Анте Шимунджа го уволняваме от половин година, а през това време от клуба му ни вопъл, ни стон. Така до вчера в около 17:00 часа. И това е една от големите привилегии на хегемона в българския футбол. Те могат да правят каквото си поискат при пълна медийна тишина. Притежават комфорт, какъвто цензурата не може да осигури дори на най-големия диктатор.

Това е положението в Делиормана и малцина дръзват да им развалят спокойствието.

Собственикът само ако пожелае, ще направи монолог пред някой треперещ за работата си ударник от делиорманския пропаганден отдел. Никакви неудобни въпроси, никакви парливи питания. Така се работи правилно и всичко е под контрол.

Но ето, че настъпи часът на истината. Щраусът трябва да си извади главата и да види какво се е случило около него в последните 6-7 години. И че от онова приятно за гледане явление Лудогорец не е останало почти нищо.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯТ АНАЛИЗ В БРОЯ НА ВЕСТНИК „ТЕМА СПОРТ“ В СРЯДА!