Националният и Лудогорец са в идентични безизходици
Желю СТАНКОВ
Втората половина на 2025 г. ще влезе в историята на футболна България с едно съвпадение. Откакто на картата е проектът Лудогорец, успехите на националния отбор секнаха, а тази есен и зима паралелно се случиха две кризи. И те са свързани конкретно с това, че тимът от Разград не може да си намери треньор и засега остава на временния вариант Тодор Живондов. А националният отбор попадна в същата безпътица и остана на временния вариант Александър Димитров, който все пак подписа постоянен договор, но е на едно телефонно обаждане от агента си да си тръгне, защото излагацията му край няма не толкова като резултати, а отношение.
И още един паралел – някак неслучайно двама футболисти на Лудогорец отпаднаха от националния отбор за гостуването на Турция и след това домакинството на Грузия. Относно треньорския пост е редно да се запитаме как пък така в Разград при този бюджет и организация нямат във файловете си треньори, свободни или заети (понеже последният бе ангажиран и го откупиха), и от друга страна как пък така БФС също няма поне 5 варианта, включително и чуждестранни, за национален селекционер. Сигурно в някаква степен го има и това, че никой сериозен специалист не иска да си съсипва кариерата, знаейки, че и в Разград е обречен на провал и че националният отбор не може да се класира на първенство, ако България не е част от домакинство. И като допирателна с футболистите – на тези на Лудогорец дали им се играе за представителния ни тим, та на кого му се иска да започва всеки мач с поне два гола виртуален, а след това и реален аванс за съперника, който и да е той?!
Приносът на Лудогорец за националния отбор е дълго дискутирана тема през годините, ваденето на български паспорти на латиноси и всякакви други също е обсъждането като неморално и с нищо не помагащо на спорта ни. Да, от Разград бяха излъчени национални селекционери, но всички те също имаха влиятелен личен мениджър със силни позиции в БФС или поне се радваха на тежката му дума при избора на треньор на България. Но сега стана така, че нито Лудогорец може да си намери треньор, нито пък националният тим е привлекателен за търсещите футболна слава. Пресечната точка е налице и това не стана изведнъж, двете линии от дълго време не са успоредни и рано или късно щяха да се окажат в уж временни безизходици.
Ето, сега предстои мач на националния отбор в Турция, който е тотално отписан като възможност за нещо приятно като игра и като резултат. Отиваме на обмяна на опит, да видим някои световни звезди отблизо, да видим отвътре лъскав стадион, макар и на тим от трета дивизия, и да обменим опит. Дано това последното някак се случи с последствие. Да се върнат хората от БФС тук преди мача с Грузия, или хайде нека да е след това, за да не се вкара напрежение, та да разкажат как колегите им от Турция разкриха десетки футболисти и съдии, подали се на изкушението да изкарат пари от залози на мачове. Дано Георги Иванов и останалите от делегацията разберат нещо по въпроса как се вадят тези списъци на светло в Турция, а в България се скриват часове преди насрочена пресконференция. И защо на онези им се спират правата за немалки периоди от време, а нашите продължават да играят и вероятно да залагат, но този път през чужди акаунти, за да си избият глобите. Не, не се правете, че и това не можете да установите и да наложите санкции! 15 години чадър над Лудогорец и вечна спирачка пред българския футбол, и как да имаме национален отбор?!









