Мондиал’70 вероятно е най-знаковият турнир в аналите на световните първенства. Той излъчва съвършен в техническо отношение шампион, считан от мнозина за най-стилния отбор в цялата история на футбола. Това е и последният отблясък на романтизма от 50-те и 60-те, който много скоро ще отстъпи пред безмилостния примат на атлетизма и тактическата дисциплина.
По отношение на регламента първенство в Мексико също е историческо. Именно на него се въвеждат жълтите и червените картони и смените.
Бразилия дълго лекува раните от 1966 г., а малко преди световното селекционерът Жоао Салданя е сменен след голям скандал. Наследникът му Марио Загало обаче овладява ситуацията, осребрявайки брилянтно наследството на Салданя. Отборът е тотално подменен, като единствената връзка с миналото остава Пеле.
Италия практикува типично катеначо, събирайки
сумарна голова разлика 1:0
в трите си мача от предварителната група. Другият ултрадефанзивен отбор е Уругвай с вратар от световна класа (Мазуркевич) и безпощадна защита.
За разлика от 1966 г. в групите големи изненади няма и всички фаворити продължават в директните елиминации. На четвъртфиналите ФРГ взема реванш за 1966 г., обръщайки Англия от 0:2 до 3:2 в продълженията. След като са сринати от критики, италианците се съживяват срещу домакина Мексико, отнасяйки го с 4:1. Бразилия побеждава Перу в мач-фиеста. Уругвай продължава да забърква бетона и това му носи успех срещу СССР. Победният гол, паднал в продълженията, е изключително куриозен. При едно центриране топката излиза в аут. Вратарят и защитниците на Сборная обаче проявяват изключително наивност, допускайки тя да влезе в мрежата, докато чакат сигнал за удар от вратата, който така и не идва.
Полуфиналите са огледален сблъсък на двете концепции за футбола – катеначо и атака. Срещу ФРГ италианците вкарват ранен гол и се затварят. Немците натискат мощно, топката танцува по голлинията и не иска да влезе във вратата. Германската воля и дух обаче дават резултат в последната минута и Шнелингер праща мача в продължения. В тях историята от редовното време се повтаря. Немците продължават да нападат, оголвайки защитата си за
безмилостните италиански контри
които решават мача. В другия полуфинал Уругвай повежда срещу Бразилия, но не може да издържи срещу невероятната нападателна мощ на селесао.
На финала Италия опитва да повтори тактиката си от мача с ФРГ. В името на сигурността треньорът Феручо Валкареджи се отказва от плеймейкъра си Джани Ривера, който бележи победния гол на полуфинала. Физическият ресурс на италианците обаче е изцеден от 120-минутната окопна война с Бундестима. На всичко отгоре заради телевизионните предавания за Европа мачовете в Мексико се играят в най-големите жеги. Това облагодетелства безкрайно много технически безупречните бразилци, които контролират топката, налагайки сравнително бавно темпо. Все пак адзурите успяват да поддържат равновесието в резултата повече от час. В 66-ата минута обаче Жерсон вкарва за 2:1. Пет минути по-късно Жаирзиньо удвоява аванса на селесао, преди Карлос Алберто да оформи крайният резултат. Така Бразилия печели третата си световна титла и става вечен притежател на първата разновидност на шампионския трофей – „Златната Нике“.
––––
РЕЗУЛТАТИТЕ
ГРУПА 1
Мексико – СССР 0:0
Белгия – Салвадор 3:0
СССР – Белгия 4:1
Мексико – Салвадор 4:0
СССР – Салвадор 2:0
Мексико – Белгия 1:0
КЛАСИРАНЕ
ОТБОР М П Р З Г.Р. Т
ГРУПА 2
Уругвай – Израел 2:0
Италия – Швеция 1:0
Уругвай – Италия 0:0
Израел – Швеция 1:1
Швеция – Уругвай 1:0
Италия – Израел 0:0
КЛАСИРАНЕ
ГРУПА 3
Англия – Румъния 1:0
Бразилия – Чехословакия 4:1
Румъния – Чехословакия 2:1
Бразилия – Англия 1:0
Бразилия – Румъния 3:2
Англия – Чехословакия 1:0
ГРУПА 4
Перу – България 3:2
ФРГ – Мароко 2:1
Перу – Мароко 3:0
ФРГ – България 5:2
ФРГ – Перу 3:1
Мароко – България 1:1
КЛАСИРАНЕ
ЧЕТВЪРТФИНАЛИ
СССР – Уругвай 0:1 след прод.
Бразилия – Перу 4:2
Италия – Мексико 4:1
ФРГ – Англия 3:2 след прод.
ПОЛУФИНАЛИ
Бразилия – Уругвай 3:1
Италия – ФРГ 4:3 след прод.
3-4 МЯСТО
ФРГ – Уругвай 1:0
––––
ФИНАЛ, 21 юни 1970 г.
БРАЗИЛИЯ – ИТАЛИЯ 4:1
„Ацтека“, Мексико Сити 107 412
Феликс
Брито
Пиаца
Карлос Алберто
Клодоалдо
Жаирзиньо
Жерсон
Тостао
Пеле
Ривелиньо
Евералдо
Марио Загало
Албертози
Бурнич
Факети
Чера
Розато
Бертини
(75 – Юлиано)
Рива
Доменгини
Мацола
Де Систи
Бонинсеня
(84 – Ривера)
Феручо Валкареджи
Голмайстори: 1:0 Пеле 18, 1:1 Бонинсеня 37, 2:1 Жерсон 66, 3:1 Жаирзиньо 71, 4:1 Алберто 86
Съдия: Руди Гльокнер (ГДР)
ЖК: Ривелиньо (Б); Бурнич (И)