Сините сякаш играят във филм на ужасите срещу гръцки анонимници и второразредни швейцарци

Любомир СЕРАФИМОВ

Няма величие без страдание – знаят го привържениците на всички големи футболни клубове по света. Върховете и триумфите са предшествани или следвани от падения, дори от години на несполуки и горест. Левски и Европа – това не винаги е история за цветя и рози, а понякога си е чист хорър. Месеци след като стигат до четвъртфиналите на несъществуващия вече турнир за КНК срещу испанския Сарагоса, в рамките точно на 5 години – от 30 септември 1987 до 30 септември 1992 г., сините преживяват две огромни разочарования в континенталните надпревари. В тази петилетка тимът от „Герена“ не преодолява нито един съперник в Европа, като изживява и невероятната драма с 3 допуснати попадения в добавеното време да загуби уж спечелен мач в Антверпен.

Сезон 1987/88 г. остава в историята с елиминирането и на четирите наши представителя в евротурнирите още в първия кръг на надпреварите, което за първи път се случва 13 години по-рано – през есента на 1974-та. Най-голям обаче е конфузът на Левски, който

стартира

нерадостната

си серия

от „географски открития“ с посещение на известна туристическа дестинация – гръцкия остров Крит. В предишни издания сините отпадат от суперсили като Милан, Бенфика, Реал или от тимове на големи футболни нации като Нидерландия и Англия. Идва обаче ред на скромното отборче ОФИ от градчето Ираклион, което никога не се е нареждало сред грандовете на гръцкия футбол. ОФИ съумява да грабне шанса си в един турбулентен сезон в южната ни съседка, изпъстрен със скандали, и при едва втората си поява в Европа показва, че нещата могат да се получат и с един гол ентусиазъм.

„Доволни сме, не е Байерн, Цървена звезда или Динамо Тбилиси, които се паднаха на другите наши отбори“,  демонстрира ентусиазъм след жребия за КНК тогавашният наставник на Левски Васил Методиев-Шпайдела. И добавя: „Трябва да продължим“. Реалността обаче е горчива. Очакваният трансфер на лидера на тима Наско Сираков в Сарагоса буксува месеци наред заради запалянковски разногласия между Милко Балев и Пенчо Кубадински, представящи

лобитата на червени

и сини на ниво

Политбюро на БКП

и мотивацията за игра на нападателя е на кота нула. Едва 8000 виждат с очите си как Левски се мъчи с ОФИ в София. Анонимниците от Гърция пък оказват ожесточен отпор, какъвто сините не очакват. Необходими са две дузпи, които да пречупят гостите. Едната пропуска Георги Йорданов-Ламята в 37-ата минута (б.а. – вратарят парира удара му), а другата е реализирана от Сираков три минути преди края.

Крехкото 1:0 променя настроенията за лека разходка до гръцките острови в края на летния сезон и в съзнанието на играчи, треньори и фенове се загнездва предчувствието за надвисващ провал. На реванша Ираклион посреща сините с маломерен терен и 14 000 горещи местни зрители, които буквално дишат във вратовете на гостите. В добавка титулярът на вратата Боби Михайлов получава разтежение на загрявката преди двубоя и се налага да бъде заменен на пожар от резервата Владо Делчев. Гърците извиват истинска вихрушка пред вратата на шашардисаните българи. 1:0 след фаул, 2:0 след мелле и 3:0 след корнер, преди резервата Петър Курдов да върне един, оказал се крайно недостатъчен, гол. Шокът в България е пълен, а дори и Шпайдела гневно се разграничава от своите подопечни: „Възмутително поведение“.

В същия турнир, но точно 5 години по-късно, Левски рухва след вересия на вратар, а български тим

за първи път отпада от

втородивизионен отбор

в евронадпреварите

От предишния резил на гръцкия остров в състава са останали само защитниците Ники Илиев и Краси Коев. В първия мач на „Васил Левски“ срещу швейцарския Люцерн старши треньорът Иван Вутов се лишава от ляв бек в името на по-наситена халфова линия и гостите използват свободния фланг, за да нанесат първи своя удар. С любезното съдействие на вратаря Пламен Николов, който прави грешка, каквато сигурно не е допускал и като дете. При центриране отдясно топката близва пръстите на ръкавиците му и го прескача, а притичалият зад гърба му Каменцинд просто я бутва в мрежата за 0:1. Трябва да мине цяло полувреме, преди сините да се окопитят, преследва ги и малшанс – Велко Йотов и Георги Славчев напускат рано терена заради тежки контузии. Бетонът на непретенциозните гости не издържа и те допускат обрат до 2:1. „Вярвам, че в Люцерн ще ни бъде по-леко, защото там ще имаме повече свободни пространства“, самозаблуждава се Вутов.

За реванша сините се настаняват в хотел „Баланс“, но така и не успяват да намерят баланса в играта си. Този път Николов е безупречен на вратата, но анонимникът Оливер Каменцинд отново успява да го надиграе в момент, при който синята защита се суети кой да изрита избита топка. До края левскарите създават едно-единствено положение – при бърза контра Дъртилов, Илиан Илиев и Донков прекосяват цялото игрище срещу само един бранител на швейцарците, но егоистично действие на Дъртилов проваля шанса за изравняване. След историческия срам президентът Томас Лафчис устоява на изкушението да изхвърли начаса от клуба скромния наставник Иван Вутов и в края на сезона разумният му ход се отплаща с титла и възможност за първа синя атака на групите в Шампионската лига и епични мачове с Рейнджърс и Вердер, но с нов предводител – Георги Василев.