Преди 55 г. чадърите летят към небето, когато Михаил Мишев носи на белите първи евромачове напролет

Любомир СЕРАФИМОВ

Вързан кмет, мирно село. В Страсбург явно не знаят нищо за Михаил Мишев, още по-малко за колоритния му прякор Горнобанския кмет, но точно преди 55 години, в мразовития ден 30 ноември 1966 г., горчиво съжаляват, че не са опазили острието на Славия и той ги е изхвърлил от турнира за КНК. Французите са последно препятствие за доказано най-стария български футболен клуб, просъществувал и до днес, пред възможността за първи път в историята си да играе в евротурнирите напролет, а впоследствие да стигне и до полуфиналната фаза на КНК.

В Страсбург седмица по-рано домакините, елиминирали в турнира за Купата на панаирните градове година по-рано колоси като Барселона и Милан, стигат до крехко 1:0 по подобие на успеха си със същия резултат над румънската Стяуа в първия кръг. В Букурещ то се оказва достатъчно, в София – не. За  реванша наставникът на белите Добромир Ташков търси как да преодолее вратаря  Джони Шют, който броени месеци по-рано е станал световен шампион с Англия като резерва на титуляря Гордън Бенкс, като прави само една смяна в единайсеторката си – вместо Емануил Манолов на терена излиза Михаил Мишев. „Можем да ги отстраним, ако в нападение играем по-борбено и бойко“, обяснява Мирко своето решение. В мразовитото мъгливо време в София, когато дъждът се примесва с мокър сняг, чадърите на привържениците на белите политат към небето, след като в 49-ата минута хитроумният Мишев намира път към мрежата при меле в наказателното поле на гостите за 2:0. До края белите екипи на домакините

стават черни от

калта по терена

но скъпоценната преднина е задържана в мач, изпъстрен с единоборства и шпагати.

Има една неоспорима реалност във футбола ни през 60-те години – когато на Славия е най-тежко и играта не върви, на сцената се появява нисичък щурмовак – Мишев от столичния квартал Горна баня, който с хитрост и хъс разбива преградите. Тогава запалянковският фолклор ражда и незабравимия крилат лаф, описващ бялата единайсеторка като „един кмет и 10 кофи за смет“. Звучи ефектно, но пресилено, защото футболисти като Александър Шаламанов-Шами, Симеон Симеонов-Мони и Александър Василев-Чоко са далеч от представата за контейнери за боклук. С тях Славия за дълго става безспорният законодател на модата в турнирните двубои у нас и в чужбина и в продължение на 4 сезона на три пъти печели финалите за националната купа.

По същото време битува и друга подобна, малко пиперлива сентенция, характеризираща тима на Левски като „Един Гунди и 10… унди”. В един шампионатен двубой между бели и сини през сезон 1965/66 г. хеттрик на Георги Аспарухов отказва тима от „Овча купел“ от шампионските му мераци. В  епизод от мача зевзекът Сашо Костов се заяжда с нападателя на Славия Мишев, също известен с превъзходното си чувство за хумор: „3:0! Нещо да кажеш?“. „Ама, Гунди! – изстрелва „кметът“. – Той бие тъчовете, той изпълнява фауловете и дузпите, той вкарва головете. Остава и корнерите да бие и да тича да посреща топката пред вратата. А вие? Само ходите по него да го целувате при всеки гол“.

Вярно, Мишев не е Аспарухов за българския футбола като цяло, но за Славия Мишката е

необходим като

слънцето и въздуха

за европодвизите на белите. И оставя името си в аналите като първия голмайстор на тима в континенталните надпревари – на 9 октомври 1963 г. срещу унгарския МТК той отбелязва едно от онези си важни попадения, които съпътстват цялата му кариера. Той първи от отбора се разписва и за историческата първа победа на белите в Европа, дошла при това при гостуване на ирландския Корк на 7 октомври 1964 г. А в знаменитата еврокампания 1966/67 г. първи разпечатва и вратата на женевския Сервет при 3:0 в реванша от четвъртфиналите на КНК, което праща Славия в голямата четворка срещу шотландския Рейнджърс.

Там на прочутите гайдари  помага и скандалният съветски рефер Тофик Бахрамов – същият онзи, зачел месеци по-рано гол фантом за Англия на финала на световното първенство през 1966 г., който не отсъжда дузпа за спъване на Мишев в наказателното поле на тима от Глазгоу. Тогава Мишката подгонва гузния съдия по игрището с викове „Върни кожусите“. „Навремето имаше негласна тенденция да не се толерират отборите от социалистическия лагер, когато съдията също е от такава страна. За да го предразположат да е по-обективен, в навечерието на първия ни двубой с Рейнджърс от нашата федерация му бяха дали едни палта – връща се назад във времето нападателят. – Викам му: „Вчера можеш да вземеш кожусите, дето ти ги дадоха, а дузпата не можеш да свириш. Свири така, че да не ни позволи да вкараме гол. Категоричен съм!“.

30 ноември 1966 г., София

Осминафинал реванш за КНК

СЛАВИЯ – СТРАСБУРГ    2:0

„Васил Левски“        18 000

СЛАВИЯ:

Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Димитър Костов, Стоян Алексиев, Петър Петров, Иван Давидов, Михаил Мишев, Георги Харалампиев, Стоян Вражев, Любен Тасев, Александър Василев

Добромир Ташков

СТРАСБУРГ:

Джони Шют, Рене Ос, Реймон Щибер, Жерар Бюркле, Ролан Мершел, Пиер Збаиц, Марсел Лазарюс, Рубен Муньос, Жозе Фариас, Робер Шчепаняк, Жерар Осер

Валтер Преш

Голмайстори: 1:0 Вражев 41, 2:0 Мишев 49

Съдия: Таки Влахоянис (Ав)