Гигант Съединение и Асеновец бяха приятните изненади през есента, Хасково разочарова

Росен АНГЕЛОВ

Варна с два отбора в елита – Бургас без тим в професионалния футбол. Така най-точно и ясно може да бъде описана картината по Черноморието през есента. Новият сезон започна с надеждата, че Черноморец най-после ще се събуди, че е узрял за промоция, че футболен Бургас е обединен. Нищо подобно! Есенният дял в Югоизточната Трета лига ни предложи пореден епизод от морските драми по Южното Черноморие.
Акулите стартираха мощно начело с Георги Чиликов и селекция главно от футболисти от региона. Стабилно финансиране и солидно фенско присъствие. В края на септември обаче всичко се обърна с главата надолу. Чиликов обяви, че напуска, тъй като не приема преместването на отбора в квартал „Долно езерово“, където игрището наистина е под всякаква критика. Това разочарова и голяма част от привържениците. А след края на есенния дял отборът бе напуснат от куп важни играчи начело с голмайстора Григор Долапчиев (19 попадения).
Ръководството реагира мигновено и повери сините на доказан боец – Веселин Великов. Опитният наставник постепенно изправи Черноморец на крака, но отборът финишира 2022-ра едва четвърти, на 6 точки зад лидера Несебър.
Все пак общинският клуб даде надежди, че Южното Черноморие може да има още един представител в професионалния футбол. Макар че друг – Созопол, се е запътил към аматьорите. И пак всичко опира до това, че Бургас, като една от най-стабилните общини, няма представител в елита или Втора лига. Обидно за историята на Черноморец и Нефтохимик, който впрочем за n-ти път започва на чисто от най-ниското ниво (пета дивизия).
Но да се върнем към Несебър. При делфините са познати лица – президентът Недялков Москов и старши треньорът Николай Русев, а голмайсторът на групата Трайо Грозев (23 попадения) бе истински лидер на тима. Впрочем с Николай Русев е свързан и най-големият успех в историята на курортния клуб – участието в А група през сезон 2004/05. Москов пък на няколко пъти заяви категорично, че той е човекът, който решава кой отбор ще влезе във Втора лига. Засега Несебър е с отлични изходни позиции – победи Черноморец на игрището в „Долно езерово“. „За първи път от началото на сезона мога да кажа, че играхме антифутбол по простата причина, че на този много лош терен в „Долно езерово“ футбол не може да се играе“, категоричен бе шефът на Несебър след успеха над акулите. После обаче дойде загубата у дома от втория Гигант Съединение с 0:2, която остави леко горчив привкуса за есента на Несебър.
И все пак делфините трябва да са спокойни. От Гигант бяха категорични, преди мача с ЦСКА за купата, който наистина се превърна във футболен празник, че нямат за цел промоция. „Нямаме нужното финансиране, организация и потенциал“, категоричен бе наставникът Георги Мечечиев. По думите на всички специалисти именно неговият отбор игра на-стойностен футбол и заслужено зимува втори на 3 точки от лидера.
Другата приятна изненада през есента бе още един отбор от пловдивско – Асеновец Асеновград. Там продължиха надграждането и след петото място през миналата кампания сега, на полусезона, са трети, с пункт по-малко от Гигант. И те обаче на този етап нямат амбиции за върха. В Асеновец блесна 22-годишният централен нападател Тодор Тодоров, който наниза 22 гола през есента, повече от половината на тима си – 40. Преди да се озове в Асеновград, през лятото на миналата година носи екипите на Гигант Съединение и Арда. Играч с потенциал, на когото Трета лига му е тясна.
Розова долина Казанлък и Загорец Нова Загора затвърдиха позициите си в групата, но за повече едва ли ще имат сили. Розите все пак сложиха черешка върху тортата за 2022-ра, като играха 1/16-финал за купата с Лудогорец.
Много повече се очакваше от Саяна Хасково. На фона на стабилното финансиране и качествената селекция отборът разочарова тотално. Възпитаниците на Атанас Савов финишираха едва шести, на 9 точки от лидера Несебър. А през миналия сезон почти до последно водеха битка за промоция с Крумовград. Тук има и друг тънък момент, че местната футболна общественост не признава проекта „Саяна“, а фактът, че в четвърта дивизия има още два отбора от града – ОФК Хасково и Хасково 1922, е показателен за разделението в града.