Петлите бият шут на комплексите по пътя към титлата на Евро ‘84

ЕКИП НА „ТЕМА СПОРТ”

За един бит двама небити дават. Тази изстрадана максима в пълна степен важи за първата златна генерация на Франция, съумяла да изведе петлите до трофей на голямо първенство. Става въпрос за поколението на Мишел Платини, Жан Тигана и Ален Жирес. На световното през 1982 г. те претърпяват опустошително разочарование, губейки полуфинала с Германия след невероятна драма, дузпи и пропилян аванс от два гола в продълженията. Две години по-късно обаче се реваншират с европейската титла след доста лека победа с 2:0 на финала срещу Испания. Всъщност голямото изпитание е на полуфинала срещу Португалия. Тогава мускетарите на Мишел Идалго са изправени до стената срещу всичките си страхове и комплекси, но успяват да ги преодолеят, вземайки матурата на историята в една незабравима вечер в Марсилия, потопена в страстта на „Велодром“.

Франция стартира Евро ‘84 като фаворит далеч не само заради домакинството си. Изящният отбор от 1982 г. е непокътнат, а включването на Луис Фернандес му придава напълно завършен вид. С него се оформя

прочутото

магическо

каре

в халфовата линия. Там Фернандес отговаря за черната работа, Жирес и Тигана имат грижата за креативните идеи, а Платини като гениален художник нанася финалните, но решаващи щрихи пред вратата на противника.

В групите предварителните прогнози се оправдават напълно. Петлите печелят три победи, а Платини нанизва 7 гола. Както впоследствие селекционерът Идалго признава в едно от последните си интервюта, той се притеснява, че футболистите му ще прегорят, обсебени от желание да си го върнат на Германия. Но на полуфинала вместо Бундестима ги чака Португалия. Самият факт, че този отбор изобщо стига до европейското, вече си е сериозна изненада. Това е първо класиране на мореплавателите на голямо първенство след 18 години пауза. В квалификациите те изглеждат обречени, след като още в началото са разбити при гостуването си на СССР с 0:5. След това обаче записват само победи. Така решаващ се оказва последният мач в групата – реваншът срещу СССР. Сборная води в класирането и се нуждае от равен, но в крайна сметка на разкаляния терен на „Луж” отстъпва с гол от дузпа. След това на финалите във Франция португалците се възползват от щастлива въртележка в груповата фаза. Правят равенства в първите си две срещи с Германия (0:0) и Испания (1:1). После печелят третия мач срещу Румъния с 1:0 – Нене вкарва девет минути преди края. Този гол се оказва златен, защото без него отборът би завършил с равни точки с Германия, но Бундестимът щеше да ги изпревари по голова разлика.

Въпреки целия си късмет Португалия има сериозен проблем заради

чудовищното

разделение в

съблекалнята

по линията на трите водещи клуба в страната – Бенфика, Порто и Спортинг. Голямата звезда от онова време Фернандо Шалана описва ситуацията в детайли. „В интерес на истината квалификациите почти ги бяхме отписали. Три мача преди края треньорът ни Ото Глория си тръгна. Смени го Фернандо Кабрита, но когато се класирахме, от федерацията измислиха нещо уникално. Назначиха на Кабрита по един помощник от Бенфика, Порто и Спортинг. Хората се шегуваха, че всеки футболист е с персонален треньор”, обяснява години по-късно Шалана. „Обстановката не беше добра. Някои откровено се мразеха”, допълва го защитникът Алваро Магаляеш. На практика съставът за всеки мач трябва да бъде потвърден персонално от всеки помощник. Кабрита сам не може да реши нищо. Но ситуацията отива далеч отвъд абсурда. Футболистите се хранят отделно на клубен принцип и дори тренират отделно. Последното е отчасти разбираемо, доколкото Кабрита използва във всяко игрово звено по един готов блок. „Защитата от Порто бе много стабилна. В халфовата линия играеха предимно хора от Бенфика, а на върха на атаката бе Жордао от Спортинг”, уточнява Шалана.

Очакванията за лесна победа на Франция започват да добиват очертанията на реален факт в средата на първото полувреме. Петлите печелят пряк свободен удар на 20-ина метра фронтално от вратата на отличния Бенто. Всички очакват да бие Платини, но той все още накуцва, след като малко преди това е бил сритан от Лима Перейра. И тогава Жирес му подхвърля: „Дали да не дадеш на Домерг да се пробва? Нали знаеш, че тези с ляв крак винаги са непредсказуеми”. Домерг вече е имал

огромен

късмет

след като започва европейското като смъртна резерва, но внезапно печели абонамент за титулярния състав заради червен картон на Мануел Аморос в мача на откриването срещу Дания и наказание за следващите три срещи. Жирес се оказва прав. Бенто построява стена за изпълнител с десен крак. Домерг вижда пролука в нея и с външен фалц прокарва топката, пласирайки я право в ъгъла. Вратарят изобщо не разбира какво се случва. Впрочем същото важи и за Домерг, който първо поглежда към Платини, преди да се увери, че е вкарал.

При 1:0 останалото изглежда формалност. „Можехме да спечелим без проблем с 3:0”, спомня си Платини. Но това е толкова просто, че някак си не е по френски.

През второто полувреме Бенто оставя интригата жива със серия ключови намеси срещу Фернандес, Жирес (на два пъти) и Платини. Четвърт час преди края Шалана се развихря в зоната си, елиминира Домерг и слага топката на главата на Жордао за 1:1. В самия край на редовното време Платини е изведен сам срещу Бенто, но вратарят го блокира, а добавката на Дидие Сикс среща гредата.

Двубоят влиза в продължения и там първи удря Португалия. Шалана отново сервира на Жордао, който е изпуснат от Батистон и с безпощаден прехвърлящ удар по диагонала не оставя никакъв шанс на вратаря Батс. В самия край на първото продължение мореплавателите имат нов отличен шанс. Шалана пак е брилянтен, извеждайки Нене сам срещу Батс, но този път стражът на петлите има последната дума.

Споменът за кошмара на Мондиал 1982 витае над „Велодром“, дори вечният оптимист Идалго сякаш е

изгубил

надежда

и си помисля: „Нямаме късмет и това си е. И този път ще загубим“. Но Домерг още не е казал последната си дума. В 114-ата минута един сбъркан пас на противника му позволява да започне нова атака и топката стига до Платини. Мишел не успява да отправи удар, но нахлуващият зад гърба му Домерг е точен за 2:2.

До края на редовното време остава само минута, дузпите сякаш са неизбежни. Тигана бърза да предупреди съотборниците си: „За тая работа без мен”. После в отчаяно усилие пробягва половината терен само за да види как полуударът, полуцентриране на Белон не успява да изненада Бенто. Шалана опитва да започне контра и търси Нене, но подаването му е пресечено. Тигана пак е с топката и нахлува в пеналта, стигайки почти до аута, и от там връща назад за Платини, който отблизо бележи победния гол. Той ще се окаже най-важният за петлите по пътя им към титлата. Целият „Велодром“ вибрира в екстаз, а едно от момчетата, гонещи топките, е вперило поглед в Платини. Приятелите му го наричат Язид, но истинското му име е Зинедин Зидан.