Английската Висша лига отдавна се е превърнала в първенство, в което текучеството на чужденци е повече от сериозно. Малко играчи извън Острова имат по-голям принос за развитието на най-комерсиалния шампионат в историята от Джанфранко Дзола. Италианецът десетки пъти е изправял на крака феновете на Челси с прекрасните си изпълнения на статични положения, филигранни асистенции и цялостното си присъствие на терена. Как обаче дребничкият нападател изминава пътя от родната Сардиния до Ордена на британската империя и сърцата на сините привърженици?
Началото на кариерата на Дзола започва в тима от родния му Олиена Кораси, където тренира под ръководството на местния специалист Джовани Мария Меле. Фактът, че баща му Игнацио е президент на клуба, не означава, че младокът е връзкар и това си проличава в следващите години. Първоначално той играе за Нуорезе, а след това и за Торес, които успява да вкара в Серия Б с головете си. Интересно е, че за да се реши да заиграе за тима от Сасари, той се допитва до половинката си Франка, която го окуражава да следва мечтите си.
Добрите изяви на Дзола не остават незабелязани от директора в Наполи Лучано Моджи, който помага младокът да облече екипа на южняците. През 1990 г. той става шампион на Италия, след като в хода на сезона записва актив от 18 мача и 2 гола, но неговото време идва твърде скоро. Допинг скандалът с Диего Марадона и последвалото напускане на аржентинеца дават възможност на Дзола да се изяви и вместо планирания трансфер в Лече, той облича „десетката“ на гения. Макар и да не печели повече трофеи с Наполи, нападателят се утвърждава като водеща фигура за тима си и записва общо 136 мача и 36 гола във всички турнири.
Финансовите проблеми карат президентът Корадо Ферлайно да продаде звездата на тима си в Парма през 1993 г. срещу 13 млрд. лири, което обяснимо предизвиква брожение сред феновете. Дзола веднага се доказва в новия си клуб, но царството му приключва с пристигането на Христо Стоичков, който го измества от титулярния състав. През 1996 г. начело на пармалатите застава Карло Анчелоти, който налага схема 4-4-2, при която Джанфранко е отляво на халфовата линия, а в атаката действат Ернан Креспо и Енрико Киеза.
Малшанс преследва техничаря и в националния отбор, където Ариго Саки изпробва огромно количество играчи. На Мондиал’94 Дзола се появява в игра в 65-ата минута на осминафинала с Нигерия само за да бъде изгонен с директен червен картон 10 минути по-късно от съдията Артуро Брисио Картър – меко казано, спорно решение. На Евро’96 той взима участие във всички срещи, но се запомня най-вече с пропуска си от дузпа срещу Германия. Ударът му от бялата точка още в 9-ата минута е спасен от Андреас Кьопке, а след нулевото равенство с Бундестима Скуадра адзура стяга куфарите още след груповата фаза. На летището в Милано обаче феновете посрещат Дзола като герой, а целият им гняв е насочен към селекционера Саки, който в крайна сметка е уволнен.
През ноември 1996 г. той бива привлечен от мениджъра на Челси Рууд Гулит за 4,5 млн. паунда, което се оказва гросмайсторски ход. В края на сезона италианецът е определен за Играч на годината в Англия от Асоциацията на футболните журналисти – единственият носител на приза, който идва по средата на кампанията. Звездният му миг идва във финала за КНК на 13 май 1998 г. срещу Щутгарт на Красимир Балъков. Поради контузия геният остава на резервната скамейка, но при появата си в игра в 71-ата минута са му необходими едва 2 докосвания, за да преодолее Франц Волфарт и да донесе трофея във витрината на сините.
Трудно е да се определи кой е най-красивият гол на Дзола за Челси – петата срещу Норич, индивидуалната му акция през отбраната на Манчестър Юнайтед или изящният прехвърлящ удар срещу Евертън. При всички положения неговите 80 попадения обръщат историята на Челси и той остава в сърцата на феновете, които на два пъти го определят за Най-добър играч на сезона. През 2003 г. обаче магьосникът решава да облече екипа на Каляри, за който играе в следващите 2 години, а на раздяла с най-великата игра се разписва на 2 пъти във вратата на Ювентус.
Пътят му извън терена започва като технически директор на младежкия и олимпийски национален отбор на Италия, който достига до четвъртфинал на олимпийския футболен турнир в Пекин през 2008 г. Най-големият му успех като треньор е достигнатият финал на плейофите в Чемпиъншип през 2013 г. с Уотфорд, който обаче е загубен с 0:1 след продължения от Кристъл Палас. Понастоящем петият най-резултатен играч от пряк свободен удар в историята на Серия А е без постоянен ангажимент, но посреща 55-ия си рожден ден като една от легендите в модерната история на английския футбол.

ТОВА Е ДЖАНФРАНКО ДЗОЛА
Роден на 5 юли 1966 г. в Олиена (Италия)
Ръст: 168 см.
Пост: нападател
Юноша на Кораси Олиена (1980-1983)
КАРИЕРА
Сезон отбор мачове голове
1984-1986 Нуорезе 31 10
1986-1989 Торес 88 21
1989-1993 Наполи 105 32
1993-1996 Парма 102 49
1996-2003 Челси 229 59
2003-2005 Каляри 74 22
Заб. Мачовете са само за първенство.
В НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР
1991-1997 Италия 35 10
КАРИЕРА КАТО ТРЕНЬОР
2008-2010 Уест Хем
2011-2012 Италия U16
2012-2013 Уотфорд
2014-2015 Каляри
2015-2016 Ал Араби
2016-2017 Бирмингам
2018-2019 Челси (пом.-треньор)
УСПЕХИ КАТО ИГРАЧ
С Наполи: Шампион на Италия (1990), С Парма: Купа на УЕФА (1995), Суперкупа на Европа (1993), С Челси: ФА Къп – 2 пъти (1997, 2000), Купа на лигата (1998), Чарити шийлд (2000), КНК (1998), Суперкупа на Европа (1998)