Преди 45 г. анонимници от Чепинец повалят за купата син тим, съставен от гиганти

Любомир СЕРАФИМОВ

Евроиздънките на Левски може и да започват от гръцкия остров Крит, но тежките провали на родна сцена със сигурност стартират от… родния град на патрона на клуба – Карлово. Датата е 18 февруари 1978 г., а думите бледнеят да опишат сензацията – в турнира за националната купа (тогава Купа на Съветската армия) на неутралния терен в подножието на Балкана велинградски анонимници, които в онзи момент са сред аутсайдерите в Южната Б група, изхвърлят действащия носител на трофея (и същевременно шампион) Левски. Само веднъж в надпреварата има такъв прецедент, макар и с не толкова силен резонанс – през сезон 1964/65 г. скромният Ямбол (тогава под името Николай Лъсков) на шестнайсетинафиналите развенчава притежателя на трофея Славия, при това в София – 4:0 след дузпи след 0:0 в редовното време.

Чепинец и до днес, 45 години по-късно, се римува с чудо, защото двата клуба са не просто съвременен прочит на приказката за Давид и Голиат, а

две коренно

различни вселени

На едната „живеят“ безсмъртни личности във футбола ни – Кирил Ивков, Стефан Аладжов, Воин Войнов, Емил Спасов, Стефан Стайков, водени от Иван Вуцов, а другата обитават съвсем обикновени труженици на игрището, от които никой не прави впоследствие запомняща се кариера. Законите на турнирните битки, в които всичко се решава от един-единствен мач са ясни и неумолими, а унижението на големия фаворит винаги върви ръка за ръка с лош съветник – високомерието. Тимът с главно Т и отборчето пристигат уж да изпълнят една формалност в Карлово, където по онова соцвреме местата за настаняване не са чак толкова много. Иван Вуцов отсича – няма как да сме в един хотел с Чепинец. И… велинградчани се местят без ропот и протести в близкия Сопот. Мачът е в деня, в който България губи Апостола на свободата. Уговорката е сутринта в 11 часа двата тима да се съберат пред Паметника на Васил Левски в родния му град, за да поднесат цветя на признателност.

Сините закъсняват

с близо един час

за церемонията, а техните съперници търпеливо ги изчакват. В крайна сметка капитаните Кирил Ивков и Никола Кьосов извършват ритуала. В лагера на втородивизионния тим цари спокойствие. А шофьорът на автобуса им казва на тръгване за Карлово: „Имам чувството, че ще спечелим с дузпи“…

Рейдът на Чепинец, скромното тимче от Родопите, в онзи сезон е впечатляващ. Отборът елиминира последователно втородивизионните Ботев Ихтиман с 4:2 и Етър с 4:3. На осминафиналите в Чирпан пред 3000 велинградчани Чепинец води с 1:0 до 81-вата минута на елитния Сливен. Тогава абсолютният аутсайдер вкарва и втори гол, който е бурно оспорван от съперниците им. Най-крайни в протестите са националът Николай Арабов-Аро и Цонко Симеонов, които получават червени картони. Изстъпленията на сливналии обаче не стихват, а Аро удря рефера, който прекратява двубоя. Присъдена е служебна победа 4:0 за Чепинец, а Сливен е изхвърлен от турнира за 5 години.

Жребият за четвъртфиналите сблъсква Чепинец с Левски. Стадионът в Карлово е  препълнен от 20 000 зрители, от които 7000 са дошли от Велинград. Сините решават, че са си свършили работата още в 16-ата минута, когато повеждат с гол на Иван Тишански. Три минути преди последния съдийски сигнал обаче след самостоятелен пробив Никола Сестримски изненадва вратаря Стефан Стайков-Заека и праща мача в продължения. В тях кошмарът за Левски става пълен. Стефан Аладжов на два пъти чисти топката от голлинията след удари на Сестримски и Благов. Идват и дузпите, а от увереността на сините не е останала и следа. Още при първата централният защитник на столичани Димитър Енчев уцелва десния стълб, а следващите четирима изпълнители за Чепинец са безгрешни. Напрежението идва в повече за Воин Войнов при четвъртата дузпа за Левски и слабият му шут е отбит от вратаря Тодор Филипов.

Сладката приказка за

Чепинец продължава

и след това. На полуфиналите ги чака другият гранд ЦСКА и… пак дузпи. Няколко дни преди мача изненадващо и по необяснени причини е освободен треньорът на велинградчани Борис Чолев, а „на пожар“ тимът е поет от две легенди на Ботев Пд – Видин Апостолов и Иван Глухчев. Клубното ръководство пък се съгласява срещата вместо на неутрален терен да се играе на Националния стадион „Васил Левски“ – каква по-голяма сцена България да види героите от Карлово. Неизвестните докарват дуела до продължения, в които ЦСКА повежда с 115-ата минута с дузпа за нарушение срещу Георги Денев, хладнокръвно реализирана от Божил Колев. Драмата е пълна в последните мигове, когато Орлин Кадьов технично прави резултата 1:1 от пряк свободен удар. От бялата точка армейците обаче показват по-здрави нерви при първите си 4 изпълнения, докато вратарят Борис Манолков спасява четвъртата дузпа на велинградчани. Надеждата за втородивизионния тим все още е жива, когато Пламен Марков изпраща топката в аут и идва редът на вратаря на Чепинец Тошко Арсов. Борето парира и неговия шут. Червеният фаворит се отървава само с уплахата, а в историята остава подвигът на чепинци в турнира.