Явор ПИРГОВ

Левски загуби с 1:2 вечното дерби. Сините паднаха от опонент, който не блестеше особено с някакви спортно-технически достойнства и при всеки друг треньор играчите на Стоилов може би щяха да бъдат принудени да предадат фланелките си на ултрасите след края на двубоя. Но не. Мъри бе изпратен сякаш е паднал от Байерн Мюнхен, а поведението на сините бе изпълнено с необясним по размерите си оптимизъм. На какво отгоре не е ясно. Реално погледнато Левски допусна обрат и записа поредното поражение в Мач номер едно у нас от неубедителен и предпазлив съперник. Разбираемо е, че в лицето на Стоилов сините виждат последната сламка, която може да спаси удавника, но до момента единствената промяна е в емоцията… по трибуните. След идването на Мъри на “Герена” бяха спечелени едва две точки в мачовете с Локо Пд и ФК ЦСКА 1948 Сф, т.е. с два отбора, които бяха на дъното в класирането. И ако в тези двубои реферите бяха отсъдили дузпите за нарушението срещу Карагерен, суплеса срещу Митко Илиев и волейболното посрещане на Митко Костадинов, то реално сините щяха да са прибавили една голяма и кръгла нула към точковия си актив. И да, има минимално подобрение в представянето на тима от “Герена”, но този прогрес по-скоро се дължи на навлизането във все по-добра форма на Георги Миланов. И въпреки това срещу ЦСКА сините имаха своите шансове, но за целта братя Цоневи трябваше да поиграят футбол, а не да вложат цялата си енергия в симулации и търсенето на провокации. Това поведение по никакъв начин не кореспондира с “правилния футбол”. На “Герена” не спират да пропагандират, че скоро (до няколко месеца) Левски ще е сериозен, стабилен и силен отбор. Вярно е, че надеждата крепи човека. Но истината е, че това по-скоро изглежда химера, отколкото реална възможност. Цоневи не са Мечо Телкийски и Бардон, Здравко не е Бижутера, а Бари никога няма да бъде Домовчийски. И сламката едва ли ще се превърне в спасителен катер.