Преди четвърт век Георги Иванов стартира като болид във вечното дерби, за да финишира като голмайстор №1 в него

Любомир СЕРАФИМОВ

Журналист, познат на всички с компетентните си коментари на Формула 1, преди време ми обясняваше особеностите да носиш популярното име Георги Иванов: „Първоначално, когато се представях на непознати, те винаги реагираха по един и същи начин – „ааа, като космонавта“. Години по-късно всеки викаше – „ааа, като Гонзо“. Пловдивчанинът с прякор от емблематичното Мъпет шоу, лепнат му в младежките години от съотборник в Локото, също летеше в космоса, но на интригуващото вечно дерби на сини и червени. И достигна неподозирани висоти в него. А като истински болид от формулата скоростно задминаваше конкуренти и съотборници в сблъсъка.

През един майски ден на 2009 г. финишира с 22 мача в различните издания на дуел №1 в България, като подобри смятания за немислим голов рекорд на Наско Сираков с неговите 14 попадения (12 за шампионата, 1 за националната купа и 1 за Купата на Съветската армия).  Георги Иванов вкара гол повече от Вълка – 15 (11 в А група и 4 за Купата на България), един от които остана в историята като „кървавия“, и оформи впечатляващ общ баланс на

роден победител

– 15 успеха, 5 ремита и само 2 загуби. Гонзо обичаше дербито, където разкриваше в най-пълна степен своето голмайсторско дарование, но и дербито го обичаше. Защото да задминеш ред легенди, сред които иконата Гунди и „Златната обувка“ Жеков, не е отредено на обикновените хора.

А стартът му в мача на мачовете точно преди четвърт век съвсем не бе от пол позишън – дойде на „Герена“ на 21 години по-скоро като обещаващ талант на пловдивското Юве, а не като завършена голова машина. Месеци по-рано бе направил своя дебют (и то като титуляр) в националния тим на мач в Люксембург, а да го гледа за тим от Бундеслигата дойде специално Клаус Топмьолер. Видях с очите си как още преди края на първото полувреме треньорското светило с намачкано в онзи ден сако, разочаровано от бледите му изяви, напусна мястото си на трибуните. Синята фланелка, натоварена с големи фенски очаквания, обаче бе съвсем по мярка на Гонзо и никак не му тежеше. И пое главна роля в сблъсъка още в началото. На 24 октомври 1997 г. под дъжда на столицата гледахме поредната футболна драма с герои и антигерои. При 0:0 Ивайло Андонов от ЦСКА в един миг пропусна дузпа и си изкара червен картон, а 6 минути преди края центриране отдясно на Владо Иванов-Фугата позволи на Гонзо да се изстреля към топката и в стила на най-добрите централни нападатели да я засече и прати в мрежата. В онзи момент Левски намери своя нов лидер, и то задълго.

После, където и да ходеше – във Франция, Турция и Хърватия, винаги се връщаше на „Герена“, за да оцвети за пореден път голямото дерби на България. И така до 9 май 2009 г., когато някак

символично

се събраха

много деветки

барабар със синята. Ако във футбола денят винаги си личеше по заранта, Левски никога нямаше да стигне до последната си титла през 2008/09 г. Случайно или не съвсем, тя дойде в последния сезон на синия Терминатор, чиято маска после дълго стряскаше съня на червените защитници, сякаш бе Дарт Вейдър от сагата “Междузвездни войни”. На „Армията” доволно потриваха ръце – влязоха в дуела с 4 точки аванс срещу съперник, уж деморализиран от липсата на лидера си Гонзо, който носеше сините буквално на гърба си. Той имаше нещастието да счупи скула в мач с Беласица и после излезе срещу Сливен с лицев протектор, но в добавка разкъса влакна на прасеца – такава травма изискваше поне триседмично лечение. Решителното дерби с ЦСКА обаче бе само след 6 дни.

Часовете до сблъсъка представляваха перфектно изиграна от психологическа гледна точка партия покер от сините шефове. Димната завеса падна чак когато автобусът с футболистите на Левски пристигна на националния стадион – в него неочаквано бе и Гонзо с черната маска и неизлекуваната контузия, който все пак щеше играе. Някъде тук Левски спечели не само битката, но и войната. В 10-ата минута Георги Иванов скочи за висока топка с Иван Иванов и се строполи – пазеше контузения си крак и, както често става в подобни случаи, скъса кръстни връзки на здравия. Това бе краят на приказката за юнака и вечното дерби.

След като се оттегли по впечатляващ начин, спокойно можеше да каже с гордост: „Аз съм Гонзо. Вие не сте!“.

МАЧОВЕТЕ И ГОЛОВЕТЕ НА ГОНЗО СРЕЩУ ЦСКА

Баланс: 22 мача, 15 гола, 15 победи, 5 равенства, 2 загуби