Никола СТЕФАНОВ

Осем души намериха смъртта си на стадиона в камерунската столица Яунде преди осминафинала за Купата на Африка между домакините и Коморските острови (2:1). Причина за трагедията в понеделник вечер е струпването на прекалено голям брой хора пред един от входовете. Жертвите са били премазани при създалата се блъсканица, а местното правителство обвинява охраната, която не е успяла да се справи с огромния наплив от фенове.

Така стадионът ковчег в Яунде влезе в черния списък с трагедиите на футболни стадиони. От тях най-известни са тези от „Хилзбъро“ и „Хейзел“ от 80-те години на миналия век, но има и много други случаи, при които мачовете са ставали арени на фатални случки.

Болтън (09.03.1946)

Болтън домакинства своите мачове в продължение на 102 години на стария „Бърндън парк“. Съоръжението обаче става арена на трагична случка през 1946-а, когато на 9 март тротърс домакинстват на Стоук Сити. Една от стените на „Бърндън парк“ се срутва и убива на място 33-ма души, а контузените са над 400. Въпреки капацитета от 70 000 зрители на срещата присъстват над 85 000, а още 20 000 са извън стадиона и решават да влязат. Под напора на тълпата една от стените не издържа и се срутва върху нищо неподозиращите зрители. В продължение на дълги години това е най-голямата трагедия в историята на британския футбол, но през 1971 г. случката на „Айброкс“ я задминава.

Лима (24.05.1964)

До ден днешен това е най-ужасяващата трагедия, случвала се на футболен мач. Срещата е олимпийска квалификация между отборите на Перу и Аржентина. Когато гаучосите повеждат с 1:0, многохилядната тълпа по трибуните побеснява. За капак едва две минути преди края съдията отменя гол на Перу, а това отприщва гнева на зрителите. Започват бунтове, мелета и бой. В крайна сметка след края загиналите са 318, а контузените над 500…

Буенос Айрес (23.06.1968)

Арената на събитието е „Естадио Монументал“ в Буенос Айрес, а мачът – Ривър Плейт срещу Бока Хуниорс. След края на мача част от тълпата се насочва към изход, който е блокиран. Хората в предния край са премазани до смърт от тези отзад, които не знаят, че вратите са заключени. Какво точно е довело до този инцидент? Не става ясно… След само 3 дни разследване аржентинското правителство категоризира трагедията като нещастен случай и приключва въпроса. На въпросния изход (Пуерта 12) живота си оставят между 71 и 74 души (статистиката е неясна), главно младежи и хора под 30 години.

Кайзери (17.09.1967)

Мачът в Турция е между местния Кайзери Ерчийеспор и гостуващия Сивасспор. На почивката на двубоя се разразява меле между фенове на домакини и гости. Привържениците на Кайзери използват факта, че техните любимци водят с 1:0, за провокират гостуващите фенове. Първо двете агитки се целят с камъни, а после се сбиват и пред изходите на стадиона. Използват се оръжия като пистолети, ножове и бухалки. Това води до смъртта на 43-ма запалянковци, а тези размирици дават началото на едноседмичен бунт по улиците на град Сивас.

Глазгоу (02.01.1971)

През 1971 г. на мача между Рейнджърс и Селтик на стадион „Айброкс парк“ има над 80 000 фенове. В 90-ата минута Селтик повежда и фенове на Рейнджърс решават да си тръгнат. В последната секунда на срещата обаче резултатът е изравнен и сред зрителите настава суматоха. Хора започват да падат на стълбището, а други да стъпват върху тях. В резултат умират 66 души, а над 200 са ранени.

Лужники (20.10.1982)

Стадион „Ленин“, както се казва „Лужники“ в ерата на СССР, е мястото на поредната трагедия. Мачът е между местния Спартак Москва и холандския Хаарлем за КНК. Продадените билети за тази среща са сравнително малко, което кара домакините да отворят само един изход, през който хората да влизат и излизат. Минути преди края при 1:0 за Спартак голяма част от привържениците започват да напускат трибуните, но точно тогава руснаците вкарват втори гол. Повечето от хората, които си тръгват, решават да се върнат и да празнуват гола, но те се сблъскват с другите, които пък искат да излязат. Мнозина са премазани до смърт. Според официалните статистики жертвите са 66, но според други загиналите са над 300. Разбира се, тогавашното комунистическо правителство се опитва да прикрие инцидента. Авторът на втория гол за Спартак Сергей Швецов, научавайки за трагедията, казва, че би предпочел въобще да не е отбелязвал.

Брадфорд (11.05.1985)

Мачът е в Англия между домакините от Брадфорд и гостуващия Линкълн. На този ден петлите трябва да празнуват завоюването на титлата на Трета дивизия, но той се превръща в огромна трагедия. Пламва пожар, който отнема живота на 56 души. Предполага се, че огънят започва да се разпространява от изхвърлен незагасен фас в подножието на трибуните, където се запалва купчина боклук, образувала се в продължение на 20 години. Пет минути преди края на първото полувреме е забелязан пушек, като полицията започва незабавно да евакуира хората. Тъй като старите трибуни на стадиона са дървени, само в рамките на 3 минути пожарът обхваща голяма част от съоръжението. Съдията Дон Шоу забелязва това и прекратява мача. Само още две минути по-късно цялата главна трибуна е обхваната от пламъци. Някои от жертвите са починали заради обгазяване с токсичен пушек, а други са загинали поради разтапящия се покрив. Освен жертвите още около 450 души са ранени.

Брюксел (29.05.1985)

Може би най-известният и емблематичен инцидент на футболен терен. 39 души загиват на финала на Купата на европейските шампиони на стадион „Хейзел“ (Брюксел) между Ливърпул и Ювентус.

Фенове на Ливърпул нападат фенове на Юве, в резултат на което италианците се опитват да избягат, но пътят им е препречен от бетонна стена на трибуната. Поради големия натиск от множеството стената се срутва върху феновете на Ювентус, при което загиват 39 души.

Катманду (12.03.1988)

Тук не става дума за бой, мелета и пожари, а за… градушка. Над 30 000 зрители наблюдават мач между непалски и бангладешки отбори, когато ледената стихия се извива над тях. В панически опити да се спасят от ледените късове хората се хвърлят към едва осемте изхода на съоръжението, но само един от тях се оказва отворен. Общият брой на загиналите е 93-ма души, сред които и двама полицаи. Те са стъпкани и прегазени от тълпата, която се опитва да излезе и да се скрие от градушката.

Шефилд (15.04.1989)

Това е една от най-известните футболни трагедии. Ужасът се случва на 15 април 1989 г. на полуфинала за ФА Къп между Ливърпул и Нотингам на стадион „Хилзбъро“ в Шефилд. 97 фенове на мърсисайдци намират смъртта си, след като се премазани от тълпата в препълнения сектор.

Оркни (13.01.1991)

Тази случка се развива в миньорския град Оркни в Южна Африка. По време на предсезонно дерби между Кайзер Чийфс и Орландо Пайрътс един от феновете на Пайрътс напада привърженици на съперника с нож и намушква няколко души. В паниката си останалите тръгват да бягат, като премазват до смърт общо 42-ма фенове.

Бастия (05.05.1992)

17 души загиват, а 1900 получават наранявания, след като временна трибуна, конструирана да увеличи капацитета на стадиона от 8500 на 18 000 души, се срива по време на мач за Купата на Франция между Марсилия и Бастия.

Гватемала (16.10.1996)

Не е ясно какво точно довежда до тази трагедия, но официалната версия на ФИФА е, че продадените билети за световната квалификация между Гватемала и Коста Рика са доста повече, отколкото стадионът може да побере. В крайна сметка се стига до безредици на трибуните, по време на които загиват 80 души (сред тях и доста деца). Трагедията се случва един час преди началото на срещата. Заради големия брой фенове на стадиона се оказва тясно и натискът върху тези на предните редове е голям. Те се опитват да избягат, но не успяват да се изкатерят по оградата, заради което са смазани до смърт.

Йоханесбург (11.04.2001)

Отново в Южна Африка и пак мачът е Кайзер Чийфс – Орландо Пайрътс. Зрителите на „Елис Парк” са около 60 000, но още над 30 000 се опитват да влязат. След като разбива входа, тълпата премазва до смърт 43-ма души. Охранителите се опитват да въведат ред и изстрелват патрони със сълзотворен газ срещу нахлулите хора. Това прави ситуацията още по-лоша, тъй като въздухът не стига и много хора губят съзнание. В крайна сметка мачът е прекратен, а тълпата е разпръсната.

Гана (09.05.2001)

Още една трагедия от Африка. Мачът е между ганайските Хартс ъф Оук и Асанте Котоко в столицата Акра. Домакините водят с 2:1, но феновете на гостите не могат да го понесат. Те започват да чупят седалките на стадиона и да ги хвърлят по терена. В опит да се справи със ситуацията полицията изстрелва сълзотворен газ. Гостуващите фенове се опитват да напуснат обгазения сектор, но изходите са заключени. 126 души са премазани до смърт в суматохите.

Порт Саид (01.02.2012)

Тази трагедия се случва сравнително скоро в Египет. Мачът е между отборите на Ал Масри и Ал Ахли, които са върли врагове. Ал Масри печели с 3:1, а противно на логиката техните фенове щурмуват гостуващите запалянковци, както и играчите на Ал Ахли. Хулиганите използват каквито оръжия им попаднат – ножове, бутилки, бухалки, факли и дори мечове. Убитите са 79, а ранените са над 1000… Първенството на Египет е спряно за 2 години.