Васил КОЛЕВ
(ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА „ИСТОРИЯ НА СВЕТОВНИТЕ ПЪРВЕНСТВА“)
Испания печели домакинството на Мондиал’82 18 години по-рано. Още през 1964 г. е решено, че ФРГ и Испания ще приемат последователно след Англия през 1966 г. най-голямото футболно събитие, но трябва да се редуват с американците (Мексико и Аржентина). С толкова време пред себе си всички очаквания са испанците да подготвят перфектно първенство.
Похарчени са сериозни суми за реконструкцията на стадионите. Тя гълта 40 милиона долара. Други 60 отиват за разходи по организацията. Звучи скъпо, но испанците са пръснали между 7 и 10 пъти по-малко, отколкото военната хунта в Аржентина 4 години по-рано.
За първи път участват 24 отбора. Така се изпълнява мечтата на някогашния президент на ФИФА Стенли Роуз, с която обаче наследникът му Жоао Хавеланж печели изборите през 1974 г. Той
обещава да увеличи квотите
на Азия и Африка, които дотогава имат само по едно място. И това му носи подкрепа на множеството федерации от тези два континента, оказала се достатъчна за победата му. Има и нов регламент, който е използван едва веднъж. Отборите са разделени в 6 групи по четири, а напред продължават първите два. Следват нови групи – 4 с по три тима. Победителите се класират на полуфинал.
Отново има нова топка и тя се казва „Танго Еспаня“. Разликата спрямо революционната топка 4 години по-рано в Аржентина е, че за първи път е водоустойчива. Сложните шевове водят дотам, че често се поврежда и сменя в мачовете от първенството. Цената й от 80 долара продължава да я прави сравнително недостъпна за масите.
За участие в квалификациите се записват рекордните 109 държави, но участват с 4 по-малко. Гана, Иран, Либия и Уганда се отказват преди началото на битките. Два от големите тимове имат проблеми, но все пак се промъкват до финалите. Англия завършва втора след Унгария, тъй като претърпява неочаквани загуби при гостуванията си в Румъния, Норвегия и Швейцария. Италия също влиза през задната врата. Бъдещият световен шампион отстъпва на Югославия първото място. Но пък вицешампионът от 1974 и 1978 г. Холандия е четвърти в своята група от 5 тима. Двукратният първенец Уругвай също отпада, а в КОНКАКАФ Хондурас и Салвадор изпреварват традиционния участник Мексико.
Бразилия не губи точка
под ръководството на Теле Сантана. Той е сменил предишния наставник Коутиньо, който се удавя едва на 42-годишна възраст.
Кувейт, който е под ръководството на бъдещия световен шампион Карлос Алберто Парейра, печели битката в Азия. Оттам се класира и Нова Зеландия, която трябва да изиграе 10 мача и да прелети над 120 000 километра. „Най-лошото обаче беше при идването ни за Мондиала в Испания – казва английският им треньор Джон Адсхед. – Посрещнаха ни с плакати с нарисувано кенгуру. Бъркаха ни с Австралия. Явно не съществувахме на картата на ФИФА.“
Съмненията дали Испания има сили да се справи се засилват с наближаването на финалите. Жребият в Мадрид за групите на 16 януари 1982 г. се обръща в нещо средно между комедия и фарс. Топките с Перу и Чили остават накрая в жребия, независимо че ФИФА иска да ги раздели от групите с другите тимове от Южна Америка – Бразилия и Аржентина. Шотландия по погрешка се е оказала в компанията на Аржентина, където трябва да е Белгия. В крайна сметка е преместена при Бразилия.
Жребият се бави
докато се умува върху грешките и за капак на всичко купата с топките, съдържащи имената на отборите, пада от масата и се чупи. Една от топките се разполовява.
Освен с третата световна титла за Италия световното първенство през 1982 г. остава в историята с два рекорда. Норман Уайтсайд от Северна Ирландия замества в книгите Пеле като най-млад участник на 17 години и 41 дни. Англичанинът Брайън Робсън пък бележи най-бързия гол – в 27-ата секунда срещу Франция.