В момента Левски е уравнение с много неизвестни, заяви легендата

Легендата на Левски Михаил Вълчев навършва днес 65 години. Славният нападател даде интервю пред „Тема Спорт“, връщайки се към спомените от футболния терен и най-паметните моменти от кариерата. Той посочи кои са били най-трудните му противници и даде съвет към младите нападатели.

Мартин ВЛАДИМИРОВ

Г-н Вълчев, как се чувствате на 65 години?

• Малко остарял (смее се). В добро здраве съм. Следя мачовете по телевизията и искам Левски да възвърне старата си слава и отново да има успехи. Надявам се да има повече публика по стадионите. Радвам се на времето със семейството си. Живеем в Самоков. На тези години радостта ми е голяма, но е друго да си на 35-40 години (смее се).

Какво правите през свободното си време?

• Както споменах, наблюдавам мачовете от българското първенство, както и другите шампионати. Виждам се с приятели на кафе. Гледаме внучката, а внука го карам често на тренировки. Той в момента играе при децата в Левски.

Кой е най-големият успех в кариерата ви?

• Годините, които съм играл в Левски. Няма да забравя головете срещу силните отбори, особено срещу ЦСКА. Никога няма да ми се изтрият от паметта и двете попадения срещу Щутгарт. Предполагам, че много хора си спомнят за тях, след като

на стадиона имаше 70 000

души, които се радваха

След това помощникът Стоян Китов дойде и ми честити и на двамата ни потекоха сълзи от очите. Това е нещо, което няма да забравя никога. Тогава играехме само срещу силни отбори в евротурнирите, а сега има предварителни кръгове. Ние започвахме с тимове от Германия, Франция, Англия, Русия…

С кой съотборник най-много сте се разбирали на терена?

• С всички се разбирах, след като играта на централния нападател е зависима от представянето и асистенциите на съотборниците му. Ако трябва да изреждам, ще посоча много. Не искам да обидя някой, ако го пропусна. Мога да посоча тези, които бяха с мен в атаката – Божидар Искренов, Руси Гочев, Пламен Цветков, особено с последния бяхме 11 години заедно, като преди това играхме в Академик София, в Левски и в Гърция. Естествено в отбора имаше и много добри защитници като Пламен Николов, Петър Петров и т.н. Не искам да забравям и Наско Сираков. Постепенно навлизаха много млади играчи по това време.

Кой е най-трудният противник, срещу който сте се изправяли?

• За националния тим на България имам 14 двубоя. Иван Вуцов стана треньор и тогава ме освободи. Имаше някаква идея да се играе без централен нападател. Но играх в приятелски мачове, които имаха много висока стойност – срещу Бразилия, Аржентина, Франция, Белгия. Изправих се срещу футболисти

като

Зико, Сократес,

Марадона…

Срещу такива играчи е нормално да ти е трудно. В България ми е било най-вече срещу ЦСКА, както и със Славия. Много малко попадения имам срещу белите. Не беше лесно да се играе срещу Георги Илиев – Майкъла, който бе много твърд играч. Сега младите казват, че в миналото лесно се е играело, но не е така, особено за централния нападател, който има човек на гърба и постоянно го блъскат и ритат. Само това да му е задачата, да те обезвреди. Трудно ми е било също срещу Иван Илиев от Славия. Мога да посоча и мачовете срещу Пирин Благоевград и Беласица, където се знаеше, че се играе твърдо, а дори sblysycite надминаваха тази дума. По-добре се чувствах срещу по-елегантни защитници като Георги Димитров, Бог да го прости. Джеки бе играч, който не те риташе, не играеше персонално с теб и ти даваше малко свобода.

На кой треньор сте най-благодарен?

• От всички гледах да попивам и да се уча. Идвайки от Академик в Левски, съм преминал през петима треньори, от които нещо е имало да взема. От Христо Младенов се учех, Бобата Жечев, който много ни уважаваше, както и аз него. С Васил Методиев спечелихме титли и купи на България. След това с Кирил Ивков работих. От всеки нещо съм научавал и не мога да отлича някой по-специално.

Какъв съвет бихте дали на младите нападатели, които в момента прохождат във футбола?

• Въпреки че футболът се е изменил, основните качества, които трябва да притежава един централен нападател, са да има самочувствие на терена. Това е основното. Не е необходимо да се притеснява от грешките, които естествено ще ги има. Да притежава правилно движение, позициониране и най-важното – умението за реализиране на попадения. Като съвет бих им дал да се трудят и борят много, за да може да постигнат целите. Не е много лесно и не бива да се осланят, че са вкарали един или два гола на три мача. Трябва във всеки двубой да дават максимума.

Оптимист ли сте за бъдещето на Левски след завръщането на Станимир Стоилов?

• Да, оптимист съм. Левски в момента е като

уравнение с

много неизвестни

Не се знае финансовата страна, дали ще има пари за селекцията, как ще се продължи развитието на младите футболисти и така нататък. Мъри Стоилов е треньор с опит и зад себе си има Наско Сираков. Оптимист съм, че двамата ще могат да разрешат проблемите на Левски.