Днес може да ни звучи сюрреалистично, но в историята на българския футбол е имало времена, когато националният отбор е в състояние да се опъне на световния шампион и при това да го постави в шах. Точно това се случва на този ден преди 35 години на Мондиал 1986 в Мексико.
България попада в една предварителна група с действащия носител на трофея Италия, отбора, който го сменя на трона Аржентина и Южна Корея. По програма трябва да стартираме срещу адзурите, като това е и мачът, с който официално се открива световното. Селекционер на националния ни отбор е Иван Вуцов. Той го води вече втори цикъл и е успял да изгради изключително балансиран тим. Въпреки това за повечето наблюдатели България отива в Мексико като явен аутсайдер, отчитайки класата на противниците, които ще срещне там.
Мачът с Италия има доста интересна завръзка с оттенък на шпионски трилър. Преди срещата от щаба ни се опитват да разузнаят съперника.

Скуадрата обаче се е барикадирала

в духа на най-добрите катеначо традиции. Тренировките им са охранявани от цял екип, който разполага постове на входовете на стадиона, по трибуните и дори на пистата. Все пак от посолството ни в Мексико успяват да пробият железния кордон и да вкарат човек на едно от заниманията.
На терена също не се даваме на италианците. Наистина те владеят инициативата през по-голяма част от игровото време, но не създадат сериозни опасности пред вратата на Боби Михайлов. Единственото изключение е в края на първата част, когато след изпълнение на пряк свободен удар Антонио ди Дженаро сервира прецизно за Алесандро Алтобели в наказателното поле. Този път защитата ни не успява да блокира нападателя на Интер и той без подготовка опъва мрежата – 1:0 за Италия.
За разлика от други подобни случаи голът на съперника не ни пречупва. След почивката България продължава да играе организирано по италиански, насищайки централната зона, но без да се хвърля в безогледни атаки. Адзурите разчитат на контри. Те имат две относително добри възможности, но Гаетано Ширея и Антонио Кабрини не успяват да се възползват от тях. Въпреки това скуадрата действа уверено и не се вижда как ще допусне гол.
Мачът върви към победа за Италия, когато в 85-ата минута Ради Здравков пробива по десния фланг и центрира в пеналта. Там Наско Сираков успява да изпревари Ширея и Де Наполи и с изключително елегантен удар с глава праща топката долу в левия ъгъл извън обсега на вратаря Гали – 1:1. До края адзурите нямат време за реакция и цяла България ликува.
„Бяхме на две крачки от победа и равенството е неприятен сюрприз за нас“, коментира резултата селекционерът на световните шампиони Енцо Беардзот. В Италия пък са още по-разочаровани. „Когато всички мислехме, че с България е вече свършено, един чудесен удар на Сираков доведе до невероятен гаф. Гали се оказа неподготвен за единствения случай, при който трябваше да се намеси“, констатира „Кориере дело спорт“. „Италия, не прави повече подаръци!“, пък призовава „Гадзета дело спорт“.
В нашия лагер

Иван Вуцов с право е доволен

от постигнатото, като от разказа му става ясно, че разузнаването си е свършило отлично работата. „Имах ясна представа за италианците. Бяхме ги разучили добре и нямаше с какво да ни изненадат. Единственото, което не знаех, е кой ще започне като дясно крило – опитният Бруно Конти или младият Джанлука Виали. В зависимост от избора им бях готов да реагирам на загрявката преди мача – да започна с левия защитник Петър Петров или с Александър Марков, който е по-бърз. Отдясно реших да пусна Ради Здравков и Наско Сираков, които се допълваха много добре. Там нямахме типичен десен бек, а двамата се подсигуряваха взаимно и когато единият тръгваше в атака, другият оставаше отзад да го покрива“, връща се назад в спомените Вуцов. Равенството с Италия му помага да стане първият селекционер, при който България успява да мине предварителна група на световни финали. Въпреки че на Мондиал 1986 г. не успяваме да запишем победа, равенството 1:1 с Южна Корея ни стига да се класираме за осминафиналите, където отстъпваме с 0:2 на Мексико.

31 МАЙ 1986 Г., СВ. ПЪРВЕНСТВО
„Ацтека“, Мексико Сити 95 000
БЪЛГАРИЯ 1:1, ИТАЛИЯ
Б. Михайлов, Р. Здравков, Н. Арабов, Г. Димитров, Ал. Марков, Н. Сираков, А. Садъков, Ж. Господинов (74 – Андр. Желязков), Пл. Гетов, Б. Искренов (66 – К. Костадинов), Ст. Младенов
Ив. Вуцов
Гали, Бергоми, Кабрини, Ширея, Виерховод, Бани, Де Наполи, Ди Дженаро, Конти (66 – Виали), Алтобели, Галдеризи
Е. Беардзот
Голмайстори: 0:1 Алтобели 43, 1:1 Н. Сираков 85
Съдия: Ерик Фредриксон (Шв)