Желю СТАНКОВ

Представяте ли се какво им е на ръководителите на Лудогорец сега, когато ЦСКА и Левски са в луда надпревара кой да пласира по-бързо 20-ина хиляди билета за финала, а в Разград публиката става все по-малко. Не е лесно да си първи, а седалките да пустеят. Къде видя празни седалки бе, олиго…? Тази фраза сега няма как да се повтори, а и едва ли някога вече този стадион ще се пръсне по шевове.

Преди няколко дни ЦСКА идва на заколение в Разград и едва 2000 фенове на Лудогорец отиват да видят как осъдените на смърт ще изтърпят присъдата си. А за един друг мач неотдавна между същите два отбора, над трибуна Моци имаше хореография за петцифрена сума. Сега явно и червените не са дразнител, но пък шефовете никога няма да имат нищо против, ако ЦСКА бъде унизен и на терена и извън него. Но явно вече нищо не е същото.

Лудогорец взе да омръзва на Разград. И тази тенденция изобщо не е от вчера. Сега няма отбелязвания във Фейсбук от стадиона, дори телевизията вече не показва онези две лели с шарените прически. Те някак бяха част от пресечките на преките телевизионни излъчвания години наред, а през този сезон са ги показали един път. Интересно, колко ли от публиката в последните месеци е част от фирмените работнически колективи, колко е от администрацията в общината и други учреждения и колко реално са си купили билети без да имат нещо общо с клуба, просто защото са привърженици на Лудогорец. Със сигурност хората от високите етажи на клуба не биха организирали и финансирали едно такова профилирано социологическо проучване. Защото резултатът им избожда очите непрекъснато и гледката едва ли им е приятна.

Причините? Да кажеш, че градът вече предлага развлечения от друг вид и хората постепенно са си пренасочили емоциите си към друго място, не е така. Да кажеш, че отборът като резултати у нас е отбелязал видим спад, пак не е така. Сигурно има и друго – на местните им фенове им писна Лудогорец да няма конкуренция. На мач се ходи, когато има съспенс, макар че футболната култура предполага подкрепа и при лесни мачове. За международните срещи е друго, но там се обръща повечко внимание само, ако гостува топ отбор. Но и на срещите от европейските клубни турнири на стадиона в Разград идват все по-малко хора.

И стигаме до същественото. Лудогорец явно вече не е достатъчно интересен и на самите футболисти. Десподов дойде от Италия в Разград, защото според него това беше перфектното за момента място за развитие на кариерата му. И друго – играеше му се в Шампионска лига. Какво имаме като сюжет през тази пролет обаче – на него вече пак му се ходи в чужбина. Пита се обаче в задачата: На Десподов вече не му ли се играе в Шампионска лига, че мисли за скорошен трансфер навън? Или като гледа нивото на отбора, явно е отписал тази си мечта.

Недялков и той – би работил с Мъри Стоилов, играело му се пак в чужбина. Ама, момчета, какво ви стана? Нали дойдохте в Разград заради големите амбиции, наред с големите пари? Къде изчезна пламъкът в очите ви? Или си надвихте на масрафа и вече ви се играе на по-интересно място.

Хубаво е когато постигаш някакви успехи да има кой да ги оцени от трибуните. Това би било най-голямата награда. А каква е ситуацията в Разград – всички имат очи да видят и уши да чуят. Е, за това ли е голямото напъване!? Да играеш шампионски мач срещу Славия, а на стадиона да присъстват около 150 зрители.