Гретел Хименес

insidethegames.biz

В ремонтната работилница на параолимпийските игри кипи усилен труд – техниците непрекъснато трябва да поправят нещо. Протезите на краката на спортистите с увреждания може да се счупят, състезателните инвалидни колички пък са като болиди – имат нужда от механици.

Кейди Дандено, канадска състезателка по баскетбол в инвалидни колички, чака търпеливо, за да получи настройка на подвижния си стол. Техникът разчертава необходимите поправки с маркер директно върху уреда.

„Страхотно е, че можем да разчитаме на тази помощ в олимпийското село“, признава спортистката.

Работата е поверена на германската компания „Отобок“, която има вековен опит в бизнеса и е партньор на параолимпийските игри от 1988 г.

„Поправяме екипировка от всякакви производители, от протези за ходене, до колички и други пособия“, твърди Петер Францел, шеф на ремонтната работилница. Той очаква хората му да извършат над 2000 ремонта по време на най-голямото събитие за спортисти в увреждания.

Така е – докато на олимпийските игри състезателите са обградени от висококвалифицирани треньори, специалисти по физическа подготовка и лекари, на параолимпиадата към това се прибавят и експерти по „помощните средства“. Някои от тях са толкова напредничави, че може да помогнат на параолимпиец да засенчи здрав спортист – спомнете си за дискусиите дали протезите на Оскар Писториус му помагат да бяга по-бързо от атлетите с два крака…

От пристигането си в селото, първата работа на много спортисти с увреждания е да посетят работилницата, за да видят дали нещо от екипировката им не е повредено при транспорта. Вече са извършени около 300 поправки само за първите три дни.

Всичките пет работни места в отсега за инвалидни колички са заети този следобед. Два уреда със свалени колела са разположени на едно от тях, а механикът Рони Хайнце поправя спирачките преди да смени гумите.

„Това са обичайните проблеми с тези колички“, казва германецът, който е работил на девет издания на параолимпиадата. Негов колега с отвертка в ръка разглобява друга количка, собственост на състезател по тенис на маса, за която има други изисквания. Там повредата е под седалката и е по-необичайна за такива уреди.

Общо 160 служители на „Отобок“ от над 40 страни са на разположение на спортистите в олимпийското село. Част от тях ще бъдат командировани и на спортните съоръжения.

„Интересно е да работим и да обменяме опит с колеги от други страни“, казва Хироки Накаджима, японски техник, който се занимава предимно с приспособяването на количките към индивидуалните особености на спортистите с увреждания. За целта обичайните му средства са напомпани с въздух гуми с различна форма, които обаче могат да се спукат при по-сериозен натиск, а такъв не липсва по време на състезание.

Всъщност инвалидните колички, пригодени за състезания, имат нужда от непрекъсната поддръжка, тъй като често се поврежда ходовата им част – колелата и спирачките. Моделите са различни и за поправката им е необходимо огромно количество резервни части. Близо 1500 вида от тях се намират в склада на работилницата.

Съвсем различна е работата с протезите, които трябва да заместят човешки крайник. В отсега за тях са складирани и готови механични ходила и колена от различен вид – в случай че някой състезател има нужда.

Кентен Кева поправя протеза на крак, счупена под ходилото от твърде много употреба. За целта се опитва на компютърния екран да сканира точната й форма, за да направи идентична. Но няма много време – параолимпийските игри са състезание и за него – трябва да е готов навреме за старта на атлета. При това е новобранец в работилницата…

„Технологията ни помага да пестим време и да работим по-точно. Да работиш за спортисти те поставя под по-голямо напрежение, но е и привилегия, означава, че си в елита на занаята си“, казва френският техник. През това време при него идват още няколко параатлети с по-дребни поръчки – оказва се, че протезите им имат нужда от дооформяне, за да са оптимални за състезанията.

„Най-важното е уред от такъв тим да ми пасва възможно най-удобно, да ми пести енергия при обикновено ходене и да ми позволява за използвам всичката си сила на състезание – уточнява френският гребец Алексис Санчес, който прекарва доста време в своеобразната „пробна“, за да намери възможно най-точния уред, който да замести краката му. – За нас е огромно облекчение да знаем, че в този център можем да получим помощ при всякакъв проблем и да мислим само за състезанията.“