Теодор БОРИСОВ

(ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА „МИТИЧНИТЕ СТАДИОНИ“)

Когато запитате някой европеец за име на бразилски футболен стадион, 99,9% от анкетираните ще посочат „Маракана“, без дори да се замислят. Това несъмнено би раздразнило който и да е жител на Сао Пауло, тъй като мегаполисът също разполага със своето монументално съоръжение – „Морумби“. „Сисеро Помпеу де Толедо“, както е неговото официално име, има интересна история и макар да е оценяван само с четири звезди, определено си заслужава мястото в подборката на „Тема Спорт“ за митичните стадиони.

Запознатите с историята на бразилския футбол знаят, че Сао Пауло е формиран сравнително късно – на 25 януари 1930 г. Това се случва след сливането на Атлетико Паулистано и АА даш Палмейрас (нищо общо с добре познатия ни клуб), което е последвано от икономически и организационни катаклизми. Новото формирование трябва да реши въпроса със своите домакинства, тъй като основният стадион в града и първи такъв за футбол в цялата страна – „Велодромо де Сао Пауло“, е съборен още през 1916 г. Взима се решение да се използва игрището на АА даш Палмейрас – „Шакара де Флореста“ (в превод „Горското стопанство“), в чест на което първото име на клуба, запазило се в продължение на 5 години, е Сао Пауло де Флореста. Съоръжението се намира в квартал Понте Гранде, в непосредствена близост до река Тиете, което е идеалният център на града.

През 1935 г. вътрешно напрежение довежда до практическо

закриване на
стария клуб

който започва нов живот, обединявайки се с Клуб де Регаташ Тиете. Част от основателите на Сао Пауло пък формират Гремио Триколор, който до края на годината се ребрандира на Сао Пауло Футбол Клуб. Следващите години се превръщат в истинско ходене по мъките – първоначално тимът е обединен с Естудианте Паулиста и получава терен, който е собственост на пивоварната компания „Антарктика“. През 1940 г. град Сао Пауло се сдобива с чисто нов стадион – „Пауло Машадо де Карвальо“, известен още като „Пакаембу“. Клубът го използва на равни начала с градските си съперници. Втората световна война отваря нова възможност, след като терен в „Канинде“, използван от Германската спортна асоциация (организация на немската диаспора в страната), остава безстопанствен след скъсването на дипломатическите отношения между двете страни. Площта обаче е твърде малка за изграждането на модерен стадион и погледите се отправят към парка Ибарапуерта. Сега пък проблемите идват от местните власти, като в крайна сметка е взето решение стадионът да се изгради в югозападния район на града, наречен Морумби.
Етимологията на това име е обект на много спорове, но означава „Син хълм“ и вероятно става въпрос за смесица от езика тупи и португалски. Президентът на Сао Пауло Сисеро Помпеу де Толедо на практика отстъпва административното управление на клуба на предприемача Лаудо Нател срещу финансиране на новото начинание. Последвалата политическа кариера на последния показва, че усетът на ръководителя не го е подвел и той е заложил на правилния човек. На 15 август 1952 г. се извършва освещаване на земята от Монсеньор Бастош и строителните работи започват. За изграждането на стадиона кметството на Сао Пауло отпуска сумата от 10 млн. крузейро, а останалите средства са събрани с кампания сред феновете. Като добавим и продажбата на „Канидаде“ на Португеза, на пръв поглед всичко трябва да е готово.

Стадионът наистина е открит на 2 октомври 1960 г. с мач между Сао Пауло и Спортинг Лисабон, но ще минат още 10 години преди всички строителни работи да са завършени. Архитект на новото съоръжение е Жоао Батиста Виланова Артигаш, който е основател на направлението Паулиста. Първоначално стадионът може да побере

стряскащите
120 000 зрители

които се изсипват за въпросната приятелска среща. Първият гол в историята на „Морумби“ е дело на Арналдо Пофо Гарсия–Пейшиньо, който вкарва с летящ плонж, откъдето името на подобен тип попадения става „Гол на Пейшиньо“. Самият стадион впоследствие претърпява общо 9 реконструкции, първата от които в периода 1994-96. Ремонтите са свързани с различните регулации относно сигурността. Понастоящем съоръжението има капацитет от 77 011 седящи места, но за разочарование на феновете отпадна от плановете за Мондиал 2014 за сметка на „Арена Коринтианс“.

Освен футболни мачове на „Морумби“ са се провеждали и концерти. Сред звездите, стъпвали на стадиона, са Queen, Кiss, Майкъл Джексън, Мадона, U2, Уитни Хюстън, Metallica, The Rolling Stones и Bon Jovi. Целият спортен комплекс включва три плувни басейна, пет тенис корта, волейболно, закрито футболно, баскетболно игрище и още множество обекти. Те са част от социален комплекс, което означава, че могат да бъдат ползвани и от външни на клуба лица. Библиотеката на стадиона има в каталога си близо 5500 заглавия, а изградения към него търговски център е любимо място за забавления на феновете.
Влюбените в статистиката бразилци са изчислили, че титлата Крал на „Морумби“ трябва да бъде присъдена на нападателя на Сао Пауло от 70-те години Сержиньо Шулапа. На този стадион той е вкарал 135 гола, което е с цели 21 повече от добре познатия на европейската аудитория Луис Фабиано. Самият клуб чества своята

победа номер 1000

на този стадион през 2019 г., като на него те триумфират и с трите си спечелени Копа Либертадорес. От своя страна националният отбор е играл 31 мача на „Морумби“. Два от тях са срещу България – 0:0 на 26 април 1970 г. срещу Б отбора, след който във „Фоля де Сао Пауло“ се появява заглавието „Аплаузи за българите“, и 1:0 на 23 януари 1977 г. срещу А отбора. Единствената загуба е от големия съперник Аржентина – 2:3 на 13 април 1963 г. за Копа Рока. От 2018 г. стадионът е включен в списъка на архитектурното наследство на Сао Пауло, а мястото му в сърцата на феновете на Сао Пауло е заето отдавна.