Билетните вълнения показват, че в Левски вече не им пука какво мислят „1 процент от феновете“

Желю СТАНКОВ

Левски пусна на практика най-високите цени на абонаментни карти досега в историята на българския футбол и може би някой от клуба би се аргументирал с инфлацията. Цели 30 процента обаче не кореспондират в никакъв случай с данните от националната статистика. А от друга страна запалянковците, тоест потребителите, на които се предлага тази услуга, могат да контрират с безработица, с покупателната способност и изобщо двете страни могат доста да си прехвърлят топката.

И тук отиваме към проблема: Двете страни не прехвърлят нищо, защото топка няма. Топката я спука кучето, децата я откраднаха или каквото искате сравнение направете, но към този момент от едната страна е футболния клуб, от друга са привържениците и тяхната комуникация не е с топка, а посредством официални и не толкова официални канали на информация. Самият Наско Сираков сам пожела да е така, защото за другата страна до едно време той се представяше като пазител на акциите, а след това време като мажоритарен собственик с недвусмислената добавка – набийте си го в главите.

Тук задължително трябва да споменем, той събра в рамките на един процент тези организирани привърженици, без да си дава сметка, че този един процент като присъствие на стадиона и като финансова подкрепа е доста над 50 процента като дял.

Липсата на комуникация, която досега бе задължителна, при определяне цените на абонаментните карти за следващия сезон е именно резултат на тази, нека я наречем война, ако съдим по обърнатите знамена на феновете в сектор Б. Тук въпросът е хем икономически, хем на принципни различия. Цели 30 процента повече в сравнение на миналото лято за сезонни карти е доста, като се има предвид, че точно преди година от клуба също имаха намерение за голям скок, но след размяна на аргументи с привържениците, разликата остана някъде около 20 процента. Тоест от лято 2021 имаме 20 на сто плюс към лято 2022 и сега върху тази суза имаме нови 30-ина процента. Много могат да се раздробят разсъжденията на тема ценообразуване, но от гледна точка на запалянковците недоволството изглежда така: Вие какво подобрихте в продукта с 30 на сто, за да искате от нас реципрочната цена? И се започва – постъпите към стадиона ли, самите входове ли, вътре стълбите, седалките ли. И ако се каже, че сектор А все пак предлага прилични условия, то питането е: а козирка кога ще има? За останалите зони е ясно – ако не бяха фенските инициативи за облагородяване на секторите Б и В, там щеше да си остане като доста неудобно място, типичен соц.

И не на последно място е дебатът дали Левски е станал по-силен и по-вълнуващ с 30 процента от миналото лято. Тук си идваме на думата и ще направим една прогноза с елемент на евентуалност, която няма как да проверим: Ако в клуба бяха Иво Ивков и Станимир Стоилов, те щяха да изговорят с представители на привържениците възможните нови цени на сезонните билети и едва тогава да се стигне до официалната им продажба в мрежата.

Но това са едни минали времена и на хората в клуба едва ли им е много развълнувано от това, че феновете се бунтуват. Насам народе, но народът се дърпа. Миналото лято Левски продаде между 5 500 и 6 хиляди абонаментни карти и сумата от тях остана в касата на „Герена“. Сега това няма как да се запази поради изброените причини и много запалянковци ще минат на дребно – мач за мач. Тънка подробност е, че от входните билети за всеки мач 10 процента отиват в дружеството, което е собственост на генералния спонсор и има договор за управление на клуба. А от годишните карти тази компания не печели. Дали има умисъл в този подход, можем само да гадаем, но посочваме факти и договорни отношения. Всъщност именно липсата на прозрачност, въпреки обещаната пълна такава доведе по разтурянето на къщичката в Левски и въпреки бодряшкия оптимизъм, нищо не е като миналото лято.