край”. И сега обаче продължавам да следя какво се случва в родния ми клуб. Често се чувам с Велизар Димитров. Той върши чудесна работа. Ицо Янев също. Там са синовете на моя добър приятел Юри Васев – Андреас и Божидар. Вярвам, че Миньор скоро ще бъде част от елита, но им трябват още добри играчи.

____
Цялото интервю с Марио Вълков – четете в петъчния брой на „ТЕМА СПОРТ“.