Садио Мане постига всичко във футбола, но никога не забравя градчето, от което е тръгнал

Роб СТИВЪНС,
Шарлът КОУТС
ВВС

Садио Мане (33 г.) отново е героят за Сенегал, но не заради причините, които бихте очаквали. Бившият нападател на Ливърпул и Байерн спечели втората си титла от Купата на африканските нации в неделя, когато Лъвовете от Теранга победиха домакина Мароко с 1:0 (след продължения) в незабравима драма, изпълнена с противоречия.

След отсъдена дузпа в края селекционерът на сенегалците Пап Тиау опита да извади отбора от терена, но Мане е човекът, който спаси финала. Ветеранът бе заснет да връща своите съотборници обратно от съблекалните с помощта на вратаря Едуар Менди. И близо 20 минути, след като бе отсъден, 11-метровият удар от бялата точка в стил „Паненка“ на Браим Диас бе лесно уловен от стража на Сенегал в един от най-драматичните моменти от турнира за всички времена. После Пап Гей от Виляреал смълча мароканците с победния гол, но Мане си остава човекът, събрал около себе си цялото възможно внимание.

Това бе последният турнир за Купата на Африка в неговата кариера. А той слиза от сцената като нещо много повече от шампион и лидер, след като останалите играчи символично му връчиха капитанската лента преди вдигането на трофея. Жест, който показва най-добре значението на Мане за целия отбор!

„Футболът е нещо специално. Светът гледаше, всички обичат този спорт и трябваше да му създадем добър имидж. Щеше да е лудост да не довършим мача само защото съдията е дал дузпа за другия отбор. Това би било най-лошото нещо, особено в Африка. По-скоро щях да загубя, отколкото да го позволя”, коментира Мане.

„Хубавото е, че се върнахме обратно и изиграхме финала”, добави 34-годишният сенегалец, който бе описан от бившия нигерийски национал Даниел Амокачи като „истински посланик на играта, защото преди всичко разбира смисъла на футбола”.

Всичко за Садио започва в градчето Бамбали от югозападната част на Сенегал. Там той играе с топката по улиците, покрити с червена пръст и пясък. На 13 г. гледа прочутия обрат на Ливърпул срещу Милан във финала на ШЛ. Оттогава успява сам да вдигне най-престижния клубен трофей, титлата във Висшата лига с червените, както и да спечели две титли на Африка с националния отбор. Отново той вкарва победната дузпа срещу Египет във финала на изданието през 2021 г. и определя това като „най-добрия ден в живота ми и най-добрия трофей“.

След този триумф в град Седиу (на малко под 20 км от родния му град) е кръстен стадион на негово име като признание за постиженията му.

Вече двукратен шампион и на 33 г., Мане завърши кариерата си в Африка по върховен начин, но в страната вече се опитват да го навият да остане до 2027-а, когато е следващото издание в Кения, Танзания и Уганда. „Ще се опитаме да го задържим с нас още малко, защото има какво да ни даде през идните няколко страхотни години”, каза 26-годишният Пап Гей, вкарал победния гол на финала.

„Чух какво каза и ще видим какво ще реши. Но наистина искаме да остане с нас”, уточни той.

След като игра за Ливърпул и Байерн, Мане осребри кариерата си в Ал Насър при Кристиано Роналдо. Зад гърба си има звездна витрина с трофеи, но никога не е забравил корените си. Той покорява сърцата с благотворителни действия в родния Бамбали, като обеща пари за изграждането на болница и училище. Допринесе за строежа на джамии и осигури средства за подпомагане на борбата срещу пандемията от коронавирус.

Той също така изпраща 300 фланелки на Ливърпул до родния си град преди участието на мърсисайдци във финала на ШЛ през 2018 г., който Реал М в крайна сметка печели с 3:1.

„Ако Садио дойде тук, той се държи много смирено. Той е на нивото на хората в Бамбали”, разказва Фоде Букар Дахаба, който е президент на регионална лига.

„Той не иска да се откроява. А селището му връща цялата тази любов”, споделя още той.

Членове на семейството описват Мане като човек, който работи за всички и е добър мюсюлманин. „Няма да имам достатъчно време да ви опиша какво представлява Садио за африканския футбол и по-специално за сенегалския народ”, смята съотборникът му Муса Ниакате. В статистиката му вече личат над 120 мача и рекордните за страната 53 гола. Той толкова често е бил героят на терена през последните години, но възнамерява да играе и на мондиала по-късно тази година, където сенегалците биха могли да създадат още хубави спомени. Същите като тези на Купата на Африка, където Мане вече може да се похвали с две титли. Първата дойде в изданието през 2021-ва (проведено през 2022-ра), когато пропуска дузпа през първото полувреме на финала срещу Египет, но отново се включва, за да отбележи решителния удар при изстрелите от бялата точка в Яунде (Камерун). Малко повече от месец по-късно отново той урежда плейофите за световното в Катар с дузпа срещу същия съперник, но пропуска финалите заради контузия.

На Купата на Африка в Мароко отново не разочарова. Голът му в 78-ата минута на полуфинала срещу Египет е магически и достатъчен момент, за да изпрати Лъвовете от Теранга до финала. „Това очакваме от него. Той е голям играч и го показва точно във важните мачове”, заяви халфът Идриса Гей от Евертън.

„В речта си преди срещата (полуфинала с Египет) той мотивира всички нас. Намери правилните думи, за да се увери, че влизаме в двубоя напълно фокусирани. Има опит от такива мачове, така че знае как да ни успокои. Личи си много в жестовете му. Казва ни да останем спокойни дори след като вкараме или ако допуснем гол”, добавя Пап Гей от Тотнъм.

Селекционерът Пап Тиау разбираемо е настроен талисманът да остане част от отбора и в бъдеще. „Мисля, че той взе решението си под емоция и страната не е съгласна. А аз като треньор изобщо не съм съгласен да се откаже”, каза Тиау, а мнението му се споделя от всички сенегалци, които боготворят Мане. Особено след като той отказа да напусне терена във финала срещу Мароко и убеди съотборниците си да се върнат. Неговото лидерско предотврати истинска спортна катастрофа, която щеше да лепне срамно петно на футбола заради противоречивите сцени в Рабат.

Вероятно отказването на Сенегал щеше да означава връчване на титлата на Мароко по служебен път, но тогава се намеси Мане…

„Той никога не напусна терена. Мислеше като лидер. В този смисъл той е най-големият герой на финала и на турнира”, смята Ерве Ренар, който е печелил купата като наставник на Замбия и Кот д’Ивоар.

По-голямата част от играчите на Сенегал бяха бесни на съдията и напуснаха игрището. Но ветеранът искаше да се увери, че ще се върнат. Ако не го бе направил, цялата Купа на Африка щеше да завърши позорно и срамно. Вместо това играта остана жива. И затова Мане е повече от шампион!

„Той е не само огромен на терена, но и извън него. Знаеше как да накара всеки да го чуе. Внушава безмерно уважение”, смята Ренар, а намесата на Мане в крайна сметка успя. След дълго забавяне Сенегал се завърна на терена, а останалото е история. „Неговата постъпка показва защо в страната той е бог. Никой друг не може да се доближи до него”, смята Ренар.