Желю СТАНКОВ

Малко гъвкавост се изискваше, за да предвиди някой, че в последния редовен кръг ще има предпоставки за отъствие на честна игра и хората от БФС и ПФЛ трябваше да напишат предложение с една-единствена точка до новия президент на Централата. Мачовете с участието на отбори, замесени в полуевропейското седмо място, трябваше да бъде насрочени за един начален час. Толкова е елементарно, че чак човек се чуди защо в България и в частност футбола всичко става толкова бавно. Вероятно трябваше да се създане комисия, която да обсъди евентуалностите и последствията около едно такова пренасрочване. После да се организира широк дебат, проблемът да се прехвърли на комитет, оттам да се организира гласуване и каквито още разтегателни процедури се сетите. Защото тук наистина сме едно 30 години назад като устройство и като правила, но и като мислене и решителност. И как никой от БФС, ПФЛ и телевизията не помисли за тази конфузна ситуация едни отбори да чакат резултатите на други и после да решат какво ще правят.

Ако Гонзо наистина беше независим, трябваше да покаже, че от нещо зависи всичко, да тропне по масата и да каже – оправяйте се, искам в последния кръг да се играе честно. И вече да му мислят другите как ще местят телевзионни програми и там друго каквото трябва. Защото нали, предконгресно беше лесно да се каже, че тази игра е за хората и ще правим всичко в техен интерес. Е, хубаво го нагласиха новия президент, сега камъните са в неговата градина, където са и всички ежедневни проблеми – неминуемите съдийски скандали, футболното хулиганство, съмнителните резултати. Не че Гонзо това не си го е калкулирал предварително като част от ежедневието му, но сега телефона му пари денонощно и ако иска той да си осигури поне малко лично пространство, трябва да се показва на преден план, да говори и да действа.

Отчитаме всички обстоятелства около фактора заварено положение и сме склонни да отнемем малко от обвиненията за съдийски наряди и всякакви такива приоритети на СТК, както и други от организационен характер. Но занапред Наредбата за първенствата трябва да бъде подложена на основен ремонт. Да има варианти да се правят промени в програмата в движение и по-важното – още отсега да се каже, че следващото първенство ще се проведе по друг регламент. Това със седмото място беше леко симпатично, но вече не е. Като се побългари една нелоша идея и се изтърка, да се излиза от положение. Ако и следващият сезон ще е по същия формат с редовен сезон и плейофи, да се върне предиковидният завършек с по два мача на разменено гостуване. А не сега с по един мач да се правят сметки предварително кой иска да има три домакинства и кой две. Цялата тази андрешковщина трябва да бъде променена, дори и с нотка куртоазия под знака на феърплея. Гонзо може и трябва да действа.

Сега е моментът да се каже какво ще се прави и от следващия сезон и по-следващия, когато евентуално Втора лига може да бъде разделена на две. Сега ще си почешат езиците по тази идея и ще кажат, че е късно, защото клубовете нямат яснота с какви бюджети ще разполагат и изобщо колко от грандовете ще излъчат дублиращи отбори.

Много опции има, включително и намаляване на броя на участниците в Първа лига. Но Георги Иванов трябва да ги пуска тези неща за обсъждане, да стане широка футболна дискусия, а не феновете да остават с впечатление, че Лудогорец предлага, Гонзо одобрява. Защото към днешна дата е точно така. Гошо Дерменджиев преди месец се изказа по въпроса с идея да има 10 елитни отбора, онзи ден и Ангел Петричев подхвърли нещо такова, и ако сега Георги Иванов го каже като своя идея, никой няма да му повярва, нали?! И без това в новият Изпълком доминира с разградски представители и дистрибутори. Но много рано новият президент на БФС се остави да му диктуват тези, които го избраха/поставиха на този пост. Диктуват му съдийските наряди, диктуват му програмата, но е редно и той да излезе на преден план и да покаже, че наистина е поел предизвикателството да бъде гъвкав, модерен, креативен и отговорен.