Жаклин МИХАЙЛОВ

Стартът на новото първенство в България даде пореден повод за дълбок песимизъм относно така нареченото бъдеще на футбола у нас. А бъдещето е скачен съд с прословутото ни желание да гледаме на терена предимно и ако може, само български момчета. Които като качества да го докарват до Стоичков, Искренов, Балъков, Костадинов, Пенев. А защо не да се появи и някой, който да е копие на юбиляря Димитър Якимов.
Да си жив и здрав и да илядиш, маестро! Но наследниците нещо не ги бива. И всичката пара отива в свирката!
В първите няколко кръга бе

унищожена всякаква надежда

Отборите, които залагат на млади и перспективни български футболисти, се закотвиха на дъното, а играта им буди много въпросителни относно правилността на стратегията на техните ръководства. Обратното – отново се вижда, че в европейските турнири българските клубове просперират основно заради чужденците си. И колкото и да е неприятно като констатация, се оказва, че чужденците в България, на които преди да дойдат, не сме им чували имената, са с класа над нашите най-добри футболисти. Както се казва – неприятно, но факт.
Лудогорец и ЦСКА, с малки изключения, са изградени върху чужденци. И неслучайно двата тима са на плейофна фаза в Европа. Лудогорец с осигурени още 6 мача, а ЦСКА с нелоши шансове поне да повтори миналогодишната си кампания като бройка. Нека някой се изправи срещу маститите собственици на двата водещи наши клуба и да им каже – разкарайте чужденците и налагайте нашите. И се откажете от поне десетина милиона лева очаквани приходи заради гол патриотизъм. А да не забравяме и възможностите за хубав алъш-вериш. Запознатите много добре знаят колко трудно се продава българин и далеч по-лесно африканец или южноамериканец.
В последните години такива наивници на средна възраст като мен постоянно рекламират новото лице на българския футбол. Дебнем от храстите младежките и юношеските национали да регистрират и най-малкия успех, за да надуем фанфарите колко талантливи и гениални са децата ни. А към мъжкия национален отбор отдавна изискването е само едно – пълно подмладяване. И както се казва – много шум за нищо. Започва първенството на България и
отбори, в които играят
само българи, се закотвят

на дъното. А младите футболисти, които са обект на толкова голямо внимание и загриженост, демонстративно показват, че не стават. Както казваше един колега – не знаят, не умеят. И тук спирам, защото цинизмите не са ми по вкуса! Съзнателно не цитирам имена на футболисти и отбори, защото е необходим само бегъл поглед върху класирането,за да се види как стоят нещата. Ако въобще някой български футболист има влияние върху отбора си, то е или ветеран, или на средната възраст 26-27 години. За втората категория проблемът е, че ако имаха качества, вече трябваше да играят в големи първенства. А не да правят фурори по нашите стадиони. Визирам един космонавт, който много приказва в последно време.
Като гледаш някой 20-годишен български футболист, изпадаш в недоумение това момче как са го тренирали и защо не са го научили на нищо. Сменяш канала и виждаш 18-годишни, които играят така, все едно имат по 300 мача във Висшата лига. Истината се набива сама на очи. Със сигурност приказката, че имаме много талантливи деца, е вярна. Доказа се в художествената гимнастика. Явно в единия спорт, където печелим олимпийско злато, имаме специалисти, а в другия, където рием дъното от години, нямаме. А защо нямаме специалисти във футбола, е много интересна тема. И няма как да не отидем отново на хладно в

полите на Витоша

и красивия Дом на футбола. А в този дом нищо красиво за българския футбол не се ражда. Тук ще изляза от руслото на констатацията и ще направя илюстрация на положението.
Вземам за пример четирима млади футболисти, които си спечелиха репутацията на най-талантливи от новото поколение. И това е факт, който се подкрепя от трансферите им в чужбина. Най-талантливият в моите очи Филип Кръстев от 8 месеца е навън. Славия го трансферира в белгийския Ломел, но почти веднага под наем го взе френският Троа. Чудесна възможност за 19-годишния ни суперталант, защото Троа стана шампиона на Лига 2 и в момента е в елита. Онзи ден играха с ПСЖ и загубиха с 1:2. Филип бе на пейката и това е добра новина. Лошата новина е, че откакто е в Троа, Филип има само 42 минути игра – два пъти влезе като резерва. Още по-лошата новина е, че неговата позиция на терена е резервирана за Куаме и Тардю, които са сред най-влиятелните фигури в тима. Има обаче и леко открехване на прозорчето, защото друг играч от полузащитата Камбост премина през седмицата в кипърския Аполон. Там пък засега твърда резерва е Илиан Илиев – джуниър. Наемът на Кръстев е до края на първенството и всички стискаме палци той да направи пробив. Но това е Лига 1, Троа ще се бори да не изпадне и никой няма да поднесе нищо на тепсия.
Мартин Минчев от повече от година е в златна Прага. Градът е хубав, Чехия е прекрасна страна, но Мартин е със статут на дълбока резерва. И при него имаме раздвижване. Познатият ни Павел Върба се сети за българчето. Минчев влиза като резерва в последните три мача, дори се появи срещу Монако на „Луи Втори“. Но времето си минава, а напредъкът е твърде малък. Споменатият по-горе Илиан Илиев е две години по-голям и през това лято слуховете го пращаха в Левски и Португалия, но накрая се озова в Кипър. Както и се очакваше,той седна на пейката и чака своя голям шанс. Треньор на Аполон Лимасол е германецът Цорнигер. А при немците са важни дисциплината и сляпото подчинение. Засега Илиан има 27 минути в четири мача. Влезе като резерва срещу Жилина и видя как отборът му отпада безславно от Лигата на конференциите. В Кипър календарът е доста странен. Аполон играе на 23 август срещу Ахнас и след това чак на 11 септември. Но идеята е ясна – Илиан трябва бързо да стане титуляр, в противен случай ще получим нов риалити чек. И стигам до Валентин Антов, който пропиля уникалния шанс да стане част от Серия А. Отиде до Венеция, снима се с гондола, но до трайно място на терена с Болоня така и не се добра. След като се прибра у нас, медиите всеки ден го изпращат в Англия, Франция, Италия. Засега ЛаЛига и Бундеслигата не са проявили интерес към него, но какво пък, да видим, Байерн имат проблеми в центъра на защитата и вероятно го следят?!
Четирите случая са показателни, че ние можем да си говорим и пишем каквото искаме, но фактите ни опровергават категорично. И забележете как логично се движат процесите. Младите ни футболисти не грабват шанса в нашето първенство, а най-изявените от тях не го правят в чужбина. И цялата история с школите, с нашите деца, с перспективите, излиза ялова. Такива като мен ще продължат да хиперболизират всяка добра проява на юноша и младеж, но това е крайно недостатъчно. Констатацията естествено е неприятна, а Димитър Бербатов трябва сериозно да преосмисли концепцията си за развитие на българския футбол. На него му е много лесно да си отговори на въпроса – защо България няма нов Димитър Бербатов. И понеже на статуквото не му пука въобще, той трябва да направи промяната. Защото футболът се играе от футболисти. А като ги нямаш или не стават, къде въобще си тръгнал.