Китайката Чжъин Цзън мечтае за олимпийски медал за Китай, откакто е тийнеджърка. Четири десетилетия по-късно тя вече има чилийско гражданство, казва се Таня и най-после печели квота за Игрите в Париж.

Тя ще влезе в надпреварата на 27 юли в „Арена Пари Сюд“, където ще се проведат състезанията по тенис на маса. Вероятно много зрители ще се чудят какво прави тази жена, която е от поколението на родителите на съперничките си, в залата. Но няма никаква изненада – 58-годишната Чжъин Цзън спечели правото да представлява Чили чрез олимпийските квалификации в тази географска зона. Международната федерация по тенис на маса я поставя на 151-во място в света, като тя е петата представителка от Южна Америка след две бразилки, една аржентинка и сънародничката си Паулина Вега.

„За мен е огромна чест да мога да представям Чили в Париж. Тази страна ми позволи да осъществя мечтата, която имах като малко момиче в Китай. Това е чисто щастие“, казва тя пред английския вестник The Guardian.

През 70-е години на миналия век под ръководството на майка си, която е треньор, Чзън е едно от хилядите деца, които се подготвят за шампиони в голямата азиатска страна. „Имаше маси за тенис навсякъде!“, спомня си тя. Още на 11-годишна възраст влиза във военното спортно училище в Пекин. Шест години по-късно е част от националния отбор. Като всички и тя мечтае за олимпийски медал. Но заради жестоката конкуренция тя не успява да се задържи в елита и се отказва през 1986.

„На 20 години сложих кръст на Олимпийските игри“, признава тя. Три години по-късно обаче в живота й става обрат, след като е поканена от сънародничка, която се е установили в северната част на Чили. „Бях спряла да играя, но приех да стана треньор. Пред мен се отвори нов свят“, разказва китайката.

Тя не продължава да играе в местния отбор, а предпочита да се специализира във вноса на китайки стоки, като създава и семейство в град Икике. По това време тя става Таня. „Избрах това име, защото чилийците не може да произнесат моето. Имат проблеми с буквата „з“, усмихва се Чжиън Чзън.

Жестоката карантина заради КОВИД-19, нуждата да се движи и да се грижи за сина си я карат да се върне към първата си любов. Тя си купува маса за тенис и започва да тренира усърдно. Малко по малко си връща състезателния хъс „заради забавлението“. Започва да печели местни турнири, а след това и континентални, без да се напряга. В крайна сметка си казва: „Защо не Париж?“  Таня тренира по 3 часа на ден пет пъти седмично. Тя възвръща рефлексите си, изненадва състезателките в Латинска Америка и успява да се справи с предизвикателството.

„Успях да се задържа, защото познавам възрастта си. Ако тренирам прекалена много, рамото ми напомня, че трябва да спра“, признава азиатката.

В Чили я наричат с любов Бабата на пинг-понга. Тя печели всички със скромността и се радва на много голямо уважение и симпатии в страната. Дори президентът на Чили Габриел Борич следи с интерес мачовете й.