Янаки ДИМИТРОВ

Преди 25 години Левски достига до престижното 1:1 като гост на Ювентус в реванш от втория кръг на УЕФА. Сините, водени от Люпко Петрович, достигат до тази фаза, след като по познат сценарий елиминират АПОЕЛ Никозия и Хайдук Сплит – 0:0 при визитите, последвани от чисти победи на „Герена“ – 2:0 над кипърците и 3:0 над хърватите.

Юве обаче се оказва голяма хапка. Старата госпожа участва в надпреварата, след като през лятото печели Интертото. На 21 октомври тя пристига в София и печели с 3:1, при това не с всички звезди в състава. Над всички е Зинедин Зидан, който изработва гола на Сънди Олисех и в основата на едно от двете попадения на Дарко Ковачевич. За сините е точен Серж Йофу, а най-деен Александър Александров-Кривия. „Много съм впечатлен от играта на футболиста с номер 7.

Той наистина ни

създаваше проблеми

заявява след двубоя треньорът на италианския гранд Карло Анчелоти, който тогава е едва на 40 години и тепърва ще покорява Европа…

След двубоя медиите отчитат, че сините са далеч от противника, въпреки че играят добре. „Смисълът от двубоя бе Левски да покаже силна играя, да запише престижен резултат и евентуално да продаде някой играч в чужбина. Първото се получи, във второто сините претърпяха пълен провал, а до третото е малко вероятно да се стигне“, пише в част от анализите. Всъщност Кривия по-късно разкрива, че е имал предложение от бианконерите. „Виновник да не отида в Ювентус съм аз. Имах клауза в договора с Левски, че който даде 1 милион германски марки, съм свободен. Предпочетох да не споменавам тази точка, за да спечели клубът повече пари“, разказва след време той за проваления трансфер.

На 4 ноември Левски излиза на „Деле Алпи“ и започва много нахакано на мокрия терен (б.а. – в Торино два дни вали проливен дъжд). И още в 14-ата минута излиза напред с гол на неочакван герой – Чавдар Атанасов. След атаката по дясното крило топката е центрирана остро в пеналта. След това е върната към Атанасов, който от около точката за дузпата буквално разстрелва Ван дер Саар – 0:1. През второто полувреме Красимир Димитров завърта топката отлично от корнер и тя прехвърля стража. Бранител чисти точно преди топката да влети във вратата,

тя се отбива от гредата

и тупка на голлинията…

Видял, че може да стане напечено, Анчелоти вкарва Зидан и в крайна сметка всичко си идва по местата за италианците – 1:1 с гол на Дарко Ковачевич в 79-ата минута. „Не ме изненада, че стигнахме до равенство, защото още в София играхме силно, но ни гонеше малшанс. Винаги изпитваш по-особено чувство, когато вкараш на митичен отбор и стадион. Това си ми остава най-приятният спомен от кариерата. Зидан винаги ми е бил идол. Няма да забравя как преди мача следях всяко негово движение. Още от излизането му от тунела, загрявката. За мен беше сбъдната мечта да го наблюдавам на живо“, разказва Атанасов.

А Захари Сираков разкрива интересна случка от „Деле Алпи“: „Свърши мачът, бяхме се разбрали с футболистите на Ювентус да си разменим фланелките за спомен. Но тъй като дъждът продължаваше да вали, това трябваше да се случи в тунела между двете съблекални. Ювентус се прибра, а ние отидохме да поздравим нашите фенове. Когато отидохме до тунела, администраторът на Ювентус каза да изчакаме малко, защото Карло Анчелоти им се карал. Чакахме 15-20 минути, преди да ни поканят вътре. След това играчите на домакините си тръгваха с модерни коли. А Зидан се запъти към едно скромно Фиат Пунто, сложи си сака и си замина“…

04.11.199 г., УЕФА, 2 кръг, реванш

ЮВЕНТУС – ЛЕВСКИ        1:1

„Деле Алпи“, Торино           2861

Ювентус:

Ван дер Сар, Дзамброта, Тудор (53 – Монтеро), Юлиано, Песото, Олисех, Давидс (46 – Такинарди), Бириндели (63 – Зидан), З. Миркович Д. Фонсека, Ковачевич

К. Анчелоти

Левски:

Иванков, З. Сираков, Топузаков, Ст. Стоилов, Дионисиев, Кр. Димитров, Б. Иванов, Ч. Атанасов (76 – Ингълс), Ал. Александров (90 – Д. Телкийски), Г. Бачев, Г. Иванов (55 – Йофу)

Л. Петрович

Голмайстори: 0:1 Ч. Атанасов 14, 1:1 Д. Ковачевич 79

Съдия: Франк де Блеекере (Бел)

ЖК: няма

ЧК: няма