Като несправедливост. Така определи резултатите от „Спортист на годината“ Карлос Насар. Щангистът, който стана европейски шампион в кат. до 89 кг със световен рекорд през миналата година, завърши на пето място в традиционната анкета. При гостуването си в предаването „120 минути“ по bTV, той заяви, че наградата вече не му е цел, защото за него тя е загубила тежестта си.

„Класацията „Спортист на годината“ не може да ми повлияе. Аз си имам цели и състезания, на които ме оценяват. Определено не е нещо, което ми влияе. Хубаво е въобще, че има такова събитие. В България е пълно с можещи спортисти.“

„Но имаше несправедливост, която се случи към мен, а и не само. Станимира Петрова назад. Божидар Андреев назад. Говорим за след десетото място. Имаше силни спортисти на 14-о и 18-о място. Доста ощетени имаше. Така самата награда губи тежестта си, а по едно време беше доста престижна.“

„Мисля, че е абсолютно възможно да съм „Спортист на годината“. Аз винаги давам максимални резултати, но това не е награда, особено след това награждаване, която искам да спечеля. Не е моя цел. Показа се, че каквото и да направиш – ако ще и Луната в София да свалиш, може въобще да не си в класацията.“

Насар се върна и към тежката контузия – срязан ахилес, и дългия път до мечтаното завръщане.

„Беше инцидент. Просто една нелепа злополука, която се случи. Не мисля да влизам в подробности. Може да се случи на всеки. За нито един момент не си помислих, че може да прекратя спортната ми кариера. Знаех, че ще е трудно и както винаги бях готов да положа каквито и да било усилия, за да се върна, защото това е нещото, което обичам да правя.“

„Ахилесът ми вече е много добре. Операцията на д-р Нешев беше безупречна. Може би избързах с тренировките, но всичко вървеше гладко, след като навлязох в по-добра форма, не съм имал болки, нито усложнения върху левия крак.“

„Според мен всеки един шампион си има своите особености и в някои случаи смелостта и глупостта е много трудно да се различат. Трудно е да се знае мярката на смелостта и тя се превръща в глупост. Доста често ми се случва, в опит да съм смел, да направя някоя беля. Радвам се, че всичко мина безупречно заради хората, които са до мен и ми дават съвети. Трябва да има и такива, а не да си мислим, че ние знаем най-добре. Трябва да се вслушваме в по-мъдрите и по-опитните.“

„Урокът, който научих е, че повече никога няма да посегна към наркотиците. Това тогава ме свали много ниско, защото винаги, както и да съм правилл, съм се старал да бъда пример за по-малките от мен, за последователите. Това беше едно предателство към хората, които ми имат доверие. Но трябва, когато сгрешиш, да го признаеш.“

„Още от дете осъзнах колко мъжки спорт е вдигането на тежести и колко много ти дава във физически план, но и в човешки. Самата обстановка в залата, хората покрай мен, ми дадоха някои качества, които не можеш да набавиш в обществото.“

„Имах предложения от други държави. Една от тях е Катар. Аз отказах и продължавам да отказвам. Но аз не получавам малка помощ и в България. Оценявам това, което ми се дава от Министерство на спорта, както и от федерацията, макар че е в труден момент за нея.“