Желю СТАНКОВ

Със сигурност в началото на сезона в Локо София са очаквали, че в средата на октомври ще бъдат на мястото, където сега е предстоящият им съперник ЦСКА 1948. Или ако не точно там, някъде в челото, защото втората позиция си е смела цел. А хората от Бистрица не можем да прогнозираме какво са очаквали, защото този проект е лишен от последователност и логика и трудно може да бъде анализиран.

Преди година Станислав Генчев също не е очаквал, че сега ще бъде начело на Локо София, защото в Левски нещата му се получаваха. А Хулио Веласкес, който вчера преподписа договора си със сините, беше виждал България само на картата. Иван Стоянов пък се мотаеше в Трета лига като треньор на Карнобат, а преди това и на Загорец, преди чичо му Лечков да звънне на Емо Костадинов да види там нещо в Бистрица и да удари едно рамо.

Хайде сега кажете как точно си обяснявате футболната логика. Станислав Генчев, който сам си направи селекцията на „Герена“, след спад в играта на Левски си почина малко и отиде в Локо София. Където пак сам си взе нови футболисти и си направи отбор по свой вкус. И от другата страна Иван Стоянов, който постоя малко в третия отбор на ЦСКА 1948, но понеже в първия треньорите не се задържат много, му се отвори шанс. И сега той с 25 нови играчи, събирани не по негов вкус, а е на второ място в класирането.

Наставникът на тима от Бистрица, който и да е той, е наясно че всеки ден начело на отбора е подарък за него, а и там треньор завършва в часовете преди мач и се връща пак на следващия ден. Искате доказателство? Смяната в 44-ата минута на Фонкьо в мача с Левски бе продиктувана не от нещо, а просто продиктувана, в другия смисъл на думата.

Треньорът на Локо София обаче е наясно, или по-скоро усеща, че ще е в реда на нещата, ако на Нова година пак бъде в листата на безработните треньори. И това няма да бъде извън логиката, ако Генчев не започне да побеждава, което пък минава през подобряване на играта на отбора. Твърдоглавието на треньора с подчиняването на наличните футболисти към само една постройка на игра, без никаква вариативност и гъвкавост, може да му постави амбициозната кола на трупчета. Да, съпътстващите фактори, като липса на късмет в някои мачове и съдийски тесли в други, могат да минат като някакво успокоение, че Локо София все пак играе прилично. Но това в никакъв случай не е достатъчно. Нивото не трябва да е просто прилично, а много добро, ако в „Надежда“ искат да запазят надежди за атака на европейска квота през пролетта. Това не е смела прогноза, понякога логиката идва късно, но все пак идва.