„Въпреки че спечелих титлата на Ролан Гарос, от Индиън Уелс миналата година, когато нараних ребрата си и играх с Карлос (Алкарас), мога да кажа че бяха доста тежки 18 месеца. Нямаше нито един момент на спокойствие. Затова и понякога резултатите маскират ежедневната реалност.“ По този начин Рафаел Надал постави началото на серията от теми, които разисква в студиото на „Мовистар+“. Предлагаме ви още фрагменти от интервюто, което той даде за пръв път откакто се подложи на операция на хълбока преди близо 4 месеца.

ОПЕРАЦИЯТА НА 2 ЮНИ

Преди да се подложа на операцията на хълбока, исках да се уверя, че нещата могат да преминат и по друг начин, да спра и да се възстановя. Минах през много различни доктори, анализирахме всичко, което се случваше с псоаса (мускулът, който свързва гръбначният стълб с краката) и в крайна сметка видях, че няма никакъв начин да се възстановя, без да се подложа на операция. Състоянието на този мускул бе ужасно, обясниха ми, че ако не направя интервенцията, никога няма да оздравея. Направих го и оттогава ми се струва, че нещата вървят в правилна посока. Първите два месеца бяха много сложни, болезнени, но след това имах късмета да тръгна напред. Сега отново се връщам на работа, съвсем отскоро тренирам.

ДИСТАНЦИЯ ОТ ТЕНИСА

Аз успявам да се приспособя доста бързо и преминавам през тези процеси. Не съм от хората, които постоянно си повтарят, че е трябвало да са там, на корта. Не гледам много мачове, защото се опитвам да се изключа. Гледах финалите на US Open и Уимбълдън, но се ограничавам, защото в противен случай имам чувството, че няма да се изолирам напълно от спорта. Когато правиш нещо цял живот, е трудно да гледаш тенис и да не мислиш за стратегия, движение, опции за удар. Накрая започваш да анализираш нещата и това просто не ти позволява да изключиш съзнанието си и да си починеш.

СЕГАШНОТО МУ СЪСТОЯНИЕ

Болката все още е тук, но е под контрол. Не е болка, която да прави живота ми труден. Имам проблем и с крака и понякога тази болка не ме оставя на мира. Понякога имам проблеми дори да сляза по стълбите у дома. Когато се случи, а това наистина се случва, ми е трудно да бъда щастлив, признавам.

ЗАВРЪЩАНЕ НА КОРТА

Бих искал да играя отново, имам надеждата, че ще се завърна и ще бъда конкурентен. Надеждата ми не е да се върна и да спечеля Ролан Гарос или Откритото на Австралия, нека да съм ясен. Не си правя някакви илюзии и не говоря за чудеса. Разбира се, нещата в спорта могат да се обърнат много бързо, но не се заблуждавам. Напълно наясно съм за трудностите, пред които ще се изправя, които са няколко. Едната е неизбежна и това е възрастта, защото, когато остаряваш, всичко става по-трудно и по-бавно. Другата са физическите ми проблеми, които не ми позволяват да тренирам постоянно на 100 процента. Комбинацията от тези две неща правят така, че буквално да не мога да се надявам и да мечтая за нищо сериозно. Но това, което в края на краищата ме кара да се вълнувам, е самият шанс да се върна на корта, да играя, да се чувствам конкурентен. И когато това стане, ще разберем на какво ниво ще съм. Не мога да говоря за цели, които да си поставя, защото в момента съм по средата на възстановителен процес и не знам как ще се чувствам.

ПОСЛЕДЕН СЕЗОН

Бих казал, че 2024-та може би ще ми е последен сезон. Работата е там, че няма как да го потвърдя (смее се). Дали това ще бъде последната ми година? Има сериозен шанс да се окаже точно така, защото виждам състоянието на тялото ми. Но не знам как ще се развият нещата след три или четири месеца. Отворен съм към онова, което бъдещето ще ми поднесе. Надеждите ми са, че около средата на ноември, ще имам повече яснота и ще мога да кажа къде съм, на какво ниво и как се справям с контузията. В момента тренирам по 40 минути на ден, три пъти в седмицата и работя много във фитнеса.

ПРОГРАМА И ПЛАНОВЕ

Програмата и календарът ми ще се променят на база това дали смятам, че имам шанс да спечеля Ролан Гарос или не. Ако усетя, че имам такъв шанс, то тогава съм наясно, че няма как да играя на всички турнири, които са били важни за мен и кариерата ми, ще трябва да подбирам внимателно. Ако усетя, че мога да играя, но няма как да съм на ниво, за да спечеля Ролан Гарос, може би ще направя един тур за сбогом, с по-емоционални, отколкото амбициозни планове.

РЕКОРДЪТ НА ДЖОКОВИЧ

Разбира се, щеше да ми хареса да съм тенисистът, който е спечелил най-много титли от Шлема в историята. Все пак това е спорт – опитвам се да бъда най-добрата си версия, но никога не съм бил обсебен от рекордите. Не съм разочарован заради една проста причина – смятам, че направих максималното, което е по силите ми, за да се развият нещата възможно най-добре за мен. Според мен Новак преживява нещата по-емоционално и напрегнато, отколкото е моят случай. Смятам, че за него би било по-голямо разочарование да не постигне този рекорд и може би точно затова той успя да го направи. Той има умението да реализира амбициите си до максимално допустимото ниво. Аз определям себе си като амбициозен човек, но в здравословни граници, които ми позволяват да поставя нещата в перспектива, без да се разочаровам или ядосвам повече, отколкото е необходимо на терена, когато нещата не вървят по план. Това е моят начин на живот, има различни култури, всеки спортист или страна преживява тези неща по различен начин. Аз ги преживях така и съм щастлив.

ПРОПУСНАТИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ

Реалността е такава, че пропуснах 4 години и половина заради контузии, в които не успях да играя на турнирите от Шлема. Но в спорта това го има. Ето защо не съм по-добър от Джокович, защото играх по-малко. Той притежава физиката и начина на игра, които му позволиха да е по-дълго време на корта от мен. Не мога да направя нищо повече, освен да го приема. Сторих това, което можех. Ще призная, че не съм изпратил съобщение на Джокович след успеха му в Ню Йорк. От опит знам, че когато спечелиш нещо толкова важно, е по-хубаво да мине време, за да осъзнаеш стойността на едно такова съобщение. Ще го поздравя, разбира се, но не съм го направил все още.

ЗА БЪДЕЩЕТО И РЕАЛ МАДРИД

Има много проекти, върху които работя и сега. Животът след тениса ще бъде много вълнуващ, убеден съм. Имаме академията, върху която продължаваме да полагаме усилия, за да се развива. Също така смятам, че мога да вляза и в ролята на треньор, един ден. Но не гледам толкова надалеч, живея ден за ден. Мога да стана и президент на Реал Мадрид, това би ми харесало. Но в момента няма как да говоря за това, защото имаме възможно най-добрия президент (Флорентино Перес). Това, което смятам за правилно днес, утре може и да не е. В живота винаги има обрати и завои. Винаги съм бил реалист, знам на какво съм способен и на какво не. Не съм го и питал за мнението му. Не съм сигурен, че отговарям на изискванията за поста. В момента ми харесва състоянието на Реал. Започнаха добре сезона, но имат много контузии като тези на Куртоа, Милитао или Винисиус. Но пък и направиха впечатляващ трансфер с Белингам. Би било хубаво да се вземе още един нападател. Ще се радвам това да е Мбапе. Той не го направи през лятото, въпреки че на нас, феновете, много ни се искаше, но за него вратата е отворена.