МЕКСИКО 1970

Фестивал на безумието убива златната ни генерация

Сбъркана подготовка и пишман професори ни погребват в латиноамериканските жеги

„Тема Спорт“ ви предлага трета част от страхотната си поредица – „България на големите първенства“.

В продължение на още 5 понеделника (4 октомври – 8 ноември) ще ви потопим в историята на участията на националния ни отбор на световни и европейски първенства чрез специални 8-странични приложения.

ЕКИП НА „ТЕМА СПОРТ”

От всички човешки грехове бог наказва най-тежко глупостта. Това е най-краткото описание на българското участие на световното първенство в Мексико през 1970 г. Имаме всички предпоставки да запишем едно добро представяне, а накрая всичко завършва с катастрофа. И най-лошото е, че за нея сме си виновни само ние. Но нека караме поред.

Без капка съмнение през 1970 г. България разполага с най-силния си отбор дотогава. В него хармонично се съчетават две изключителни генерации. Едната е пробила през първата половина на 60-те с титани като Георги Аспарухов–Гунди, Димитър Якимов, Димитър Пенев, Петър Жеков и вратаря Симеон Симеонов, които са в разцвета на силите си. Другото поколение с артисти като Христо Бонев и Атанас Михайлов тепърва ще върви нагоре. На практика това е сглобен тим, който вече се е доказал на топниво в цикъла за европейското първенство през 1968 г., когато достигаме до четвъртфиналите, отстъпвайки на бъдещия шампион Италия само по голова разлика след две разменени победи.

Допълнителен бонус е, че за разлика от 1966 г. този път попадаме в напълно приемлива група с ФРГ и два абсолютни дебютанта Перу и Мароко. При това положение настроенията са за

задължителна първа победа

и класиране на четвъртфиналите. Обществените очаквания са огромни и властите, за които успехът на спортното поле (особено в толкова популярна дисциплина като футбола) решава да направи перфектната подготовка за световните финали. На теория стремежът е всичко да се изпипа до последния детайл и да бъде предвидена и най-малката подробност. Крайният резултат е поредното потвърждаване на максимата, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Всъщност подготовката е объркана от самото начало с решението основната част от нея да се проведе на високопланинската база Белмекен. Аргументът е, че там надморската височина съвпада с тази в Мексико. Поне така смята професорът от ВИФ Кръстьо Кръстев, който отговаря за кондиционното състояние на отбора. Партийното ръководство на страната надзирава изкъсо процеса. Така Кръстев получава в ръцете огромна оперативна власт на терен и на практика диктува на треньорския щаб какво да се прави. Това, което професорът обаче не е отчел, е влажността на въздуха и особено температурната разлика между Белмекен и Мексико. Това обаче е малката беля. Голямата е, че когато отборът пристига на финалите, са въведени водни дажби от порядъка на 250-300 грама на човек на ден. Освен това научният екип нарежда да се тренира по обед в убийствени жеги. Причината е, че заради телевизионните излъчвания за Европа мачовете са също в обедно време и научният екип е преценил, че това е начинът да се подготвим оптимално за тях. Другите като „по-глупави” тренират привечер, когато е по-прохладно. Футболистите са напълно обезводнени и това ги обрича. Те просто имат сили за едно полувреме, после тотално рухват физически.

И трите мача се развиват по един същи сценарий. Повеждаме,

държим се до почивката

и после окапваме. Крайният резултат е две загуби от Перу и ФРГ и измъчено равенство в последния мач с Мароко – болезнено, но напълно предсказуемо с оглед на обстоятелствата.

Реакцията у нас е като при национална трагедия.

В „Работническо дело“ – официоза на управляващата Българска комунистическа партия, излиза разгромяваща статия под заглавие: „Докога ще се търпят недъзите на българския футбол?” Отдолу не стои автор, но впоследствие текстът й се появява в събраните съчинения на първия човек в държавата Тодор Живков. Следва цялостно раздрусване на системата на българския футбол. Председателят на федерацията Недялко Донски е свален от поста и пренасочен на друга работа. Предлагат му да го пратят някъде посланик, но той иска да остане близо до спорта. Една година по-късно оглавява като главен редактор илюстрования спортен седмичник „Старт“ и го превръща в институция за българската журналистика.

Здрава чистка

има и сред футболистите. Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Александър Шаламанов, Борис Гаганелов и Георги Попов–Тумби са извадени от националния отбор. На тях повече не се разчита. Една година по-късно Гунди загива заедно с Никола Котков при автомобилна катастрофа в прохода Витиня. Димитър Якимов е взет да попълни състава за едно „валутно турне“ през 1973 г., а Шаламанов, Гаганелов и Попов повече никога не играят за България.