Румен ПАЙТАШЕВ
След дългогодишно прекъсване, 13 септември 1994 г. бе голям ден в клубната история на ЦСКА, който обаче заличихме от аналите по… типично нашенски начин. Съперник на „армейците“ в турнира за Купата на УЕФА бе италианският гранд Ювентус. „Червените“ не се смутиха от голямото име на своя съперник и сякаш си припомниха миговете от историята, когато през 1960 г. техните предшественици пометоха в София Юве и го елиминираха, а 15 години по-късно също го победиха в столицата, за да отстъпят чак на реванша в Торино.
Въпреки че шест минути преди почивката Порини изведе гостите напред, малко след това Михтарски постави началото на своето голямо завръщане в ЦСКА.
Милен Радуканов с прекрасен удар отбеляза гола на своя живот,
но влезлият все още никому неизвестен Дел Пиеро (кой можеше да предположи, че това е бъдещата звезда на футболна Италия!) изравни. И тогава от свободен удар Михтарски перфектно наниза топката точно в десния горен ъгъл, не давайки никаква възможност на Перуци да реагира – 3:2 за ЦСКА.
След мача треньорът на ЦСКА Божил Колев бе видимо въодушевен: „Доста съм развълнуван. Постигнахме изключителна победа срещу един от най-именитите отбори в Европа. Вкарахме три гола на отбор, който умее да се брани. За сетен път ЦСКА показа, че може да се мобилизира и да играе футбол в европейските клубни турнири.“
Наставникът на Юве Марчело Липи, който оттук започна своя поход в турнирите, определено бе тъжен: „Ако някой се мисли, че сме подценили ЦСКА, ще сбърка. Започнахме добре, но по-късно допуснахме грешки и загубихме. Моите футболисти могат да направят безпомощна всяка отбрана и се надявам да го докажат в Торино.“
В следващите дни обаче нашумя „Случаят Михтарски“, който отново показа, че сме царе да си усложняваме нещата и да разваляме постигнатото с толкова труд. Разбра се, че
Михтарски не е картотекиран в определения от УЕФА срок,
но кой не си е свършил работата, така и не стана ясно. Случаят бе отложен за разглеждане за 6 октомври, т.е. след реванша в Торино, но ръководството на ЦСКА реши да пусне нападателя да играе и на ст.“Деле Алпи“…
Там червенитЕ претърпяха едно от най-големите си крушения в европейските клубни турнири, като бяха повалени от Ювентус с 5:1 след пет гола на Фабрицио Раванели. Любопитно е, че четири от тях бяха постигнати в последните 15 минути. Накрая Михтарски пак се разписа, но попадението му вече нямаше никаква стойност.
Дни по-късно нарушението бе потвърдено и чудесната победа с 3:2 в София бе заменена със служебна загуба с 0:3. Този тъжен край бе последван от още по-тъжните две години, в които „червените“ така и не успяха да се наредят сред нашите представители в турнирите…
Купа на УЕФА – 13 септември 1994 г. – 1/32 финал
ЦСКА – Ювентус (Италия) 3:2 (1:1)
0:1 Порини (39), 1:1 Михтарски (44), 2:1 Радуканов (70), 2:2 Дел Пиеро (76), 3:2 Михтарски (82).
ЦСКА: Ненов, Мачев, Войнов, Радуканов, Кирилов, Филипов (70 – Горанов), Петков (65 – А. Зафиров), Стойчо Стоилов, Михтарски, Павлов, Коилов. Треньор – Божил Колев.
ЮВЕНТУС: Перуци, Ферара, Ярни, Торичели, Порини, Мароки, Ди Ливио, Дешан, Виали, Такинарди, Раванели (68 – Дел Пиеро). Треньор – Марчело Липи.