Мондиал 1930 – европейците не са впечатлени от идеята

Васил КОЛЕВ
От идеята на Жул Риме за световно първенство, която той споделя за първи път на конгреса на ФИФА в Антверпен през 1920 година, до първия мач минават цели 10 години. След много резерви и въпросителни Уругвай получава домакинството с обещанието да построи за 1 година стадион „Сентенарио“, на който да се играе първенството. Така ще бъде отбелязан и вековният юбилей на уругвайската независимост.
Европейците са скептици. Повечето страни смятат, че отсъствие от 2 месеца е немислимо за играчите на професионалните клубове. Италия дори предлага по същото време да се проведе първенство на континента. Южноамериканците са обидени и заплашват да напуснат ФИФА, а пред посолствата на европейските държави в Монтевидео се провеждат демонстрации.
Жул Риме все пак успява да убеди 4 европейски отбора да пътуват до Уругвай, макар че 2 месеца преди шампионата няма нито една заявка от тим от Стария континент. Първи се съгласяват Белгия и Югославия, и то защото имат гаранции, че домакините ще поемат разходите по пътуването. За Риме е въпрос на чест Франция да участва и той прави сложни совалки, които гарантират, че работодателите на повечето играчи нямат нищо против. За съгласието на Румъния е необходима още по-ловка маневра. Риме използва познанството си с Магда Лупеску, любовница на краля. Тя убеждава Карол II, който лично контролира селекцията и се разбира с работодателите на играчите те да бъдат освободени. Според някои източници кралят дори заплашва да затвори петролна рафинерия на „Бритиш Петролеум“, ако това не се случи.
И така на 19 юни 1930 г. в Генуа румънците са първите, които се качват на борда на презокеанския кораб „Конте Верде“. Той трябва да ги отведе в Монтевидео. След два дни във Вилфранш-сюр-Мер на борда се присъединяват французите и самият Жул Риме, прибрал в чантата си златния трофей. На 23 юни в Барселона се качват и белгийците заедно с двама съдии. Сред тях е Жан Лангенюс, който ще свири финала.
На борда отборите се опитват да тренират, колкото им позволяват условията, като се редуват. Първи рано сутрин са румънците. Те са пътували до Генуа във вагони с дървени седалки и са използвали времето в Италия, за да си купят костюми. След 45 минути тренират белгийците, а накрая и французите. През останалото време има веселби и песни, особено когато в Рио на парахода се качват и бразилците. „Сред бразилците имаше двама тъмнокожи, които свиреха на китара и забавляваха всички“, спомня си тогавашният вицепрезидент на ФИФА Фишер.
При пристигането на 4 юли в Монтевидео „Конте Верде“ е посрещат от огромна тълпа, катери и яхти около пристанището. Разочарованието е огромно, защото на борда са само три европейски тима, а от палубата слизат натежали футболисти, които нямат вид на спортисти. След още 4 дни идват и югославяните с лайнера „Флорида“.
Самото първенство обаче жъне огромен успех. Накрая е отчетена печалба от 255 000 долара, 10% от които отиват във ФИФА. Това веднага поражда огромни апетити към следващите домакинства, защото се вижда, че при този интерес към футбола риск на практика няма.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
В ДНЕШНИЯ ПЕТЪЧЕН БРОЙ ВЗЕМЕТЕ УНИКАЛНАТА ПОРЕДИЦА „ИСТОРИЯ НА СВЕТОВНИТЕ ПЪРВЕНСТВА“