Халфът Георги Караканов блесва в Марек, като играч на Миньор скача от третия етаж на стадиона, за да избяга от разбеснял се шеф и охраната му, а сега се занимава със строителство

Янаки ДИМИТРОВ

Най-вероятно на по-младите читатели името на Георги Караканов не им говори много. Но от средата на 90-те години на миналия век, да до края на първото десетилетие на настоящия един халф, роден в Дупнца, кръстосваше безмилостно шпаги със съперниците на терена. За него казваха, че е мъжкар. В детството си избира „боен прякор“, който след време доказва, че заслужава да носи. В смутните времена на прехода той не се плаши да отстоява правата си и по малко по-особен начин. Именно с такава история нашумява. Отдавна вече не е под прожекторите, защото сменя попрището. Бил е дълги години на гурбет, а сега си вади хляба у нас. За всичко изброено Караканов се съгласи да говори пред „Тема Спорт“.

„След като спрях с футбол започнах да се занимавам със строителство. И така вече почти 13 години. Основно правя двойни подове, субмонтаж. Научих този занаят когато заминах за Англия. Първоначално бях помощник в българска бригада на момче от Пловдив. Работихме на американското посолство, на голяма галерия, имахме доста обекти. Преди около 3 години реших да се прибера в България, защото вече и тук започна да има сгради с двойни подове, както и тераси от гранитогрес, каквито правя. Пробвах се към германска фирма, с която сме работили и в Англия. Работих една година, след което се отделих заедно с момчета, с които бях на Острова. Сега сме си отделна бригада от 5-6 души. Имаме работа, не мога да се оплача.

Как се изкарват по-лесно парите? Определено с краката, отколкото с ръцете. Със спорт е по-добре (смее се). По-хубави години от състезателните няма. Нормално е те да ми липсват. Винаги съм обичал футбола. Но годинките за активен спорт бързо отминават и трябва да се ориентираш към друго поприще. Аз поиграх до 36-37, приключих във втородивизионния Септември Симитли. Мислех да си завърша кариерата в Марек, в родния град Дупница. Но по онова време президент беше Данчо Андреев и клубът го бяха изхвърлили в А областна група… Исках да си бъда в града и евентуално след това да се развивам като треньор, но в Марек тогава парите бяха такива, че за нищо не стигаха. Затова и предпочетох да замина в Англия и да опитам в строителството. И така, 6-7 месеца, след като приключих, тръгнах на гурбет. Там ми казаха, че преди мен за кратък период е бил бившият вратар на Ботев Пловдив Лилчо Арсов, който сега има собствена школа. Аз се засякох с доста футболисти, минали през благоевградския Пирин – Костадин Герганчев, братята Иво и Юри Иваникови, Христо Войнов, който бе и в ЦСКА. С последния работихме на американското посолство – аз по подовете, а той гипсокартон. От Югозапада бяхме „наводнили“ Лондон. Данчо Маринов, ако не се лъжа, още е там. Има доста момчета, които не са играли толкова голям футбол и си изкарват прехраната със строителство. Все пак трябва да се издържаш по някакъв начин, а срамна работа няма.

Животът учи на много неща. Затова казвам – младите футболист да слушат и да си отварят ушите и очите. Навремето помощник треньор в Миньор ни бе Юрий Васев. Бях младок и не спираше да ми казва: „Работи за името си, след време то ще работи за теб“. След време обаче го осъзнах. Като се замисля, можех да постигна повече неща… Но като всеки млад футболист, станеш малко известен и се започват барове, дискотеки. А така не може. Става само с труд и постоянство и така до откат. Само така ще успееш и да се подсигуриш за по-стари години“, заяви Караканов.

Той се върна и към незабравими случки от терена и извън него. „На терена бях мъжкар. Бил съм коректен и с мен винаги са се отнасяли така. Пазя само хубави спомени от Димитър Димитров-Херо в Черноморец, Георги Василев в Нефохимик, в Спартак Варна бях при Стефан Грозданов и Мирослав Миронов, Бог да го прости, в Марек съм играл при Кано Коцев, и него Бог да прости, Румен Стоянов… Това бяха все мъжкари.

А най-мъжко се играеше в Миньор Перник, където съм имал пререкания и екшън с президента… Сега правя тераси, а на времето скачах от тях (смее се). Историята се знае, но ще стигнем и до нея. Преди известно време имаше събиране за 100-годишния юбилей на Миньор, поканиха ме. Подариха ни книга с историята на клуба. Писана е от журналистът Румен Станишев, има я и случката с мен. А той донякъде бе и свидетел на станалото, но в онези времена го беше страх да пише. След това ми звънна и му разказах, но историята излезе през столичен вестник, защото той нямаше как да го публикува в Перник. И гръмна скандалът! Вече повече от 3 години бях играл в Миньор и ме преотстъпиха заедно с Велизар Димитров в Литекс. Тогава обаче тимът отпадна от Видзев в евротурнирите. През седмицата бях подписал договор за 2.5 години под наем, въпреки че първо трябваше да е за закупуване… Треньор бе Херо, но стана сакатлък с поляците. А Гриша Ганчев бе на път да разтури отбора. Беше ни казал, че няма да се занимава повече с футбол, смени името на Ловеч. И всички преотстъпени ни освободиха – мен, Велизар, Саид Ибраимов. Тогава звездите бяха Албан Буши, Алтин Хаджи, Дуци Симонович – те бяха разпродадени, а Ганчев остави с клуба да се занимава Ангел Бончев. Върнах се в Миньор. Играх 6 месеца в Перник, но повече не исках да остана. Потърсиха ме от ЦСКА. И реших да разтрогна по вина на клуба, защото имах неизплатени заплати. Отидох на арбитраж и скъсах договора, но Миньор обжалва пред Апелативната комисия. Тя отложи заседанието… Аз си казах: „Ще ходя да се разбера със собственика Красимир Михайлов, известен още като Паргов. И ако има варианти да ме продаде, да вземе някакви пари…“. Но като отидох, даже не ме изчака да започна да обяснявам. Охрани… Опитваше се да ме удари оттук оттам и така. Съблекалнята на Миньор е на първия етаж на сградата на стадиона, на втория бе неговия офис, а на третия имаше столова… В офиса ме сложи в дъното, на единия край на една дълга маса. Даде ми един празен лист и започна да ми диктува какво да пиша – че футболистът Георги Караканов, няма финансови претенции към Миньор, дъра-бъра и тем подобни измислици. Аз съответно пишех, но и зачерквах някои неща. Той ми каза: „Дай да проверя!“. И тогава реших да бягам. Тръгнах, отворих вратата, но отпред охраната, която ме хвана… Тогава се появи Даниел Белчев, който след това ми стана кръстник на детето – имам син Георги, а сега работим заедно. Той бе вратар и излезе от съблекалнята, чул скандала и шумотевицата. Развика се да ме пуснат и охраната ме остави, но пътят остана препречен. Не можех да сляза на първия етаж и хукнах на третия, мястото където ни хранеха. От там без да се замислям скочих на първия етаж, на съблекалнята. Летях две нива, после скочих на земята…

Дали ме е било страх да скоча? В такива ситуации адреналинът е огромен. Какво да направех? Просто нямах избор… Знаете какви времена бяха! Години ли бе да ги опишеш, въоръжени охрани… Придърпаха ме, свалиха ми палтото, останах само по поло насред зима. Скачам, тичам през глава и докато се осъзная съм вече на центъра. Срещнах един полицай… Беше майор и го помолих да ме отведе в полицията да подам жалба. Отидохме, но там започнаха да ме питат: „Ама сигурен ли си?“, „Ама, хайде сега, остави“, „Сега си афектиран много, дай по-късно“. И аз си помислих: „Тези сега ще ми доведат президента в полицията, да ме почне тук“. Помолих ги да ми дадат да звънна един телефона. Тогава в Миньор бяха Анжело и Янек Кючукови, които са ми градски. Помолих ги да дойдат да ме вземат и да си ме откарат в Дупница. Това беше… После не са ми правили проблеми, защото отидох в Локо София. Собственикът Николай Гигов ме извика в офиса и каза: „Забравяш за него, той забравя за теб! Край, това е!“. Явно е имал разговор с шефа на Миньор. Така се приключи… Но прякорът ми от детските години е Ташунко. Тогава имаше един филм за Винету и Ташунко Сапа. Пред блока всеки си избираше герой, за да си играем, а аз се спрях на Ташунко и така си ми и остана. Като се сетя за историята в Перник, явно съм излязъл смел като Ташунко (смее се бурно и продължително)“, подчертава Георги.

Разкрива и за какво най-много съжалява във футбола. „ЦСКА ми предложи, но после дойде и оферта от Локомотив София, лично от президента Николай Гигов. Бях на среща и с двете ръководства. Бях млад, а Гигов даваше повече пари.

И за жалост отидох в Локо, а това сега го отчитам като най-голямата ми грешка като футболист. Тогава там се даваха много пари, имаше силни футболисти. Бяха Георги Марков, Бог да го прости, Анатоли Нанков, изгряваха Емил Гъргоров-Бадема, Георги Пеев, Марчо Дафчев. С Владо Йонков бяхме в центъра, при нас бе и Владимир Иванов-Фугата. Много състезатели, но не и отбор. Играхме полуфинал за купата с Левски Кюстендил. Бихме в София с 3:1, но паднахме като гости с 0:2 и бяхме отстранени. Така си заминаха и надеждите за трофей“.

Бившият халф не пропусна да отбележи и кога най-много се е смял като играч. „Помня само хубавото от футбола. Но сякаш най-забавният период бе в Марек, когато треньор ни бе Вили Вуцов. Както казваше вече покойният ми приятел – защитникът Здравко Радев, „С този треньор не е скучно“. Той бе в Беласица, когато му се обадих и му казвам: „Познай от три пъти кой ще поеме Марек?“. Той без да се замисля отговори: „Вуцов“. Уцели веднага. Знаеше го като треньор и само ми каза: „Сега започва купонът“. И наистина бе така. Вуцов изискваше, но имаше веселба и бъзици. Катереше се по оградите на „Бончук“. Няма да забравя домакинството на ЦСКА (2:1) през 2004-а, което още се споменава. Поведоха ни, ние обърнахме, но Стойко Сакалиев цъкна с ръка една центрирана топка в мрежата и треньорът полудя. Иначе малко се задържа в Марек, защото много-много не се обичаха с някои от местните тартори, и в крайна сметка го изгониха“.

В кариерата си халфът носи екипите на бургаските Нефтохимик и Черноморец. С първия тим бе във Втора лига, а с втория, в който го привлича Димитър Димитров – в елита.

„Иначе като играч съм се чувствал навсякъде добре. В Марек – роден клуб, в Спартак Варна и Миньор изкарах дълги години. В Бургас бях в Нефтохимик и Черноморец. Играх в Б група с първите заедно със съгражданина Иво Паргов, тогава другите влязоха в елита, а Херо ме привлече заедно с Любчо Любенов и Иван Чворович. С тях бяхме големи дружки, с Любенов делях стая по време на лагерите. След като Черноморец бе поет от Красимир Балъков, изкарах един камп, но той искаше да подмладява отбора, доведе много чужденци… И изброените ни освободиха, заедно с Екундайо Джайеоба. Вече бях на 32-33 години. Караха ме да ходя в Казахстан, но отказах и се прибрах в Марек“, посочва Георги.

И разкрива къде още е могъл да играе. „Имах доста провалени трансфери в чужбина. Спартак Варна ме изпрати в Китай. Един месец стояхме там с Анатоли Нанков и Емил Тодоров-Зелето. И до последно аха да станат нещата с Ченду, но нищо не излезе. Президент на Спартак тогава бе Николай Ишков. След една година пак ме поискаха. Тогава в Ченду играеше Иво Тренчев, който ми се обади да ходя… Ишков вече ми беше купил билет, но този път аз отказах, защото тъкмо трябваше да ми се роди детето. И затова избрах да се прибера в Дупница, а тогава президент на Марек бе Стефан Милушев. В един момент той се отказа от клуба и отиде в гръцкия Етникос Пирея и ме взе с него. Това бе сезон 2005/06. Там поиграх малко, защото гърците кога дават пари, кога не дават… Не случайно хората казват „византийски номера“. Там бяхме с Марин Петков. В Гърция тогава ритаха Тодор Янчев и Борислав Георгиев Бобъра, те бяха в Калитея, а треньор им бе Стойчо Младенов“.

Хубавите години на футболист няма как да се върнат за Караканов, но изживяното никой не може да му вземе. Сега той успява в строителството.

ТОВА Е ГЕОРГИ КАРАКАНОВ

Роден на: 2 март 1975 г.

Пост: Халф

Играе за: Марек Дупница, Миньор Пк (1995-есен 1999), Локо Сф (пролет 2000), Спартак Вн (2000-есен 2003), Марек Дупница (пролет 2004-2006), Етникос Пирея (2005-2006), Нефтохимик Бс (2006-2007), Черноморец Бс (2007-есен 2008), Марек (пролет 2009-2010), Септември Симитли (2010-2012)

СЕЗОНИ В ПЪРВА ЛИГА

Сезони, клуб Мачове/Голове

1996/97, Миньор Пк 27/3

1997/98, Миньор Пк 23/1

1998/99, Миньор Пк 26/1

1999/00, Миньор Пк 15//3

Локо Сф 10/-

2000/01, Спартак Вн 20/-

2001/02, Спартак Вн 28/-

2002/03, Спартак Вн 24/1

2003/04, Спартак Вн, Марек, 23/-

2004/05, Марек 26/1

2005/06, Марек 13/2

2007/08, Черноморец Бс 24/6

2008/09, Черноморец Бс 1/-

Общо: 260 мача и 18 гола в Първа лига