Атина защитава с гордост статута си на олимпийска столица

Теодор БОРИСОВ
(Атина-София)

Колкото и да сме фиксирани върху величието на Цар Футбол, не трябва да забравяме, че неговата значимост може да бъде осъзната само ако познаваме общата картина. А тя показва, че съвременният спорт съществува благодарение на възстановяването на олимпийските игри през 1896 г. в Атина. За древните атлетически състезания в светилището на Зевс в Олимпия, Пелопонес, по време на които се сключва свещено примирие (екехейрия), знаем още от учебниците и няма защо да преразказваме тяхната история. Ако искате да научите по какъв начин възниква съвременното олимпийско движение, то задължително трябва да посетите две места в Атина – Олимпийския музей и Панатинския стадион. За да стигнете до първата локация, трябва да хванете линия 1 в посока Кифисия и макар навигацията да ви убеждава, че една спирка по-нататък е по-удобно, вие слезте на Ирини, намираща се непосредствено до олимпийския комплекс, за който вече сме говорили в поредицата „Великите стадиони“. Минавайки през всички съоръжения, ще се озовете пред една внушителна сграда, която всъщност е търговският център Golden Hall. На неговия партер е разположен Олимпийският музей, който бе открит само преди 2 години. На площ от 3600 квадратни метра е събрана цялата история на надпреварата в нейния античен и модерен вариант. В окомплектоването на артефактите и изготвянето на различните надписи и мултимедийни презентации са участвали близо 40 културни институции от цял свят, което показва, че става въпрос за наистина мащабен проект. В него ще разберете, че освен френския аристократ барон Пиер дьо Кубертен модерните олимпийски игри са дело и на още една значима фигура – Деметриос Викелас. Живеещият в Париж космополит се оказва в основата на идеята за тяхното възстановяване именно в неговата родина. Благодарение на усилията на двамата на 23 юни 1894 г. е създаден МОК. Викелас става

първи президент

на организацията, а със съдействието на престолонаследника принц Константин, стоящ начело на Организационния комитет, всичко е готово за официалното откриване на игрите на 6 април (по стар стил 25 март) 1896 г. Ако си мислите, че проблемите около домакинства на големи форуми са от днес, то помислете пак – по това време Гърция практически е фалирала след инвестирането в серия от големи инфраструктурни проекти, сред които Коринтският канал. Въпреки това те нямат никакво намерение да изпуснат открилия им се шанс и успешно приемат състезания в 9 вида спорт, в които участват 14 нации. От името на България в състезанията по гимнастика участва швейцарският учител Шарл Шампо. Чрез изложеното в музея може да проследите развоя на състезанията ден по ден, да се запознаете с първите златни медалисти, като обяснимо особено внимание се отделя на победителя в маратона Спирос Луис. Наличието на факли за олимпийски огън от всички игри от 1936 г. е нещо, което може да откриете и в други музеи на тази тематика, а детайлите около игрите през 2004 г. са също толкова развити, колкото сходни експозиции за Мюнхен ’72 или Барселона ’92, но именно този

акцент върху началото

на най-мащабното спортно състезание прави така, че входната такса от 7 евро изглежда напълно справедлива цена.

Намиращ се на улица Леофорос Василеос Константину, Панатинският стадион може да се определи за баща на всички съвременни стадиони. Той води своето начало от 330 г. пр.н.е., когато е изграден за провеждането на Панатинейските игри. По подобие на Питийските и Немейските, това са спортни състезания на принципа на Олимпийските игри, подчинени на култа към дадено божество. Той е изграден изцяло от мрамор, което го прави уникален и до ден днешен. Вероятно стадионът би останал история, ако германският археолог Ернст Цилер не го открива през 1870 г. Той е използван за провеждане на организираните от гръцкия предприемач Евангелос Запас спортни състезания, които са първоначален опит да се възстановят олимпийските игри. Те са посетени от близо 30 000 души и е логично именно това да е съоръжението, което трябва да играе централна роля в осъществяването на идеята на Кубертен и Викелас. Проектът на архитект Анастасиос Метаксас бива финансиран от предприемача Георгиос Аверов и така съоръжението е готово навреме за откриването. На Панатинския стадион се провеждат състезания по лека атлетика, гимнастика, вдигане на тежести и борба, а днес той е отворен за посетители. Срещу 5 евро получавате възможност да разгледате цялото съоръжение, а между 7:30 и 9:00 може да влезете безплатно, за да направите сутрешния си джогинг, но за целта трябва да попълните специална декларация. Изключителен интерес предизвиква импровизираната музейна експозиция в тунела, от който са излизали официалните лица и спортисти. От нея разбираме, че съоръжението попада в Книгата на рекордите „Гинес“ с

най-посетения
баскетболен мач

в историята. Става въпрос за финала за КНК между АЕК и Славия Прага (89:82) на 4 април 1968 г., който привлича 80 000 зрители. Това, което кураторите на изложбата тактично пропускат да отбележат, е, че настоящият рекорд се държи от Мача на звездите в НБА, след като 108 713 зрители посещават срещата през 2010 г. на „Каубойс стейдиъм“ в Тексас. Покрай самата писта е сложена почетна стълбичка, на която всеки желаещ може да си направи снимка. Самото усещане да се качиш на най-високото стъпало на мястото, откъдето е стартирал съвременният спорт, е изключително и определено си заслужава да се изпита.

Спирос Луис е първият олимпийски шампион в маратона