Гигант просва Жечев с юмрук след 1:0 над Португалия, което ни праща на четвъртфинал в Европа

Любомир СЕРАФИМОВ

Истинска касапница – така бихме определили със сегашните критерии във футбола евроквалификацията ни с Португалия, играна в София преди точно 55 лета, на 26 ноември 1967 г. Актуалните бронзови медалисти от световното в Англия, предвождани от прочутия Еузебио, прекланят глава с 0:1 в битката на „кило кръв и метър кожа“ и това отваря широко дверите пред нашите да играят на четвъртфиналите на турнира срещу бъдещия носител на евротитлата Италия. Както и година по-рано, жребият отново ни събира в една група с португалците, като взимаме сладък реванш за загубата с 0:3 на шампионата на планетата, дошла след злощастен автогол на Иван Вуцов.

„Това не бе мач, това бе войната във Виетнам!“, гърми на другия ден пресата в Португалия. Безкомпромисният бранител Добромир Жечев, който никога в кариерата си

не се е славил

с „доброта“

към противниковите нападатели, този път получава задачата да пази персонално гиганта Жозе Торес, а Еузебио е поет от Борис Гаганелов. И двамата обаче мачкат перлата на гостите където го сварят по терена. В един момент успяват да извадят рамото му, а звездата довършва мача с превързана ръка за тялото. После Гаганелов го обвинява в преиграване: „Направи малко атракция. Ако беше толкова тежка контузията му, щеше да напусне терена“.

Най-добрият десен бек, който някога сме имали – Александър Шаламанов, пък си спомня: „Веднъж Еузебио тръгна в моята зона и аз му избих топката с шпагат, не го закачих. Той като стана, ме поздрави и публиката много ръкопляска“. Нашите играят и за друг стимул – шефовете им обещават при победа, която ще ни направи недостижими на върха в нашата група, да пътуват със семействата си на „разходката“ до Лисабон 3 седмици по-късно. За затворената зад Желязната завеса България това си е направо висша награда. Шами и Гунди обаче имат нещастието междувременно да се контузят и вместо в Португалия с близките си, ближат рани в къщата на Шаламанов в Бояна на „свинско и винско“, собствено производство на слависта.

В един момент от битката Христо Бонев влиза в пререкание с Еузебио: „Хванахме се за гушите – връща лентата на спомените Зума. – 15 дни останаха

дълбоките белези

от ноктите му

по врата ми! По неговия врат не личеше нищо, защото беше много черен“. Тук днешните почитатели на политическата коректност недоволно биха сбърчили чела, но в романтичните си, предкомерсиални времена, футболът бе преди всичко игра за мъже.

Този мач изгряващата звезда от планетарен калибър Бонев изиграва като футболист на ЦСКА, а не на родния си Локо Пд. И съвсем спокойно може да не е в състава ни заради нежеланието си да премине при червените, които го „отвличат“ от града на тепетата. „След тренировка се прибрах вкъщи – си спомня той. – Изведнъж дойдоха военни с джип и ме натикаха вътре както бях по  джапанки, къси гащета и тениска. Казаха ми, че има заповед от началника на Генщаба Семерджиев за моето прехвърляне в спортната школа Чавдар. Беше някаква тайна акция. Беше ги страх да не научи Пловдив за моето прехвърляне и да не се провали операцията. Караха по селски пътища и чак след Пазарджик излязохме на главния път за София. Казах им, че в ЦСКА няма да играя, и тогава ме пратиха да копая канали. Един ден при мен дойде Стефан Божков, който беше треньор на А отбора. „Бона, ти си нужен на страната, трябва да играеш и да тренираш, а като се уволниш, ще ходиш където си поискаш”. Така в крайна сметка се съгласих да играя в ЦСКА”.

Упорството на националния селекционер дава резултат. А единственият гол в срещата пада по доста необичаен начин – таранът Георги Аспарухов пробива по левия фланг, финтира бранител и някъде край флагчето центрира към… номиналното крило Динко Дерменджиев. Помага и хитростта на Никола Котков, който увлича защитник на гостите и, вместо да засече кълбото, се навежда. Налитащият на скорост Чико пък посреща топката от воле по диагонала, топката се удря в лакътя на вратаря и се спира в мрежата за 1:0. Краят е не по-малко вълнуващ. „Свършва мачът – разказва Шаламанов – а Торес се въртеше около Жечев, със съдийския сигнал

Бобата си вдигна

радостно ръцете

и Торес с един тупаник го свали на земята“. Майко мила, какъв шум щеше да се вдигне, ако събитията в този скандален мач се бяха развили в наши дни, когато откъслечни расистки звуци, издавани от няколко идиота на трибуните, са достатъчни да докарат чак до тремор и плач уж корави мъже на терена…

Военната операция „неутрализирайте Еузебио“ е изпълнена ювелирно, а в своята славна кариера Черната пантера цели 7 пъти се изправя срещу българските национали, като вкарва по веднъж само в два от двубоите с тях – твърде малко за головите му стандарти, дори срещу бразилците на Пеле е с 2 гола, но в 6 мача.

След триумфа, както си му е редът по онова време, има банкет с бира и шампанско за победителите. „Никога не сме били аскети. Такива бяха тези, които не можеха да играят футбол“, с шопска духовитост твърди един от героите на сблъсъка Димитър Пенев. С чаша в ръка се надига тогавашният шеф на футболната ни федерация Недялко Донски: „Обикновено пием за здравето на нападателите, сега искам да вдигна тост за железния войник Жечев, който не позволи на португалците да направят нищо!“. Така бе спечелена „виетнамската война“ от първото златно поколение в родния футбол.

26 ноември 1967 г.

Европейска квалификация

БЪЛГАРИЯ – ПОРТУГАЛИЯ 1:0

1:0 Д. Дерменджиев 63

БЪЛГАРИЯ: С. Симеонов, Ал. Шаламанов, Д. Пенев, Б. Гаганелов (к.), Д. Жечев, Ив. Давидов, Д. Дерменджиев, Хр. Бонев, Г. Аспарухов, Н. Котков, В. Митков. Тр. Ст. Божков

ПОРТУГАЛИЯ: Америко, М. Родригес, Иларио, Граса, Р. Родригес, Карлос, Аугусто (к.), Еузебио, Торес, Педрас, Симоес. Тр. Ж. Г. да Силва.

СОФИЯ, национален стадион „Васил Левски“ – 55 000 зрители. Рефер – А. Зверев (СССР).