ВАСИЛ КОЛЕВ

(ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА „ИСТОРИЯ НА СВЕТОВНИТЕ ПЪРВЕНСТВА“)

Ударът с глава в гърдите на Матераци само ускорява оттеглянето на Зидан от футбола с 10 минути. Но нещата не са чак толкова прости, колкото изглеждат на хартия. Инцидентът със Зизу сякаш носи колективна амнезия на французите. Те забравят бързо болката от загубата с дузпи срещу Италия и са съсредоточени върху това какво е провокирало любимеца им, за да получи този нелеп червен картон на финала на Мондиал 2006.

Френски вестници първоначално го заклеймяват за примера, който е дал. „Да, зная какво направих и съжалявам, защото и аз имам деца. И ги възпитавам никога да не решават нещата по този начин!“, извинява се за той. Но още преди да е изрекъл тези думи, феновете вече са му простили. В анкета на „Екип“ 61% отговарят, че инцидентът с Матераци няма да има никакво отражение върху това, което те помнят от кариерата на Зидан. Те по-скоро намират сили да се шегуват със случилото се, каквато е компютърната анимация на фланелка на Италия, върху която личи главата на Зидан подобно на Торинската плащеница.

Упражненията „дали“ на медиите завършват с крах. Ами, ако се повтори случаят с Роби Баджо? Гениалният италианец и до днес е помнен повече с пропуска от бялата точка на финала на Мондиал’94, а не с головете си на това първенство или пробива срещу Чехословакия четири години по-рано. При Зидан обаче всичко е различно.

Червеният му картон на финала не е смятан за новина. Зидан има общо 14 в кариерата си, като първият е през 1993 г. Това прави средно по един на сезон, а последният преди мача в Берлин е бил през април 2005 г. При това положение изгонването за главата срещу Матераци дори изглежда статистически закъсняло.

Зидан е смятан категорично за най-великия от четиримата французи, печелили „Златната топка“. Другите трима са Копа, Платини и Папен, но те не успяват да донесат световната титла на Франция.

Зизу има най-труден старт от всички споменати. Родителите му

емигрират във Франция

в края на 50-те, когато в Северна Африка бушуват борбите за независимост. Израства в гетото на „Ла Кастелан“, един от най-бедните и тежки за живеене райони в Марсилия. Местният Олимпик, който Зидан обожествява като дете, не намира у него качества, заради които да го привлече. Започва с по-скромния Кан, а на 20 г. извежда Бордо до финал за Купата на УЕФА, който е изгубен от Байерн. Така през лятото на 1996 г. за него пристига Ювентус. Със Старата госпожа печели две титли в Серия А, а през август 1994 г., по-малко от година след отпадането от България на „Парк де Пренс“, дебютира за националния тим, който Еме Жаке трябва да вдигне от пепелта. Първият му мач е бурен. Вкарва два гола в последните 10 минути, с които петлите изтръгват 2:2 срещу Чехия. Оттогава никой никога не поставя мястото му в националния отбор под съмнение. Дори и при червения картон срещу Саудитска Арабия на Мондиал’98, заради който пропуска осминафинала срещу Парагвай, всички надежди са свързани с него. „Зизу, Франция не си ти, но пък ти си този, който прави така, че Франция да печели“, казва пророчески Жаке преди въпросния сблъсък с Парагвай. И Зидан влиза в ролята си, като вкарва първата дузпа в четвъртфинала с Италия, а след това и още два гола с глава на финала срещу Бразилия.

Две години по-късно добавя и европейска титла с Франция, като вкарва „златната“ дузпа срещу Португалия на полуфинала. На Мондиал 2002 е контузен в първите два мача и невъзстановен в третия. Отпадането на Франция без гол в групата показва само огромното му значение.

Същевременно Зидан прави трансфер в Реал и първият му сезон на „Бернабеу” завършва с незабравимото воле на финала в Шампионска лига в Глазгоу срещу Леверкузен. „В девет от всеки 10 случая щях да изпратя топката в трибуните. Тя падаше толкова от високо, че технически е огромна рядкост да успееш да я насочиш толкова добре. Вечерта след това не успях да заспя. Цяла нощ връщах и гледах видеото”, признава играчът.

След отпадането от Мондиал 2002 следва

ново разочарование

на Евро 2004, където Франция е елиминирана от бъдещия шампион Гърция. Зидан се оттегля от тима и казва, че ще се фокусира върху клубната си кариера и семейството. Но петлите започват да се мъчат в световните квалификации и се налага Зидан да се върне, за да класира тима.

Колкото и да е странно, червеният картон на финала през 2006 г. всъщност не е последното действие на Зизу като футболист. Той получава „Златната топка“ за най-добър играч на мондиала и може би именно в това е справедливостта на най-великата игра. Няма как такъв като Зидан да си тръгне просто ей така, с червен картон.