Преди 60 лета Чико вкарва дебютното си попадение в турнирите на Стария континент при 5:1 над Стяуа

Любомир СЕРАФИМОВ

Георги Аспарухов е икона на Левски, но европодвизите на Гунди започват с фланелката на пловдивския Ботев в ранната есен на 1962 година, когато канарчетата стават третият български представител в континенталните клубни турнири след ЦСКА и Спартак Вн. В мачовете с румънския хегемон Стяуа блясва целият неповторим арсенал на славната деветка. Направил своя дебют в А отбора на България 4 месеца по-рано, 19-годишният тогава централен нападател предизвиква възхита не само с реализаторските си умения – вкарва първо 2 гола в Букурещ и после хеттрик в Пловдив, но и удивлява с неуловимите си лъжливи движения, безпогрешния си дрибъл, широкия си поглед върху играта, с всеотдайността си на игрището, с прецизните си и винаги находчиви подавания. Един напълно завършен футболен, продукт от световна класа.

Дебютът на пловдивския Ботев срещу румънците в турнира на КНК едва ли може да бъде по-убедителен. На реванша в Пловдив точно преди шест десетилетия – на 19 септември 1962 г., жълто-черните разбиват с 5:1 именития си съперник Стяуа и не оставят съмнение в превъзходството си.

Ботев става първият

български тим

успял да отстрани два съперника в едно издание на континенталните надпревари и стига до четвъртфиналите на турнира напролет, където отпада от бъдещия финалист – мадридския Атлетико.

Няма нищо случайно. В продължение на близо десетилетие несменяемият треньор на жълто-черните Георги Генов-Шивача с търпение и упоритост шие модерни одежди на тима и извайва неповторимия му стил на игра. Славещ се като откривател на таланти, той смело залага на младостта и не се бои да експериментира с постовете на играчите. При него вратарчето, дошло от Марица – Динко Дерменджиев, става краен нападател от световна класа, от крило в Локо Сф Видин Апостолов е преквалифициран в ляв защитник, централният нападател Райко Стойнов пък е върнат в центъра на отбраната. Година преди дебютното участие в евротурнирите Генов е сред първите специалисти у нас, които въвеждат нашумялата тогава бразилска система 4-2-4. В края на десетия си сезон начело на тима Шивача намира и диаманта, който търси. Открива го в забутано южно поделение, където вече трети месец отбива войнския си дълг бъдещата легенда на Левски Георги Аспарухов.

Талантът му

се похабява на

казармения плац

преди Генов, все пак треньор на армейски клуб, да каже по телефона на командира на частта: «При вас там има едно войниче, добро футболистче, я ми го преведете в Пловдив». Край тепетата снажният нападател често е натоварван и с конструкторски функции и след начален период на колебания геният му изригва с пълна сила. С Гунди ботевци печелят националната купа и са готови за европодвизи, с него атаката е остра, както никога преди, а тимът добива друг облик – дързък и самонадеян.

Първи усещат силата на напълно изградения Ботев високомерните румънци от Стяуа. Година по-рано със среща с точно същия съперник, тогава под името ЧЧА, е открит новопостроеният клубен стадион «Христо Ботев», а победата е класическа – 3:0. Следва дуелът в румънската столица, но вече в официален турнир – за КНК. По онова време телевизия на север от Дунав няма и Радио Букурещ избира да предава ръгби мач, а не гостуването на непознатия тим от Пловдив. Стадионът обаче е претъпкан от 50 000 екзалтирани зрители, които скандират «чинче-зеро» (б.р. – пет на нула на румънски), но виждат рецитала на едно момче от софийския квартал «Редута». Гостите на два пъти повеждат, като Гунди ознаменува дебюта си в евротурнирите с 2 гола. «Стадионът ехтеше и изведнъж тишина – разказва за първото му попадение очевидецът на случилото се Петър Евтимов в книгата си «Ехо от стадиона». – Бай Георги (Генов), който здраво бе захапал цигарата си и се бе сгушил в раменете си, се обръща към мен и целият сияе. «Млъкнаха», вика ми той и само неговият глас се чува. Цигарата, която дими в устата му, не пада. Залепена е на долната му устна».

Липсата на международен опит обаче става осезаема, когато идват двете вересии на вратаря Михаил Карушков. Първо скача да лови лека висока топка, но я изпуска в краката на съперник, без никой да го притеснява, а после се опитва несръчно да улови далечен шут на височината на гърдите му, кълбото изскача от прегръдката му и спира в мрежата. Румънците стигат до пълен обрат – 3:2.

Реваншът е след 6 дни на «Колежа», а още в 9-ата минута везните в спора са изравнени с гол на левия бек Видин Апостолов. Той преминава няколко румънци и с мощен шут оплита топката в мрежата – 1:0. Успокоени от ранния гол, ботевци напълно разгръщат играта си и започва рециталът на Гунди, който стига до хеттрик, като и

трите му попадения

са отбелязани с глава

Първо след корнер, после от 8 метра разстояние до вратата, а в 39-ата минута топката буквално се забива под напречната греда – 4:0. Години по-късно Аспарухов ще изиграе и 4 еврокампании с родния си клуб Левски, в които Европа ще се диви на майсторските му голове срещу грандовете Бенфика и Милан, но никога повече няма да отбележи хеттрик в континенталните надпревари.

Второто полувреме е просто формалност, при която съперниците си разменят по един гол. Последният в срещата всъщност е дебютен в евротурнирите на друга голяма фигура в историята на българския футбол – Динко Дерменджиев. Ето как Чико го описва: «В зоната на нашата дясна половина Гунди ми върна топката с глава, без да ме гледа, аз се откъснах от защитата и стрелях от малък ъгъл».

19 септември 1962 г.

КНК, предварителен кръг, реванш

БОТЕВ ПД – СТЯУА    5:1

„Христо Ботев“   18 000

БОТЕВ ПД:

М. Карушков, Р. Панайотов, Г. Чакъров, В. Апостолов, Р. Стойнов, Ив. Занев, Г. Попов, Д. Дерменджиев, Г. Аспарухов, Г. Харалампиев, Ив. Сотиров

Г. Генов

СТЯУА:

Еремия, Завода II, Кожокару, Стайку, Йеней, Кришан, Иванеску, Константин, Войня, Ракши, Тътару

Онисие

Голмайстори: 1:0 В. Апостолов 9, 2:0 Г. Аспарухов 14, 3:0 Г. Аспарухов 28, 4:0 Г. Аспарухов 39, 4:1 Тътару 51, 5:1 Д. Дерменджиев 56

Съдия: Цуварас (Гърция)