Подозират, че нелегалните залози са спрели Наполи за титлата в Серия А през 1987/88

ЕКИП НА „ТЕМА СПОРТ“

В момента Серия А като че ли живее не толкова с радостта на днешния ден, колкото с носталгията по миналото, когато калчото събираше каймака на световния елит. Пикът на онези златни времена е през втората половина на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Тогава Италия е арена на епичен сблъсък, в който премерват сили титани като Диего Марадона от една страна и прочутото холандско трио Марко ван Бастен – Рууд Гулит – Франк Рийкард. През 1986/87 геният на Дон Диего превръща немислимото дотогава в реалност. Хегемонията на Севера е прекъсната, а Наполи печели първата си шампионска титла. По същото време в Милан Ариго Саки започва революция, хвърляйки ръкавицата на статуквото. Той поема росонерите като анонимник от провинцията, но успява да спечели доверието на собственика Силвио Берлускони, който е купил клуба преди година.

Самият Берлускони е от рядката порода хора, проправили си сами път към върха и вероятно е склонен да вижда в неизвестния дотогава треньор още един от своя вид, особено след като той елиминира Милан за Купата на Италия с невзрачния Парма.В Милано Саки може да разгърне идеите си. Той иска отборът му да атакува с 10 души и да се брани с 6 в зонова защита, пращайки архаичното персонално покритие в музея. Подобна философия не би проработила без подходящите изпълнители, но за това грижата има Берлускони. В първия сезон на Саки в клуба той му води Марко ван Бастен и Рууд Гулит, а в състава се още Карло Анчелоти, Роберто Донадони, Франко Барези и младият Паоло Малдини.

Но в началото нещата

не потръгват

особено добре

Ван Бастен пристига в Италия с травма и пропуска голяма част от сезона. Милан върви на приливи и отливи, докато Наполи почти не допуска грешки. До Коледа шампионите са спечелили 21 от 24 възможни точки. Авансът им е 5 пункта и при тогавашния регламент (2 точки за победа, 1 за равен) изглежда непреодолим. След това обаче Милан се вдига. В края на декември те печелят градското дерби с Интер, в началото на януари разбиват лидера у дома с 4:1, а в следващия кръг удрят Ювентус с 1:0. Но и Наполи няма спиране. След загубата в Милано записва 7 поредни триумфа. Марадона вкарва в 6 поредни кръга – никой в Серия А не е успял да го стори от времето на легендарния Джиджи Рива.

През пролетта действащият шампион обаче почва да изпуска парата и преди ответния мач в Неапол на 1 май Милан е успял да съкрати разликата помежду им до 1 точка. Сблъсъкът е представен като пряк дуел между най-добрия футболист в света Марадона и носителя на „Златната топка“ Гулит.

„Не исках да виждам на „Сан Паоло“ нито едно знаме на Милан по трибуните. Това трябваше да е погребението им“, разказва по-късно Дон Диего. През първата част положенията са малко, но гостите удрят първи. След пряк свободен удар и рикошет в стената топката попада в старото куче Пиетро Паоло Вирдис, който изпреварва Чиро Ферара и я праща в мрежата на Наполи. В последната минута преди почивката Марадона изравнява от фаул, облизвайки с топката раста прическата на застаналия в стената в Гулит. „След мача Диего ми каза, че нарочно е закачил къдриците му. Ако беше друг, нямаше да повярвам“, разкрива Саки.

На полувремето треньорът на Милан вкарва в игра Марко Ван Бастен и връща Гулит по-назад като класически №10. През това време колегата му от Наполи ОтавиоБианки

мисли повече

за защитата

но не може да спре Гулит, който е в стихията си. Холандецът асистира на Вирдис за втория гол на росонерите, а след това и на Ван Бастен за третия при контра. „Той бе толкова мощен, че изглеждаше като футболист от ХХI век, върнат през 80-те с машина времето. Защитниците не можеха да го догонят дори с мотоциклет“, разказват очевидците на шоуто.

Наполи все пак връща един гол, след като друг блестящ маестро – бразилецът Карека, успява да изпревари Паоло Малдини, но за повече няма сили. След последния съдийски сигнал на трибуните се възцарява пълна тишина. И след това се случи чудото – „Сан Паоло“, където северняците от Милано никога не са били приемани добре, аплодира и двата отбора.

Психологическото

предимство

вече е на страната на Милан, както впрочем и преднината в точките. До края остават само два кръга. Марадона, който според собствените му обяснения, вече нямал място по краката без синина от обезболяващите инжекции, ги пропуска и двата. Без него Наполи губи от Фиорентина и Сампдория. Милан също не печели срещу Ювентус и Комо, но двете равенства са достатъчни, за да стане шампион за първи път от близо 10 години.

Мнозина в Неапол обаче подозират, че титлата просто е била „продадена“ заради нелегални залози. „Няма как отбор, който губи само 2 пъти в първите 25 кръга, да падне 4 пъти в последните 5“, казват те. Според разследващия журналист Симоне ди Мео проблемът идва от факта, че по онова време в Италия букмейкърите са забранени със закон. Черният пазар на залозите се държи от мафията. Но тя трябва да изплати над 13 милиона евро при титла на Наполи. И затова й е далеч по-евтино да плати на няколко футболисти, за да „легнат“ на Милан.

Според самите играчи причините за краха са далеч по-прозаични, просто

треньорът Бианки

оплел конците

вадейки централния нападател Бруно Джордано от титулярния състав. След загубата от Фиорентина Джордано и още трима от съотборниците му – вратарят Гарела, Морено Ферарио и Салваторе Бани, искат Бианки да бъде уволнен. Един от основните им аргументи е, че трябвало да пази Марадона и да му дава почивка в мачовете за Купата на Италия. Но превратът не успява. Собственикът на Наполи КорадоФерлайно продължава договора на Бианки и бие шута на бунтовниците. Следващият сезон той му се отплаща с Купата на УЕФА – единственият сериозен международен трофей на клуба до днес. При Милан на Саки пък се наблюдава огледалния парадокс. Той създава отбор, който тотално доминира в Европа и печели КЕШ и световната титла във формат Междуконтинентална купа два сезона поред. Скудетото от 1987/88 обаче си остава единственото в колекцията му.