19 май 2007 година, София. Времето е мрачно, вали дъжд. В ранния следобед около стадион “Локомотив” цари огромно оживление, защото предстои да се решава титлата. Домакинът Локо Сф приема лидера Левски в предпоследния кръг, като изостава само на 2 точки от съперника. Червено-черните фенове виждат знамение в това в кой кръг се срещат съперниците и вярват, че след 29-годишно чакане най-накрая ще видят тима си шампион. Привържениците на Левски вече живеят в “Синята приказка” на треньора Станимир Стоилов и директора Наско Сираков и пълнят до дупка предоставения им сектор, та и много повече, а освен това щурмуват и централната трибуна, като преди това се катерят по бараки и прескачат оградите.

Напрежението е голямо, а за да овладява страстите на терена, БФС е повикал италианския съдия Джанлука Роки – тогава времената са такива, че клубовете нямат вяра на родните рефери заради действия и на “тихия фронт”.

Под дъжда в “Надежда” Локо рано-рано губи надежди. В този ден няма и помен от стегнатата игра на железничарите в защита. А под рамката вратарят Урош Голубович е направо трагичен. Едва изтича минута и Левски вече води. Лусио Вагнер печели топката в половината на домакините и я центрира в пеналта. Тя е свалена към Валери Домовчийски, който е сам на 2-3 метра от голлинията и я праща в мрежата. В 14-ата Локо успява да изравни с красив гол на Марчо Дафчев от свободен удар, който вкарва във вратарския ъгъл на младока Божидар Митрев. Секунди по-късно обаче сините пак излизат напред след поредна вересия на защитата – топката достига до отново забравения Домовчийски, който стреля право в Голубович, но стражът прави и невъзможното, за да влезе топката във вратата – 1:2.

Левски “усеща кръв” и набързо решава всичко. След корнер Бардон стреля с глава, кълбото рикошира в бранител и се търкулва на сантиметри от Голубович, прекосявайки голлинията. След половин час игра Христо Йовов вкарва четвърто попадение.

Едва след това Локо прави опит да направи нещо въпреки контузията на тарана Саша Антунович, Караджинов удря греда с глава, а Коилов изскача сам срещу Митрев, но не успява да го преодолее.

На почивката грешникът Голубович е заменен, а Караджинов все пак връща с глава един гол – 2:4 в 53-ата минута. Само 3 по-късно обаче Домовчийски оформя хеттрика си – оставен е непокрит на задната греда след центриране от фаул и вкарва в близкия ъгъл. До края на двубоя стадионът е огласян мощно от една започнала да набира популярност песен в синята агитка, която след това се превръща в нещо като химн на онзи отбор на Мъри – “Само Левски, обичаме те!”.

В 90-ата Марчо Дафчев бележи за крайното 3:5, но голът е без значение – за 25-и път сините печелят титлата.

19 май 2007 г., А група, 29-и кръг

ЛОКО СФ – ЛЕВСКИ    3:5

“Локомотив”       9000

Локо Сф:

Голубович (46 – В. Галев), Д. Дончев, Г. Марков, Савич, Върбанов, Коилов (88 – И. Иванов), Караджинов, Дафчев, Д. Атанасов, Генков, Антунович (39 – М. Орачев)

Ст. Грозданов

Левски:

Митрев, Ст. Ангелов, Топузаков, Томашич, Вагнер, Ричард Еромоигбе, Боримиров, Телкийски (83 – Ем. Ангелов), Йовов (68 – Сърмов), Бардон (78 – Коприваров), Домовчийски

Ст. Стоилов

Голмайстори: 0:1 Домовчийски 2, 1:1 Дафчев 14, 1:2 Домовчийски 15, 1:3 Бардон 22, 1:4 Йовов 30, 2:4 Караджинов 53, 2:5 Домовчийски 56, 3:5 Дафчев 90

Съдия: Джанлука Роки (Италия)

ЖК: Коилов, Върбанов (Локо); Ричард Еромоигбе, Боримиров (Лев)

ЧК: няма