Желю СТАНКОВ

Всяко лято по това време въпросът е: има ли отбор Лудогорец за Шампионската лига? И като че ли намира все по-категоричен отрицателен отговор. В кръга на шегата, от Разград явно се осланят на идеята, че във футбола няма логика и парашута им този път може да се отвори.

По-вероятно е обаче в Лудогорец да бъдат реалисти и да отчетат, че за пореден път някъде нещо са сбъркали. Изтърканата плоча със закъснялата треньорска смяна и дисбаланса в селекцията обаче отново е поставена на нов португалски грамофон, а както е видно собствениците обичат да си я слушат, колкото и да им е втръснала.

Така нареченото оперативно ръководство в Разград обаче е извън всякакви приети критерии за носене на отговорност. В по така клубовете малко или много феновете и пресата упражняват натиск, за Лудогорец тази процедура е в прерогативите само на собствениците. Които ако решат, могат да опитат някаква промяна, като връчат ключа на мениджмънта на други хора, което от друга страна си носи определена доза риск. Разбира се, че говорим за кадри отвън, тъй като при бърз преглед по административния апарат на българските клубове установяваме, че специалисти на висококо ниво, които могат да работят със замах в големи мащаби липсват.

На шефовете им

излизат сметките

и с този състав на управление, а Домусчиеви явно вече не са толкова привързани към имиджовата част на функциониране на това им дружество. Не ходят на мачове, на награждавания също, най-много да се появят сега на тържествата за 80-годишнината и да кажат с две ударни изречения, че страстта им към Лудогорец не е увяхнала, на което всеки може да вярва в каквато степен си прецени. Но отстрани с просто око се вижда, че не е същото.

И така. Към този момент шампионите категорично нямат отбор, с който да вчечатлят шефовете, оперативното ръководство тъпче на едно място, а новият треньор ще иска време, докато наложи идеите си. Познато, нали?! Ако всичко това не бе така, сега Лудогорец трябваше да смята какъв съперник ще му се падне на последния плейоф преди същинската фаза на Шампионската лига, а в летните контроли щеше да бие с разлика всички, само леко да се затрудни с Копенхаген.

Мачовете в Австрия показаха, че Руи Мота опитва да вкара нещо свое в отбора, но футболистите не могат да го разберат. За стил и почерк е

абсолютно

забранено

да се говори в анализите за играта на тима. Твърде спорно е и нивото на мотивация на основни и с достатъчно престой в Разград фигури като Текпетей и Пьотровски. Чочев и Неделев няма за кога да се сдобиват със статут на основни играчи, по-новите чужденци са непостоянни и като че ли само Серджио Падт държи постоянна класа. Ситуацията с централния тежък нападател не е за хвалене. Биле е класически пропусквач, не и реализатор. По-назад като че ли още се търси основния плеймейкър. Новият чешки халф е по-скоро дефанзивен човек, а линията на защитата само за едно полувреме с Копенхаген допусна над 5 голови ситуации.

С две думи – преди години по това време Лудогорец бе машина, която се нуждаеше от освежителен ремонт и подмяна на някои детайли. А това сега изобщо не е машина по смисъла на европейските стандарти. За българските е ясно – коефициент от 1.25 за следваща шампионска титла е показателен.