„Все още не се чувствам напълно възстановен. Усещам, че имам слабости все още и може би, докато съм жив ще ги усещам, но се надявам, че ще опознавам все повече себе си и ще се науча да преодолявам тези слабости с лекота. Много имам да уча още“, споделя той.
Но тези думи вървят ръка за ръка с други: „Сега и милиони да ми дават, няма да посегна към алкохола и дрогата… Вече ги няма тези негативни чувства, заради които пиех. Сега като съм гневен, самотен, тъжен, намирам начин да минавам през тези чувства на чисто, защото научих как да го правя. Всъщност разбрах, че душата ми е била болна. Осъзнах, че трябва да намеря баланс между тяло, съзнание и дух. Спазвам петте принципа на Change and Grow и се оказа, че пътят на моето възстановяване не е толкова сложен, доволен съм, че си възвърнах здравия разум и го поддържам. Вече имам цели и мечти и ги преследвам, вярвам в тях, нещата се случват бавно, но се случват. Знам и вярвам в себе си, че ще довърша всичко това до край”.
Ето и още от неговия личен разказ за невероятните върхове, драматичните му падения, зависимостите и дългото бягство от тях
Как започна историята ти с алкохола и наркотиците? Разкажи ни повече.
– За първи път пих, когато родителите ме заведоха на гости при роднини. Братовчед ми направи мента-облак. Толкова пих, че после връщах и се чувствах ужасно, но ми беше толкова лошо, че години не посягах. Тогава бях на 14 години. После до 17-18 съм употребявал много малко, без да се напивам.
През 1988 направих 2 рекорда за България, станах вице-европейски шампион за мъже на 200 метра спринт в зала. След тази титла се прибрах в София и започнах да се „награждавам“ за доброто представяне… Пиех и от радост за победите, и от разочарование при загубите. Влизах от запои в запои, редувайки награждаване и наказания години наред. След всяка победа следваше купон, дискотеки, алкохол, жени. Докато спортувах, не съм употребявал наркотици, само медикаментите, предписани от спортните лекари. Сред тях имаше и възбуждащи нервната система препарати, които действат като наркотиците – анаболи, стромби, хормони на растежа и прочие.
През 1995-а започна началото на спада в живота ми – малки победи, проблеми с жена ми. 1996-а се разделихме преди Олимпиадата, разконцентрирах се, не си покрих норматива и отпадна всичко. Отказах се от спорта.
След време открих кокаина. Имах скрити пари 300 000 долара. Реших, че ще ги пръсна и ще започна отново. Това беше 1998 година. Оказа се, че тези пари не са толкова много, изхарчих ги за 2 години и половина за дрога, алкохол, жени, хазарт и всичко останало.
Около 25 години – черен живот, труден, гаден, с много престъпления, побоища, групировки, проблеми с властта, с групировките, през всички тези години съм употребявал много. Най-голямото ми дъно беше ноември 2003. Тогава се разболях. Приятелката ми забременя, реших да спра от раз и го направих. Изпаднах в делириум, който продължи няколко месеца. Приятелката ми роди седмаче. Дъщеря ми беше на 4 дни в кувьоз, когато ми казаха, че може да не оживее, да остане сляпа. Тогава вече бях останал без пари, болен бях, реших, че не искам да живея повече, взех кухненския нож и си направих харакири. Нарязах си вените. Спешни операции ме спасиха от смъртта. Лежал съм 10 пъти в психиатрии, 8 месеца бях в затворническа лудница в Ловеч за въоръжен грабеж. Имах много дела – опит за убийство, хулиганство и прочие.
И така до момента (през 2018 год. – бел. ред.), в който Ралица Стефанова от предаването „Преди обед” по БТВ ми се обади и предложи лечение. Така станах герой в поредицата „Не/зависимите“ и се лекувах безплатно. Първото ми запознаване с управителя на терпаветичния център Александър Илиев ме впечатли много. Усетих топлина, добрина, честност, чистота, реших, че това е моето място и постъпих без колебание и започна моето възстановяване.
Кое беше нещото, което те накара да се замислиш сериозно над зависимостта и да потърсиш помощ?
– Самосъжалението. Също и срама, които изпитвах към дъщеря ми, майка ми, като я гледах, как страда. Тя също е изпитвала много срам заради мен. Приятелите ми не страдаха, те се забавляваха с мен, но не са знаели как се чувствам. Само близките заеха как се чувствам и че не съм добре.
Вече от над две години си чист. Как се промени животът ти след лечението? Разкажи ни как минава един твой ден.
– Доста съм активен, ставам в 6:30-7:00, започвам със задачите, спазвам хигиена, всички принципи които научих. Първо гледам да изглеждам добре външно и тогава започвам да подреждам деня си. Занимавам се вече с много неща.
Днес чувстваш ли се напълно възстановен от зависимостта?
– Все още не се чувствам напълно възстановен. Усещам, че имам слабости все още. И може би докато съм жив ще ги усещам, но се надявам, че ще опознавам все повече себе си и ще се науча да преодолявам тези слабости с лекота.
Осъзнал съм, че възстановяването е до края на живота ми, че нямам право да правя експерименти със себе си. Сега и милиони да ми дават няма да посегна към алкохола и дрогата.
Какво ще посъветваш хората, които се колебаят дали да потърсят помощ за зависимостта си?
– Да не отлагат, а да направят първата крачка, защото животът им ще отиде на зле. Три са нещата, които ще им се случат, ако продължат да употребяват – затвор, лудница или смърт. Да не говорим, че няма да са щастливи, че ще загубят близките и семействата си, може да нямат поколение и прочие. Не пожелавам на никой моето черно минало. Ако някой тръгне по този моя път, може да не оцелее. Може би заради организма ми, спорта, здравето, близките съм успял да оживея, докато вървях по моя черен път. Пожелавам на тези, които все още употребяват, да ме изпреварят във възстановяването.
***
С минимални доходи и без работа живее световният шампион в спринта на 200 метра Николай Антонов-Таланта. Легендарният лекоатлет продължава да има сериозни финансови проблеми, но е щастлив от най-голямата победа в живота си – отказването на алкохола и наркотиците, пише „България Днес“.
От 2 години и 10 месеца Таланта е чист и се чувства прероден, след като успя да се откаже от пороците, заради които можеше дори да загуби живота си. След оттеглянето си от спорта Антонов преживя серия от трудни моменти, като на два пъти дори стигна до опит за самоубийство, беше арестуван и за кражба. Сега той живее втори живот и е истински щастлив въпреки материалните си проблеми.
„Нямам пари и работа, но не се предавам – казва световният и европейски шампион пред „България Днес“. – Имам си проблеми, но най-важното е, че съм чист и здрав. Отказването от алкохола и наркотиците е по-ценно от световната ми титла.“
За най-бързия бял мъж на планетата място в българската лека атлетика няма. Таланта се надява да започне работа в някоя школа, но до момента не получава подобен шанс. След края на кариерата си той претърпява няколко операции, има проблеми с крака и не може да упражнява тежка физическа дейност.
„Надявам се да имам постоянен доход и опитвам различни варианти, но засега нямам голям успех. Не мога да вдигам тежко и не ставам за физическа работа в строителството например. Мога евентуално да работя като шофьор, но имам глоба на мое име, която първо трябва да се плати, а аз нямам тази възможност.“
В момента 52-годишният Антонов живее в родния си Разград заедно с майка си. Единственият му сигурен доход е инвалидната пенсия, която от тази година е в размер на около 400 лева.
„Оправям се – казва Таланта. – Градът и районът ни са много бедни. Няма работа, но и разходите са по-малки. Бях за няколко месеца в София на квартира в Студентски град, но не успях да си намеря работа и се прибрах в Разград. Нямаше как повече да плащам наема.“
Антонов няма голям късмет и в любовта. Той има дъщеря, но от дълги години е разделен с майката на детето си. В последните години преживява две връзки, но и те се оказват неуспешни.
„В близките три години едва ли ще имам нова приятелка“, казва легендата.
Една от неговите мечти е да има собствен дом. Антонов разполага с местенце край София от няколко декара.
„Достатъчно ми е да имам някоя сглобяема къщичка, те не са толкова скъпи“, казва шампионът, за когото никой в българския спорт не се сеща.
